Решение № 4639 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 2408 от 18.06.2024г. на Административен съд- Пазарджик по адм. дело 80/2024г. С него се отменя Решение 1012-12-335#1/29.12.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-887-12/17.11.2023г., с което М. Б. е задължен да възстанови неоснователно изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021г. до 22.02.2022г. в размер на 7918.80 лева главница и 1653.93 лева лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са, че при подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица е бил предмет на установяване начина на прекратяване на правоотношението с работодател в Ирландия, което е от значение за размера на обезщетението. По този въпрос е уведомен заявителя, който е декларирал основание за прекратяване на правоотношението изтичане на договора, а не както е било в действителност, напускане преди изтичане на срока, удостоверено впоследствие при извършената проверка от ТП на НОИ - Кърджали. Предвид изложеното се поддържа, че обезщетението е неоснователно получено в завишен размер, заявителят е бил недобросъвестен, поради което дължи сумата предмет на разпореждането за възстановяване ведно с лихвите. Ответникът, М. И. Б., чрез процесуален представител адвокат Семерджиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. И. Б. чрез адвокат Семерджиева, против Решение 1012-12-335#1 от 29.12.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик. С него се потвърждава Разпореждане 122-00-887-12 от 17.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С това разпореждане се нарежда на Б. да възстанови сума, представляваща изплатено парично обезщетение за безработица за период 31.08.2021г. до 22.02.2022г., ведно с лихвите. Мотивите са, че размерът на обезщетението 74.29 лева дневно е определен първоначално въз основа на декларираната причина за прекратяване на заетостта "изтичане на срока на договора", а вярната причина е предсрочно напускане на служителя, поради което се дължи връщане на разликата между 12 лева дневно и 74.29 лева, която е била изплатена от НОИ. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик се мотивира, че сумата е недобросъвестно получена, поради което е дължима, като се излагат съображения, че Б. е знаел за последиците от невярното деклариране на основанието за прекратяване на заетостта. Възраженията на Б. срещу решението са, че е незаконосъобразно с искане за отмяната му. Поддържа съображения, че административния орган неоснователно се позовал само на някои от документите и извел неправилен извод, като решението е в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. Приел, че от поведението на Б. при подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица в производството пред административния орган не може да се изведе извод, че е получи обезщетението недобросъвестно. Фактът, че не е представил документ за причината за прекратяване на договора не води до извод, че е въвел в заблуждение административния орган във връзка с основанието за прекратяване на трудовата заетост, което се установява с актове на компетентната институция на друга държава и информация от работодателя осигурител. Съдът приел, че добросъвестността се предполага, а административният орган не е установил факти, водещи до обратен извод и при допуснато нарушение на административно производствените правила е постановил незаконосъобразен административен акт, който е отменен. Решението е неправилно. Във връзка с преценка на обстоятелството, полученото парично обезщетение за безработица дали е добросъвестно получено, се налага преценката на няколко обстоятелства и доказателствата за тях. На първо място, при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица при прекратяване на трудова заетост е от съществено значение за размера на обезщетението основанието на което е прекратено правоотношението. Размерът се определя по правилата на чл. 54б КСО, като в случая е от значение дали трудовата заетост е прекратена по желание или съгласие на заетото лице, или поради виновно поведение, в които случаи се получава минимален размер, а в останалите, по висок такъв. Това обстоятелство е установено в хода на административното производство и пред съда по настоящето дело и по адм. дело 81 /2024г. на Административен съд Пазарджик и това са СЕД U017 253343 и U004 253345 и документ U1 от 13.10.2021г. и СЕДU002779311 от 26.10.2023г., в който след извършена повторна проверка са установени действителните данни по случая. Прекратяването на трудовата заетост е поради напускане на служителя. При тези доказателства следва да се преценява и поведението на заявителя, който в заявление до ТП на НОИ не отразил основанието, на което е прекратена заетостта, а само е посочил, че е упражнявал трудова дейност в Ирландия до 31.08.2021г. В последващо заявление от 20.09.2021г., Б., в изпълнение на указанията на ТП на НОИ да посочи основанието за прекратяване на трудовата заетост е посочил като причина за прекратяване на трудовата дейност "Изтичане на срока на договора", който срок изтича на 30 09.2021г. а не на 31.08.2021г. При това положение преценката за добросъвестността при получаване на паричното обезщетение в по - голям размер от действителните права на заявителя не може да се извърши само и въз основа на доказателствата по делото в резултат от размяната на книжа между компетентните институции на България и Ирландия. В случая следва да бъде взето предвид поведението на Б., които е заявил, че основание за прекратяване на заетостта е изтичане срока на договора, което е невярно обстоятелство, независимо, че е посочено неправилно първоначално и в СЕД, разменени между компетентните институции и от работодателя. Този факт не е извън знанието и волята на заявителя, за който са му дадени изрични указания да посочи основанието, а то е от значение за размера на обезщетението. Удостоверяването му в крайна сметка е извършено при повторна проверка от НОИ, но в случая е от значение знанието на този факт, който не е бил заявен, а е посочено друго основание за прекратяване на трудовата заетост - изтичане на договора, със знанието, че срокът изтича на 30.09 2021г. и последиците от което деклариране са в пряка причинна връзка- по висок размер на паричното обезщетение. При при изложените съображения, мотивите на първата инстанция, че е налице добросъвестно получено парично обезщетение не се споделят. В нормативната уредба няма определение на "добросъвестност", поради което съдържанието на това понятие с правно значение следва да се определя по други критерии. Във всички случаи обаче добросъвестност най общо следва от разбирането в настоящия случай, че поведението на заявителя на осигурителни права е насочено към вярно деклариране на фактите от значение за упражняване на правото и определяне на размера на осигурителното обезщетение, че следва вярно и своевременно да уведомява административния орган при промяна на тези обстоятелства, за което, установено по делото поведение в случая не дава основание за такъв извод. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Б. като неоснователна. При този изход на делото в полза на административния орган се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за двете инстанции -150 лева за първата и 100 лева за втората инстанция, общо 250 лева, които следва да бъде осъден Б. да заплати. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение