Решение № 8932 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8205/2017 г.

Решение № 8932 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8205/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. Г., подадена чрез пълномощник ст. юриск. Ц. Ц. срещу решение № 43 от 25.05.2017 г. по адм. д. № 32/2017 г. на Административен съд Г., с което е отменена Заповед № 03-070-РД/16 от 5.01.2017 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, както и е осъден Д. фонд "Земеделие" да заплати на П. Г. П. разноски по делото в размер на 888.95 лв. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага, че съдът неправилно е приел, че процесната заповед е издадена при нарушение на материалния закон, както и че същата е издадена при напълно изяснена фактическа обстановка. Смята, че административният орган правилно не е признал 22,49 точки по заявлението за подпомагане на жалбоподателя по критерий 2.1. за СПО формиран за отглеждане на охлюви. Позовава се на Закона за животновъдството и по-специално на разпоредбата на § 1, т. 45 за "животновъден обект" и счита, че охлювите не са селскостопански животни. Иска, да се отмени обжалваното решение, както и да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. С оглед изхода на делото прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар. Ответникът - П. Г. П. от с. Г., общ. Севлиево, чрез пълномощниците адв. М. Б. и адв. А. П., с писмен отговор и в съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата. Излага, че е установено, че наличният бюджет е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането в низходящ ред най-малко 28.68 точки по критериите за подбор, като в настоящия случай има общ брой на заявените точки по критериите за оценка на проекта 32.49 и съответно проектът попада в рамките на разполагаемия бюджет. Сочи, че съгласно приоритетно приложимото пред вътрешното право определение в чл. 2, т. "е" от Регламент /ЕО/ № 834/2007 за биологичното производство, "животновъдство" означава отглеждане на домашни или опитомени сухоземни животни (включително насекоми). Счита, че Регламентът е приложим на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/2015 г., поради което административният орган неоснователно е отказал финансиране проектът, чрез отнемане на точки с доводи, относими към допустимостта на проекта. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 43 от 25.05.2017 г. по адм. дело № 32/2017 г. на Административен съд - Г. е отменена Заповед № 03-070-РД/16 от 5.01.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Г., преписката е върната на същия орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., в едномесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, както и е осъден Д. фонд "Земеделие", С. да заплати на П. Г. П. от с. Г., общ. Севлиево, сумата 888.95 лв. деловодни разноски. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че в настоящия казус единствен спорен въпрос е допустимо ли е финансиране на заявление за подпомагане подадено от земеделски стопанин, ако стандартния производствен обем /СПО/ на земеделското му стопанство се формира от отглеждане на охлюви. Съдът е приел, че отговорът на така поставения въпрос е положителен, а постановеният отказ предмет на съдебен контрол в производството е незаконосъобразен. Позовал се е на приложимата за случая Наредба № 14 и по-конкретно на чл. 2, ал. 2; чл. 5, ал. 14; чл. 13, ал. 1; чл. 21; забележка към приложение 4 от наредбата, където изрично е посочено че "Отглежданите калифорнийски червеи и охлюви се отбелязват в кв. метри", като същия текст съществува като забележка и към раздел 3.3. "Животни" от същото приложение, както и в забележка към таблица 10 и към таблица 12. От така посочените текстове съдът е направил извод, че издателят на наредбата не е имал намерение да изключи охлювите като вид неподлежащ на подпомагане. Съдът е посочил още, че ако министъра на МЗХ желаеше да изключи земеделските стопани, чиито СПО на стопанството им се формира от отглеждане на охлюви, то следваше същите да не фигурират в наредбата, а ако идеята на наредбата е охлювите да не бъдат включени в приоритетите подлежащи на финансиране, макар и присъстващи в наредбата, то е следвало да им бъдат определени по ниски ставки в колона 5 на таблицата в приложение 1 или да се предвиди ограничение подобно на това, отнасящо се до калифорнийските червеи. В Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., в частта отнасяща се до подмярка 6.1 не е посочено, че същата се отнася за определени селскостопански животни, с изключение на охлюви. Съдът е посочил, че е невъзможно с писмото № 13-3981/17.7.2015 г. на Министъра на земеделието и храните да бъде дерогирано действието на нормативен акт, който е в сила и ако министърът е искал да изключи охлювите от предмета на финансиране по наредбата, е можел да стори това с изменение на наредбата, а не с писма. Въз основа на горното съдът е приел, че като не е признал 22,49 точки по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, заявени по критерий 2.1 за СПО, формиран от отглеждане на охлюви, финансиращият орган е допуснал нарушение на материалния закон, както и на принципа на "последователност и предвидимост" прокламиран в чл. 13 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред Административен съд - Г. е образувано по жалба от П. Г. П. от с. Г., общ. Севлиево, регистриран като земеделски производител, срещу Заповед № 03-070-РД/16 от 5.01.2017 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Г., издадена при условията на делегиране на правомощия, с която е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на с ИД № 07/06/1/0/0290 от 07.07.2016 г. Като мотив за отказа е посочено, че на основание чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявлението следва да получи пълен отказ за финансиране, поради недостатъчен бюджет по подмярката. Посочено е, че наличният бюджет по мярката, определен със Заповед № РД 09-434 от 15.06.2015 г. е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 28,68 точки по критериите за подбор, а заявлението на кандидата П. Г. П. е получило 10 бр. точки при класирането. Заявените 22,49 бр. точки не са били признати поради това, че стандартния производствен обем (СПО) на земеделското стопанство към момента на кандидатстване, както и увеличението на икономическия размер, измерен в СПО към периода на проверка изпълнението на бизнес плана се формират от охлюви, а тези охлюви съгласно писмо с изх. № 13-3981 от 17.07.2015 г. на Министерство на земеделието и храните, в качеството си на Управляващ орган по ПРСР 2014-2020 г. (УО), "не следва да се отнасят към приоритетните за подпомагане сектори в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.". В настоящия случай е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. К. П. Г. Пенчев е подал на 7.07.2016 г. Заявление за подпомагане по тази мярка, в което е заявил за отглеждане охлюви - 2150 кв. м посочени в графата основно земеделско производство на стопанството - "животновъдство". Напълно е допустимо от наредбата охлювите да се причисляват в раздела "животни". Настоящият касационен състав напълно споделя извода на първоинстанционният съд, че това писмо не може да дерогира разпоредби от действащ неотменен нормативен акт, който е приложим за конкретния случай и в който изрично на няколко места е предвидена възможността да се кандидатства за подпомагане с "отглеждане на охлюви", както например е и с "калифорнийски червеи" - също посочвани в раздела за земеделско производство на стопанството - "животновъдство", а не в раздела "растениевъдство". Неоснователно в касационната жалба е позоваването на разпоредби от Закона за животновъдството и в тази връзка на довода, че "охлювите" не били селскостопански животни и не се отглеждат в животновъден обект. Такъв мотив за отказа за финансиране на заявлението на кандидата, че "селскостопански животни" са: говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и каракачанск куче и българско овчарско куче, отглеждани със селскостопанско предназначение, не е посочен в процесната заповед. Вярно е, че според Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд на РБ е напълно допустимо мотивите на административен акт да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда, но в конкретния случай такива мотиви, извличани от Закона за животновъдството не са отразени и не съществуват в административната преписка, а са напълно нови, и респективно неотносими за казуса. В случая правилно съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, като не е признал 22.49 точки по заявлението за подпомагане, поради което отказът за финансиране с правно основание чл. 27, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 14, е отменен като незаконосъобразен. Предвид на изложените съображения и в съответствие с чл. 218 от АПК настоящият състав приема, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответната страна има право на разноски и е поискала такива, но няма данни да са били направени. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение