Решение № 13584 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2009 г.

Решение № 13584 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Десислава Николова Шаламанова и Георги Цанков Василев, и двамата от гр. София, против решение от 27.02.2009 г., постановено от Софийски градски съд по адм. дело № 02321 по описа му за 2006 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № ДК-04-173/29.09.2004 г. на Началника на СРДНСК, за отмяна на издадено от Главния архитект на район "Витоша" - СО разрешение за строеж на ограда, находяща се в УПИ V-63, кв. 3 А по плана на гр. София, в. з. "Киноцентър" III част. Съдебният акт се счита неправилен, настоява се за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на на процесната заповед, обективирала отмяна на разрешението за строеж. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответните страни - Виолета Василева Гарванова и Лидия Василева Гарванова, лично, а за Виолета Гарванова и адв. Мархолева, оспорват жалбата, настояват решението, като правилно, да се остави в сила. Подробни съображения са изложени и в депозираното възражение по жалбата и в писмени бележки. Акцентува се, че този спор се води вече повече от три години поради това, че жалбоподателите са пропуснали срока за оспорване на заповедта на Началника на Столична РДНСК, с която е отменено издаденото им строително разрешение - за строеж на ограда между двата парцела. В случая не се касае за идентичност на споровете, защото този с административния орган е от компетентността на РДНСК, в другия случай е налице чисто граждански спор. Ответната страна - Началник на Столична РДНСК, чрез юрк. Тодорова, моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Съдържащото се в нея оплакване, че административният орган, произнасяйки се в производство по чл. 216 ЗУТ е излязъл извън правомощията си и е предрешил имуществения спор между страните, е неоснователно. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Първостепенният съд е преценил правилно конкретния предмет на спора, с основание се е ограничил в него и е изложил, при точна преценка на фактите, изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването за нарушаване на материалния закон и необоснованост на съдебния акт - процесната заповед не е нищожна. Не са налице идентични спорове, а съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ЗУТ, заповедта е издадена от административния орган в рамките на неговата материална компетентност. Същата е в изискуемата форма и с подробни мотиви, липсват съществени нарушения на материалния закон, които да са в такава тежест, че по същество да обосноват най-тежкия порок. Въпросът за законосъобразността на издаденото през 2002 г. разрешение за строеж няма връзка с все още висящия пред съда спор между страните по чл. 108 и 109 от ЗС. Правилно се възразява, че наличието на имуществен спор за граници би имало отношение дотолкова, доколкото би възникнала промяна в регулационните граници, отразена в действащия ПУП по съответния ред, но при наличие на действащ ПУП за двата имота, одобрен през 1990 г., са били налице предпоставките за издаване на разрешение за строеж и съответно - за контрол на неговата законосъобразност като административен акт. С оглед така изложеното, отменителни основания за процесното решение не са налице. При този изход на процеса на ответната страна Виолета Гарванова следва да се присъдят и направените по делото разноски - 200 лв, своевременно претендирани, надлежно доказани по размер с договор за правна помощ и без възражение за прекомерност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,