Решение № 669 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2009 г.

Решение № 669 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д. Ж. срещу решение № 1015 от 10.07.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 501 от 2009 г., с което е обезсилено решение № 3548 от 17.12.2008 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 4218 от 2007 г. и е прекратено производството по предявения от З. Д. Ж. и Я. Ж. Ж. срещу О. служба "Земеделие"- с. А. и О. А. иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на И. Ж. И. на възстановяване на собствеността на четири описани в исковата молба земеделски имота. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В писмен отговор от 29.09.2009 г. Я. Ж. Ж. счита жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена. Ответниците по жалбата О. служба "Земеделие" - с. А. и Община А. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 211 от 09.03.2010 г. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали въззивният съд може директно да обезсили първоинстанционно решение и да прекрати делото с мотив, че в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, които първоинстанционният съд е приел за отстранени, или следва отново да остави исковата молба без движение и да даде нов срок на ищеца да отстрани тези нередовности/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в това Тълкувателно решение, когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани. В противоречие с това в конкретния случай въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил на делото по предявения от ищците иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ поради нередовност на исковата молба, за отстраняването на която не е дал срок на ищците. Действително, за отстраняването на същата нередовност на исковата молба делото е било оставяно без движение от първоинстанционния съд, но в даденият от съда срок ищците са подали молба-уточнение на иска от 15.06.2007 г. и първоинстанционният съд е счел, че с тази молба нередовността на исковата молба е отстранена /посочено е основанието за придобиване на правото на собственост върху претендираните земеделски земи/. Ако въззивният съд е считал, че молбата от 15.06.2007 г. не отстранява горепосочената нередовност на исковата молба, същият е следвало отново да остави делото без движение и да даде нов срок на ищците за отстраняване на тази нередовност. Като е обезсилил решението на първоинстанционния съд без да стори това, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- оставяне на делото без движение и даване на срок на ищците за поправяне на исковата молба и служебно изискване и прилагане към делото на цялата преписка на ОСЗ- А. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. Ж. И. върху внесените от него в ТКЗС 39,5 дка земеделски земи, ако има такава преписка. Прилагането на преписката е необходимо с оглед преценката за допустимост на иска, която въззивният съд следва да направи, по-конкретно за установяване на това, дали описаните в исковата молба земеделски земи в м. "Дядо П. дол", м. "Кипровлан", м. "Шавкалан" и м. "Бостанчетата" не са идентични с някои от внесените в ТКЗС, заявени по тази преписка и възстановени на И. И. земеделски земи с обща площ от 39,5 дка. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия