Решение № 8581 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2009 г.

Решение № 8581 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция по горите, гр. София, представлявана от председател Стефан Юруков, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Воденичарова, против решение № 195 от 11.11.2008 г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. д. № 242/2008 г. По делото е подадена и втора жалба срещу определение за прекратяване с горепосочения номер по същото дело, но настоящият съдебен състав констатира, че такова не е постановявано, поради което приема, че се касае за техническа грешка на жалбоподателя. От двете жалби се извличат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и възразява срещу изводите на първоинстанционния съд относно характера на процесните имоти, вписани в особеното мнение на инж. Хр. Христов към решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Касаторът заявява, че спорните 80 имота са гори и по силата на чл. 14а от ЗВСВГЗГФ остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Агенцията по горите и в оспорения акт не е вписано пред кой орган може да се обжалва протоколното решение на комисията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно относно имотите, попадащи в териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство "Хасково", ведно с произтичащите от това последици. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие", гр. Хасково оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, защото между страните е налице спор за материално право, който се разрешава по общия исков ред. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните чрез упълномощен юрисконсулт Караилиева изразява становище за оставяне без уважение касационната жалба. Заинтересованите страни - Агенция по геодезия, картография и кадастър и кметът на община Минерални бани не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдебното решение не подлежи на отмяна поради непосочване на срок за обжалване на издадената заповед, а останалите възражения касаят спор за материално право на собственост. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна във визирания срок в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 195 от 11.11.2008 г. е отхвърлена жалбата на Държавна агенция по горите против протоколно решение от 08.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 27/16.06.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие", одобрено със заповед № 40/17.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково и Държавна агенция по горите е осъдена за заплащане на разноски на община Минерални бани - 72 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Хасково е приел, че са безспорно установени фактите, че планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в сила и комисията с оспореното протоколно решение се е съобразила изцяло с КВС и извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обжалваното съдебно решение е мотивирано с обстоятелството, че протоколното решение от 08.07.2008 г. е издадено в предвидената в закона форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му са спазени изцяло процедурните изисквания. Първоинстанционният съд е преценил, че при постановяване на протоколното решение и на заповедта, с която то е одобрено не са допуснати противоречия с материалноправни норми, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно оспореното решение е в съответствие с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост относно землищата в община Минерални бани, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В мотивите на съдебното решение е прието, че към спора за законосъобразността на оспорения административен акт са неотносими твърденията на жалбоподателя, че имотите в действителност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане относимите доводи на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Хасково е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото оспорените актове - заповед № 40 от 17.07.2008 г. на директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково и одобреното с нея протоколно решение от 08.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се съобщават по реда на АПК и подлежат на обжалване по същия ред, съобразно изричната уредба в разпоредбата на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка по основанията, визирани в чл. 146 от АПК и точно е констатирал, че процесните актове са издадени от компетентни органи, тъй като комисията е назначена със заповед № 27/16.06.2008 г. на директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково и в състава й са включени изискуемите членове, като решението е взето с обикновено мнозинство. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че в случая е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и при постановяване на оспореното решение по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Административният съд - Хасково правилно е преценил, че оспорените актове са съобразени с целта на закона, защото определянето на имотите, останали след възстановяване правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко от закона, поради което не може да противоречи на целта, с която на тази комисия е предоставено правото да определи кои са тези имоти. Първоинстанционният съд е установил, че при издаване на процесното решение и при одобряването му с надлежна заповед от директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково не са допуснати противоречия с материалноправни норми, защото комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно: с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община Минерални бани, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В протокола от съдебното заседание, проведено на 21.10.2008 г. е вписано изрично, че процесуалните представители на всички страни са заявили категорично, че планът за земеразделяне и картата на възстановената собственост за имоти в съществуващи и възстановими стари реални граници са влезли в законна сила. С оглед изявленията на страните Административният съд - Хасково е признал за безспорно установени горепосочените факти и спорните имоти са включени в границите на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост, както й, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост. Първоинстанционният съд е точно е преценил, че възраженията, изложени в жалбата, по която е образувано адм. д. № 242/2008 г., са в смисъл, че описаните в особеното мнение към протоколното решение от 08.07.2008 г. 80 кадастрални единици - поземлени имоти са гори, а не земеделски земи, както е отразено във влезлите в сила карта на възстановената собственост и план за земеразделяне. Настоящият съдебен състав констатира, че както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба се поддържа тезата, че погрешно включените в процесните актове гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Агенцията по горите. Първоинстанционният съд точно е преценил, че сочените обстоятелства са ирелевантни за настоящия правен спор относно законосъобразността на оспорените актове, поради което правилно е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно- техническа експертиза за установяване наличието на гори в обхвата на земеделските земи, определени като общинска собственост. Това е така, защото въпросите, свързани с характеристиките на спорните 80 поземлени имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска е собствеността върху горепосочените имоти, който е недопустимо да се разрешава в хода на административния процес. Правнорелевантните обстоятелства в случая са дали кадастралните единици, които жалбоподателят определя като гори, са включени в границите на плана за земеразделяне и в картата на възстановената собственост и дали последните са влезли в сила. В конкретната хипотеза относно визираните обстоятелства страните са заявили, че не спорят и те са приети от съда за безспорно установени, от което следва обоснованият извод, че Административни ят съд - Монтана правило и законосъобразно е отхвърлил жалбата против процесните актове. По отношение развитото в касационната жалба възражение относно липсата на вписване в протоколното решение от 08.07.2008 г. пред кой орган се обжалва, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. Действително, както в посоченото решение, така и в заповед № 40 от 17.07.2008 г., не е отразено пред кой орган се оспорват, но това не е съществено нарушение, съставляващо основание за отмяна само на това основание, защото не не се е отразило на осъществяването на процесуалната защита на жалбоподателя. В чл. 140, ал. 1 от АПК законодателят е регламентирал изрично какви са последиците от нередовното съобщаване, изразяващи се в удължаване срока за обжалване на два месеца, което означава, че релевираното от жалбоподателя оплакване не обосновава касационно основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение