Решение № 10135 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2025 г.

ВАСВторо отделение21.10.2025 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение 1855/25.02.2О25 г., постановено по адм. дело 1775/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Г. Д. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Родопи, [адрес] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К., чрез адв. Кавракирова, срещу решение 1855/25.02.2О25 г., постановено по адм. дело 1775/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 317з-7682 от 19.07.2024 г., издадена от директора на ОД на МВР Пловдив.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация директора на ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител гл. юрк. Пенкова, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди изцяло като правилно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и с материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, след като същото е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е оставена в сила заповед 317з-7682 от 19.07.2024 г., издадена от директора на ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 204. т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с ал. 3, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване ни правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР уронващи престижа на службата е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1. т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с младши експерт Г. Д. К., младши полицейски инспектор в група Териториална полиция" на сектор Охранителна полиция към Първо РУ - Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта 22.07.2024 г.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона.

След извършената проверка за законосъобразност съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма по чл. 59 АПК и съдържание за издаването й чл. 210 ЗМВР, в предвидените от чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Въз основа на представените по делото доказателства съдът е направил извод, че дисциплинарно наказващия орган (ДНО) правилно е приел, че Г. К. е извършил инкриминираното дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност като приема, че в хода на дисциплинарното производство пред административния орган са събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които да може да се установи по безсъмнен и безспорен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на К., с които същият извършва цитираните в заповедта нарушения на правилата за поведение по т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 31 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР, при наличие на постъпили данни за извършени от К. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Същият е запознат с нея и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6. във вр. с ал. 10 ЗМВР. В заповедта изрично е налице позоваване на обобщената справка и становищата изготвени в производството, с които служителят е запознат и са приети писмените му обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, като при определяне на вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината. По аргумент от чл. 194, ал. 3 ЗМВР, висящността на наказателното производство, образувано срещу К. с обвинения за извършени престъпления при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. Няма законова пречка доказателствата, събрани редовно в хода на досъдебно производство по реда на НПК, да се приобщят в дисциплинарното производство за установяване на деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР.

Дисциплинарната отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност, в случая - наказателна и ДНО не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Образуване на наказателно производство само по себе си не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което данните за образувано наказателно производство не засяга производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарната отговорност се реализира независимо от основанието за търсене и на друг вид отговорност, каквато в конкретния случай е наказателната отговорност.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е съответна на материалния закон. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че служителят Г. К. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Същият към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжност младши полицейски инспектор в група Териториална полиция" на сектор Охранителна полиция към Първо РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив.

На 23.01.2024 г. при специализирана полицейска операция, във връзка с образувано досъдебно производство (ДП) 14/2024 г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив, в дома си в [населено място], област Пловдив, [улица], служителят К. е задържан за участие в организирана през март 2023 г. в гр. Пловдив престъпна група (ОПГ) - структурирано трайно сдружение и в нея в периода - месец март 2023 г. до 24.01.2024 г. са участвали три и повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 213а от НК, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от НК. В писмо 14/24 от 24.01.2024 г., се съдържат данни, че младши експерт К. е съпричастен към образуваната организирана престъпна група.

С постановление от 24.01.2024 г. на Окръжна прокуратура - Пловдив младши експерт К. е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство 14/2024г. за престъпления по чл. 321, ал. 3, предложение първо и второ, т. 2, във връзка с ал. 2 НК; -престъпление по чл. 214, ал. 2, във връзка с чл. 213, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3. във връзка с чл. 20, ал. 1 НК: - престъпление по чл. 214, ал. 2, във връзка е чл. 213, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 20. ал. 1 НК: -престъпление по чл. 214, ал. 2, във връзка с чл. 213, ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 НК; -престъпление по чл. 143, ал. 2. във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6, предложение последно и т. 8, във връзка с чл. 20, ал. 1 НК. На К. е взета мярка за неотклонение Задържане под стража". Със заповед 317з-908 от 26.01.2024 г., на основание чл. 214, ал. 4 ЗМВР, служителят временно е отстранен от длъжност, докато съответната мярка Задържане под стража бъде отменена или заменена с гаранция или подписка. Материалите по ДП 14/2024 г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив, са приобщени към дисциплинарното производство. Въз основа на тях и другите събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДРО приема, че:

  • На неустановена дата на 20-ти или 21-ви септември 2023 г. в гр. Димитровград, [жк], в заведение с име Протон , младши експерт Г. К. е участвал в неправомерни действия /удари, заплахи с пистолет, закани за убийство/, заедно с В. Т. П. и М. Х. С. и в присъствието на младши инспектор М. Л., спрямо И. А. и Ж. В., като е показал служебна карта на служител от МВР, с цел сплашване и респектиране на двамата. Двамата полицейски служители - младши експерт Г. К. и младши инспектор М. Л. при извършване на тези действия, не са изпълнявали служебните си задължения.
  • През месец ноември 2023г. в гр. Пловдив в един от скай боксовете" на стадион Христо Ботев", Г. К. е присъствал при извършването на неправомерни действия от страна на М. Х. С. и В. Т. П. спрямо Б. Л. Б. и Х. И. /Х./, на които им били нанесени удари с юмруци по лицето и отстрани по главата, като не е предприел действия по преустановяване на извършваните действия. При извършване на тези действия от страна на М. Х. С. и В. Т. П., младши експерт Г. К. не е изпълнявал служебните си задължения.
  • Hа 02.11.2023 г. в гр. Пловдив, във фен - магазина , находящ се на стадион Христо Ботев младши експерт Г. К. е участвал в неправомерни действия удари по лицето и отправяне на заплахи спрямо Х. И. И., като е показал служебна карта на служител от МВР, с цел да го принуди да извърши нещо против волята му. При извършване на тези действия младши експерт Г. К. не е изпълнявал служебните си задължения.

В административната преписка са събрани и приложени относимите доказателства, като изрично е посочено в заповедта, че поведението на служителя е станало достояние на обществеността чрез публикации в средствата за масова информация публикации в електронните медии: www.trafticnews.bg от 25.01.2024 г. Арестуваха В. и бригадата му, изнудвали, грабили и заплашвали фенове на Ботев" - Задържани са Г. К. от Първо районно и М. Л. от Трето районно управление ., btvnovinite.bg от 25.01.2024 г. Задържани са полиции от Пловдив, прокуратурата повдига обвинения за изнудване и принуда" - По данни на обвинението, това са Г. К. от Първо и М. Л. от Трето районно управление"., marica.bg or 25.01.2024 г. - Двама пловдивски полицаи в група за изнудване, взела с бой 35 бона " - Един от другите задържани е полицаят Г., служител на Първо РУ, вторият арестуван униформен е М. от Трето РУ ., www.24chasa.bg от 26.01.2024 г. - Задържаните за рекет полицаи и шефове на Ботев" Пловдив остават в ареста - Зам.-търговският директор на футболен клуб Ботев Пловдив В. П., шефът на охраната на клуба М. С. и двамата полицаи Г. К. и М. Л., обвинени в рекет, остават в ареста. , www,Рlovdiv-online.com от 26.01.2024 г. - Бухалките на Ботев Пловдив" остават в ареста".

Предвид гореизложеното, вменените и доказано извършени от служителя К. действия водят до обоснован извод, за нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 31 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта; да зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които РБългария е страна и да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Служителят е нарушил тези разпоредби на кодекса, като следва да се посочи в тази връзка, че предвид характера на службата и задължението на полицията да пази и осигурява обществения ред, съответно изискванията за тези служители за спазването на закона са завишени. Деянието му е станало достояние на голям кръг от служители на правоохранителните органи полицаи, следователи и прокурори и чрез средства за масова информация и социалните мрежи достояние на много граждани, като е довело до накърняване на доверието в полицейската институция, до уронване авторитета и престижа на МВР. Горното е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно обосновано първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Тези изводи съответстват и на задължителните такива, възприети с Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2007 г. В мотивите на Тълкувателно постановление 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г. е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите па правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Деянието ще е "уронващо престижа" и когато поведението е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.

С оглед изложеното и при липса на сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение