Решение № 5427 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16194/2009 г.

Решение № 5427 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16194/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1395 от 2.11.2009 г. по адм. дело № 726 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 75 от 3.04.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № 240 от 06.03.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 2, т. 1, чл. 10 и чл. 52а от КСО, на чл. 62 от Кодекса на труда, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът "Агенция Бизнес" АД, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил решение № 75 от 03.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 240 от 6.03.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № К-507/18.02.2009 г., с което "Агенция Бизнес" АД, гр. Пловдив, е задължена да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 1870.00 лв., произхождащи от неправомерно извършени разходи за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете на Янка Тодорова Видева през времето от 03.05.2004 г. до 31.08.2005 г., както и лихви в размер на 1792.11 лв. (общо 3662.11 лв.). За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив е стигнал до правилния краен извод за наличие на фактическите предпоставки, пораждащи право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за ползващата отпуска Янка Тодорова Видева. Позовал се е на придобития от лицето трудов и осигурителен стаж с продължителност шест месеца за всички осигурени рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Приел е, че неупражняването на трудова дейност в "Агенция Бизнес" АД съгласно сключения трудов договор се дължи на законно разрешения отпуск за отглеждане на малко дете. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 2, т. 1, чл. 10 и чл. 52а от КСО са неоснователни. Не се установяват и допуснати нарушения на съдо-производствени правила, които в касационната жалба не са конкретизирани. Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните доказателства и е установил правилно фактите по делото. Касаторът не оспорва, че майката Ирена Якимова Петрова е придобила право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО (л. 27). Не е имало спор и относно обстоятелството, че майката не е ползвала полагащия й се допълнителен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на детето, което до двегодишната му възраст не е било настанено в детско заведение, както и че е дала съгласие за разрешаване на отпуска на свекърва й Янка Тодорова Видева. На основание чл. 164, ал. 3 от КТ допълнителният отпуск по ал. 1 се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители при изпълнение на условието те да работят по трудово правоотношение. Когато посочената категория лица ползват отпуска, им се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване на основание чл. 53, ал. 2 от КСО. По отношение на Янка Тодорова Видева е установено, че от 06.08.2002 г. до 01.05.2004 г. (събота) тя е работила по трудов договор с "Верети" ЕООД - Пловдив, а на 03.05.2005 г. (понеделник) е сключила трудов договор с "Агенция Бизнес" АД. Трудовото правоотношение е възникнало по силата на валидно сключен трудов договор по чл. 62 от КТ и от 03.05.2004 г. наетото на работа лице е започнало да ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КТ. Реалното полагане на труд през един работен ден, предхождащ непосредствено началния ден на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете, не е предвидено като предпоставка за изплащане на паричните обезщетения при възникнал осигурен риск. Отпускът е продължил до 31.08.2005 г., а трудовото правоотношение между страните - до 06.12.2005 г., което се установява от представеното копие на трудовата книжка, допълнителното споразумение към трудов договор от 31.10.2005 г. и регистъра на трудовите договори (л. 32), За времето на ползвания отпуск вместо майката Янка Тодорова Видева е имала право на паричното обезщетение, уредено в чл. 53, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (В същия смисъл Решение № 8162 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2009 г., VI о. и др.). На държавното обществено осигуряване не са нанесени щети, произхождащи от неправилно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за отглеждане на малко дете, поради което оспорените актове за събиране на сумите на изплатените обезщетения от осигурителя са незаконосъобразни. Към изложеното следва да се добави, че при неизползвани отпуски по чл. 164 от КТ за отглеждане на малко дете за майката (осиновителката) възниква правото по чл. 54, ал. 1 от КСО на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако тя е осигурена за всички осигурени социални рискове, включително и без трудова злополука и професионална болест и безработица и ако е имала право на обезщетение по чл. 52а. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и. обжалваното съдебно решение, с което оспорените актове са отменени като издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност, следва да бъде оставено в сила В производството пред касационната инстанция ответникът не е бил представляват от адвокат, поради което искането му за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за представляване и защита по делото е неоснователно. С чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено адвокатско възнаграждение без явяване в съдебно заседание само за изготвяне на въззивна или касационна жалба, но не и за изготвяне на отговор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,