Решение № 4948 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2013 г.

Решение № 4948 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова" ЕИК 040213796, представляван от Виолета Александрова Драганова, чрез упълномощения адв. Георги Леков, против решение № 162/28.11.2012 г., постановено по административно дело № 155/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването на търговеца срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 0048-1563 от 28.10.2011 г. и Предписание по чл. 405, ал. 4 от КТ изх. № 0048-1563 от 28.10.2011 г., издадени от Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се уважи първоначалната му жалба. Претендира и присъждане на деловодните разноски за касационното производство. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Мирослава Ангелова в писмени бележки оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на атакуваното решение, което моли да бъде оставено в сила. Другият ответник по касация Пламен Тодоров Пенчев от гр. Ловеч не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Ловеч, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Ловеч по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 405а, ал. 7 от КТ са оспорените от ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова", ЕИК 040213796, Постановление изх. № 0048-1563 от 28.10.2011 г. по описа на Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Пламен Тодоров Пенчев и ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова", и издаденото въз основа на постановлението предписание със същия номер и дата, с което търговецът е задължен да предложи на Пламен Тодоров Пенчев сключването на трудов договор. За да не уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че при извършената на 6.10.2011 г. проверка от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч на обект на ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова" е установено, че Пламен Тодоров Пенчев осъществява дейност като общ работник товарене и разтоварване на билки в склад за билки, намиращ се в гр. Ловеч, ж. к. "Младост". Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е извел извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Приел е за неоснователно възражението на едноличния търговец относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между жалбоподателя и лицето Пламен Тодоров Пенчев, които не са уредени като трудови. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 6.10.2011 г. проверка от служител на Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч в обект на ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова" гр. София, находящ се в гр. Ловеч, ж. к. "Младост" и представляващ склад за билки, е констатирано, че лицето Пламен Тодоров Пенчев полага труд като общ работник, изразяващ се в товарене и разтоварване на билки, без да има сключен писмен трудов договор с едноличния търговец. При проверката лицето е декларирало писмено, че изпълнява работата от 15.07.2011 г. с работно време от 8,00 до 17,30 часа и няма сключен нито трудов, нито граждански договор с жалбоподателя. В декларацията е посочил, че има уговорено възнаграждение в размер на 18 лева на ден и последно получено възнаграждение за месец юли 2011 г. в размер на 235 лева. При проверката от страна на ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова" не е представен трудов договор, а е представен екземпляр бланков тип за гражданки договор между Пламен Тодоров Пенчев и едноличния търговец, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва почистване лист липа и цвят липа срещу задължението за заплащане в срок. Този договор обаче не е подписан от страните, не е попълнен нито по отношение на дата на сключване, нито останалите реквизити като срок и възнаграждение. От жалбоподателя впоследствие е представен попълнен екземпляр от същия бланков граждански договор с дата на сключване 1.10.2011 г., уговорено възнаграждение от 15 лева на 100 кг и подписи на двете страни. При тези данни по делото обосновано е прието от решаващия състав, че осъществяваната от Пламен Пенчев дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Ловешкият административен съд е изяснил всички обстоятелства, касаещи правото на инспекцията по труда да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение по смисъла на чл. 405а, ал. 1 от КТ. Обсъдил е относимите за решаване на спора факти, в това число и декларацията, подписана от Пламен Тодоров Пенчев, представеният граждански договор между жалбоподателя и работника като изпълнител, и свидетелските показания, събрани по делото. От приобщените доказателства категорично е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, уговорени почивки в рамките на работния ден, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. В случая страните са уговорили извършване на определена трудова функция, която създава трудово правоотношение, тъй като не се касае само до еднократно извършване на работа, при която се постига определен резултат с еднократно платено възнаграждение. В този смисъл престирането на работната сила не може да се отъждестви с договор за изработка по ЗЗД или за поръчка или друг договор с характер на облигационен, тъй като към момента на проверката е налице изпълнение на трудово задължение, при което работната сила е предоставена в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, както е приел и съдът. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, поддържано и пред първата инстанция, че Пламен Тодоров Пенчев е осъществявал дейността в склада за билки с конкретно поръчение почистване на лист и цвят липа в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, както е приел и съдът. Процесът на работа на Пенчев е бил контролиран от служители на търговеца. В момента на извършване на проверката там се е намирал Георги Блажев - "началник база", и е осъществявал контрол върху работата и трудовата дисциплина на складовия персонал. Следва също така да бъде отбелязано, че на територията на склада Пенчев е ползвал предоставените от търговеца средства за работа - балирането е извършвано с машини на касатора. Представеният от ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова" граждански договор с лицето Пламен Тодоров Пенчев не може да обуслови извод за изпълнение на работата именно по граждански договор. Категорично е установено, че към датата на извършване на проверката по работни места - 6.10.2011 г., не е представен валидно сключен граждански договор между касатора и Пламен Тодоров Пенчев. Основни аргументи за наличие на трудово правоотношение съдът е извлякъл именно от този "граждански договор", анализирайки съдържанието му и приемайки, че с него е уговорена трудова функция в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на осъществяването й, на едно и също работно място - склад за билки, и при уговорено трудово възнаграждение в една от формите му - според изработеното. Неоснователни са оплакванията на касатора за правното качество на попълнената от Пламен Тодоров Пенчев декларация при проверката. Доколкото същата е изрично регламентирана в чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и съдържа посочените в този законов текст данни, както и с оглед разпоредбата на чл. 405а, ал. 1, изр. 2 от КТ, същата съставлява годно доказателствено средство, още повече, че декларираните в нея обстоятелства се подкрепят и от други писмени доказателства по делото - свидетелските показания, дадените от Пенчев обяснения в деня на проверката, представения граждански договор и др. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението, че декларацията била попълнена под диктовката на инспекторите. Аргумент в подкрепа на горното се извлича и от тетрадката, водена от охранителната фирма, в която са отразявани влизането и излизането на лица на и от територията на склада, чието съдържание е индиция за установено от ЕТ "Витафрукт - Виолета Драганова" работно време. Именно търговецът е наел охранителна фирма за осъществяване на пропускателния режим на територията на предприятието и работещите в склада е следвало да се съобразяват с него. Разгледани в своята съвкупност, тетрадката и заповедта, с която за обекта е установено работно време, сочат, че влизанията и излизанията на Пламен Тодоров Пенчев от обекта са в съответствие с установеното със заповедта работно време - начало и край, обедни почивки, тоест, той е спазвал установеното от търговеца работно време на склада. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции - товарене и разтоварване на билки, което по своето естество представлява престиране на работна сила. По изложените по-горе съображения не са доказани твърденията на търговеца, че е уговорено постигане на определен резултат или възлагане на работа, определена по обем и като краен резултат. Възникналото правоотношение правилно е определено като трудово. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Ловешкия административен съд за законосъобразност на процесните постановление и предписание, които не страдат от пороците по чл. 146 от АПК. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,