Решение № 9422 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13043/2016 г.

Решение № 9422 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13043/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по две касационни жалби, подадени от И. Я. Д. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1588 от 11.10.2016 г., постановено по адм. д. № 900 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена за заплати на Д. обезщетение в размер на 2700,00 лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора - Б. от 28.04.2011 г. до 28.04.2016 г. заради лоши хигиенни и битови условия, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на храната и недостатъчно количество, и ненадеждност на медицинското обслужване, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над 2700,00 лв. до пълния предявен размер от 663200,00 лв. е отхвърлен като неоснователен. С касационната жалба на Д. съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 2700,00 лв. до пълния предявен размер за периода 28.04.2011 г. до 28.04.2016 г. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, ЗЗД). Във връзка с определения размер на обезщетението касационният жалбоподател твърди, че неправилно е прието от съда, че е бил настанен само в една и съща килия. Неправилни са и изводите на съда по отношение карето, където се провежда престоят на открито на осъдените на лишаване от свобода лица, като не е съобразена липсата на условия за провеждане на престоя на открито и извършване на физически упражнения при дъжд и силно слънце. Във връзка с приетото от съда относно цените в лавката сочи, че по погрешка не е представил доказателства за това, като към касационната жалба представя четири броя фискални бонове. Поддържа становище, че въпреки препоръките на КПИ 2010, 2012 и 2014 г. условията в затвора не са подобрени, а напротив - влошени са. В хода на производството представя Експертно решение на ТЕЛК за очни заболявания - В.. В касационната жалба прави искане за назначаване на служебен адвокат, което е мотивирано с липсата на средства за наемането му, въпреки че лицето работи, което е оттеглено с по - късно постъпила по делото молба от 19.12.2016 г. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се явява лично, поддържа подадената касационна жалба, а по същество моли да бъде уважена. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че Д. не е доказал реално претърпени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на Затвора - Б., както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 ( сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ( КЗПЧОС, Конвенцията). Твърди, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС ). При условията на евентуалност възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение, като поддържа становище, че присъдената сума в размер на 2700,00 лв. е завишена и несправедлива, а съдът не е изложил никакви мотиви за определянето й. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име я поддържа, а по същество моли да бъде уважена. От името на ГД "ИН" оспорва касационната жалба, подадена от Драганов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Установеното по делото от фактическа страна въз основа на представената справка от началника на Затвора - Б., показанията на разпитаните по делото свидетели и потвърждаващите ги констатации на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание от съставените в тази връзка доклади за посещения в Затвора - Б. през 2012 г., 2014 г. и 2015 г. е дало основание на съда да направи извод за частична основателност на предявения иск. Съдът приел, че твърденията на Драганов за лошите хигиенни и битови условия - принудата да се ползват кофи за физиологични нужди, наличието на паразити и мишки, и липсата на достъп до санитарен възел през нощта, както и тези за лошо качество и недостатъчно количество на предлаганата храна, са доказани. Наред с това приел, че медицинската помощ не е организирана адекватно на нуждите на лицата лишени от свобода, тъй като се осъществява в твърде кратки интервали от време, само два пъти седмично, като през останалото време затворниците са лишени от тази възможност. За доказани намерил и твърденията на Д. за ограничения на достъпа на естествена светлина в килията, доколкото големината на прозореца счел за неадекватна към тази на помещението. Мотивирал също така извод, че непрекъснато включеното осветление в килията, въпреки че по съществото си представлява допълнителна мярка за сигурност, причинило допълнителен дискомфорт на Д., особено предвид обстоятелството, че той е сляп с едното си око. За неоснователни съдът приел твърденията за причинени вреди като следствие на ползването на тоалет през деня до шест пъти на ден, доколкото взел становище, че това е в разумни граници, както и това, че в двора на затвора, където се осъществява ежедневния престой на открито няма приспособления за защита при дъжд или слънце, доколкото не е налице задължение за ГД "ИН" да осигури съоръжения за защита при неблагоприятно време. За недоказани приел и оплакванията на Д., че цените в лавката в двора на затвора са прекалено високи. Въз основа на така приетото, първоинстанционният съд направил извод, че установените условия в тяхната съвкупност представляват отклонение от подходящата жизнена среда и в този смисъл неудобствата надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание като водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието "лишаване от свобода". Направил извод също така, че в случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация относно спазване на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, което бездействие накърнява общочовешка ценност, защитена и с нормата на чл. 3 от Конвенцията . Като се позовал на недопустимостта на формалистичния подход при преценка наличието на вредите в контекста на практиката на Съда по правата на човека, съдът посочил, че понасянето им е безспорно. Приел, че фактът на поставянето на лицето в подобна жизнена среда, неотговаряща на минимално приемливи условия, по необходимост предполага не само физически неудобства, но и негативни емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Като се основал на чл. 52 ЗЗД, съобразил установеното по делото относно условията в мястото за лишаване от свобода и продължителността на периода, за който се търси обезщетението (от 28.04.2011 г. до 28.04.2016 г., предвид направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност за остатъка от исковия период), съдът приел за справедливо присъждане на обезщетение в размер на 2700,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2016 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част направил извод, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. То е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а крайните изводи на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Б. е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респективно за частична основателност на предявената от Драганов искова претенция във връзка с лошите хигиенни и битови условия, липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, и липсата на достатъчно естествена светлина за периода 28.04.2011 г. до 28.04.2016 г. Предвид това е определил по справедливост обезщетение, на основание чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, до размера на 2700,00 лв., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Драганов вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, а именно: лоши хигиенни и битови условия, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, липса на достатъчно естествена светлина. Изводите на първоинстанционният съд за ненадеждност на медицинското обслужване и недостатъчното количество и качество на храната обаче не се споделят от настоящия състав. По делото не е установено Д. да е имал нужда от лекарска помощ, която да не му е обезпечена. Тъкмо обратното - от представената по делото медицинска справка се установява, че след постъпването си в Затвора - Б. той многократно и по различни поводи е посещавал медицинския център, бил е консултиран и лекуван за редица заболявания, провеждал е консултативни прегледи с външни специалисти, а фактът, че дните за прегледи са предварително установени не води сам по себе си на извод, че медицинското обслужване е ненадеждно. Наред с това, от представената по делото справка се установява, че Д. получава повишена дажба храна, тъй като работи, което впрочем се установява и от свидетеля А. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда във връзка с оплакванията на Драганов относно възможността за използване на карето на затвора при дъжд и силно слънце. Задължение за осигуряване на навес с оглед защита от неблагоприятни атмосферни условия или слънце, както и осигуряване на "каре на закрито" не е предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ППЗИНЗС предписва изграждането на защита от лошо време само "по възможност". В този смисъл н е е налице незаконосъобразно поведение от страна на ГД "ИН", свързано с прилагане изискването на закона по отношение на задължителния престой извън помещението, в което се изтърпява наложеното наказание. Обосновани са и изводите на съда, че твърденията на Д. във връзка с цените, на които се продават стоките в лавката на Затвора - Б. са недоказани. Пред първоинстанционният съд не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, а представените в касационното производство фискални бонове не обосновават различни от направените от първоинстанционния съд изводи. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на твърдените от Д. неимуществени вреди във връзка с лошите хигиенни и битови условия, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, липсата на достатъчно естествена светлина. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения в тази насока съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото, обосновано може да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Д. във връзка с посочените условия в Затвора - Б. надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода, липсата на достатъчно естествена светлина и лошите хигиенно - битови условия причиняват дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Драганов нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Т. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да бъдат квалифицирани като унижаващи човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от съда, че са налице всички елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на Драганов и тези на ГД "ИН" относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Д., настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 2700,00 лв. за исковия период от 28.04.2011 г. до 28.04.2016 г., ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение се отчита характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, като така определено то е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Д. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен, несправедлив и занижен, както твърди той, нито завишен, както твърди ГД "ИН", и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето. Предвид всичко гореизложено решението е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение