Решение № 10637 от 23.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОДДФЗ) Разград, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Абилов, против решение 185 от 10.01.2022 г., постановено по адм. дело 203/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Разград, с което е отменено Уведомително писмо изх. 01-170-6500/143 от 30.06.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., издадено от директора на ОДДФЗ Разград, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, и ДФЗ Разплащателна агенция е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че несъмнено установено по делото е, че за животновъдния обект на жалбоподателя има констатирано несъответствие между капацитета на обекта, съгласно издаденото удостоверение за регистрация по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), и броя, вида и категорията на отглежданите в обекта животни към дата 31.12.2020 г. Счита административния акт за мотивиран, издаден при наличие на посочените в него фактически основания, които обуславят приложимостта на основанието за отказ за финансиране по чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал.1, т. 4 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., наричана по-долу Наредба 4/8.08.2017 г. Иска отмяна на решението като неправилно и решаване на спора по същество, като бъде потвърден издаденият от него индивидуален административен акт. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответната страна П. Йорданова, чрез адвокат М. Маринов, по съображения, изложени в писмен отговор и молба-становище, депозирани пред настоящата инстанция, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска да бъде оставена без уважение, а решението на АС-Разград потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните в рамките на дължимия инстанционен контрол съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Въз основа на събраните по делото относими и допустими доказателства, обсъдени подробно в мотивите на първоинстанционния акт, съдът е установил следните факти от значение за решаването на спора. На 15.05.2020 г. П. Йорданова е подала заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г. за извършване на дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито на говеда над 6-месечна възраст и/или биволи от ЖО от подмярка 14.1 Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ за 1 бр. мъжко говедо; за дейността Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО от подмярка 14.2 Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ за 110 бр. овце и кози майки и за дейността Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ в ЖО за същите 110 бр. овце и кози майки. В Таблица 1 към заявлението са посочени всички животински единици, отглеждани в животновъден обект 7285040025 (7261-0190) 110 бр. ДПЖ и 1 бр. ЕПЖ, като за тези в сектор ЕПЖ в колона Дейност по чл. 4 е посочено ЕПЖ на открито, а за тези в сектор ДПЖ ДПЖ смесено. Съдът е установил от приложеното удостоверение за регистрация на животновъден обект 101/6648 от 14.05.2020 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) Разград, че П. Йорданова е регистрирала ЖО ферма, отговаряща на ветеринарномедицинските изисквания, с предназначение за оглеждане на преживни животни, с капацитет 1 бр. ЕПЖ и 110 бр. ДПЖ. Представено е становище 2242/15.05.2020 г. на ОДБХ Разград, издадено на основание чл. 19а от Наредба 4/08.08.2017 г., съгласно което животновъден обект 7261-0190 отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, като собственикът/ползвателят на ЖО спазва изискванията, допринасящи за хуманното отношение към отглежданите в ЖО животни, съгласно Наредба 14 от 03.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Посоченото становище удостоверява общо осигурената в ЖО свободна подова площ в помещения и свободна площ на двор във връзка с изискванията на Наредба 4/8.08.2017 г., както и обстоятелството, че заявителят спазва законоустановените изисквания по мярката и осигурява посочените в Таблица 1 площи. С оспореното Уведомително писмо изх. 01-170-6500/143 от 30.06.2021 г. заявителят П. Йорданова е уведомена, че не е оторизирана субсидия по подаденото от нея заявление за подпомагане/плащане, като административният орган е мотивирал отказа за плащане с извършени административни и/или проверки на място и установено несъответствие към референтна дата 31.12.2020 г. между капацитета по удостоверение за регистрация на животновъден обект 101/6648 от 14.05.2020 г. и броя и вида на отглежданите към посочената референтна дата животни в ЖО. Съгласно удостоверение 101/6648 от 14.05.2020 г. капацитетът на ЖО 7261-0190 е 111 броя преживни животни, от които 1 бр. ЕПЖ и 110 бр. ДПЖ. Отглежданите животни в ЖО към 31.12.2020 г. са 112 на брой, съгласно справка в Регистъра на животните и животновъдните обекти на БАБХ Списък с животни в ЖО, т.е. животните превишават капацитета на обекта, посочен в удостоверение 101/6648 от 14.05.2020 г. Това е оценено от административния орган като нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. и на това основание е определил финансово подпомагане по подаденото от П. Йорданова заявление за подпомагане/плащане по мярка 14 от ПРСР 2014-2020 г. в размер на 0 лв. и за трите дейности, за които заявителката е кандидатствала Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ (подмярка 14.1.2 за 1 бр. говедо); Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ (подмярка 14.2.1 за 110 бр. овце и кози майки) и Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ (подмярка 14.2.2 за 110 бр. овче и кози майки). При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ - РА, съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в случая на ОДДФЗ Разград. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, но е немотивиран, тъй като не съдържа изложение на съображенията, поради които административният орган е постановил отказ по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалноправните разпоредби и противоречие с целта на закона. Като конкретни пороци на акта, обуславящи основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК съдът е посочил липсата на мотиви защо административният орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ за всяка от трите дейности вместо да намали размера на помощта. Липсват мотиви защо административният орган е игнорирал информацията от първото писмо на директора на ОДБХ Разград с изх. РР-2541/27.05.2021 г. на БАБХ, ОДБХ Разград, според което наличието на едно животно в повече не осуетява възможността всичките 112 налични в ЖО животни, от които заявени за подпомагане 111, да бъдат отглеждани в съответствие с изискванията на Наредба 4/8.08.2017 г., От преписката е видно, че осигурената свободна подова площ в помещение и свободна площ на двора е достатъчна. Съдът приема, че административният орган не е обсъдил получената в хода на производството противоречива информация, допуснал е нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като е формирал крайния си извод за наличие на основание за отказ от подпомагане, без да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да е дал възможност на заявителката да представи становище и да ангажира доказателства относно установеното несъответствие между броя на отглежданите в ЖО животни към референтна дата 31.12.2020 г. и капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. административинят орган не е посочил кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не са спазени, при положение, че от данните по делото се установява, че няма нарушение на минимално изискуемите по Наредба 4/8.08.2017 г. площи (в помещение и дворни) за отглеждане на заявените от П. Йорданова бройки и видове животни, както и на тези, установени към 31.12.2020 г. Оспорващата е осигурила много повече от минимално изискуемата свободна площ в помещение и на двор за отглежданите от нея по вид и брой животни, като наличието към 31.12.2020 г. на 1 бр. ДПЖ в повече от посочения в удостоверението за регистрация на ЖО брой и видове животни (111 бр.), съответстващ на заявения за подпомагане (111 бр.), не нарушава нормативните изисквания за хуманно отношение към животните по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Освен това, съдът приема, че постановеният пълен отказ за подпомагане не съответства на принципа, заложен в съображение 28 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/20113 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, наричан за по-долу за краткост Делегиран регламент 640/2014. В заключение съдът е посочил, че в случаи като процесния при установяване на брой отглеждани животни в ЖО, превишаващ заявения такъв за подпомагане, но без допуснати нарушения на изискванията за свободна площ при тяхното отглеждане, регламентирани в Наредба 4/8.08.2017 г., както и на другите изисквания за хуманно отношение към ЕПЖ и ДПЖ, целта е селският стопанин да бъде подпомогнат за извършваните от него дейности по мярката в съответствие с броя на заявените за подпомагане животни, т.е. в рамките на броя животни, посочен в заявлението, а не да бъде санкциониран за неспазването на ангажимент, който реално не е поемал, тъй като в процесния случай не са установени по-малко на брой животни от заявените, а обратно налице е 1 бр. животно в повече от тези, за които стопанинът е поел ангажимент и за които кандидатства за подпомагане, без тази 1 бройка в повече да се отразява на съответствието на ЖО със завишените изисквания на Наредба 4/8.08.2017 г. за свободна подова площ в помещения и на двор за процесните видове и брой ЕПЖ и ДПЖ. Решението на АС-Разград е правилно и следва да бъде оставено в сила, при следните уточняващи мотиви относно указанията по тълкуването и прилагането на закона, които административният орган следва да съобрази при повторното произнасяне по същество по заявлението за подпомагане/плащане, подадено от П. Йорданова: Съдът е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за предмета на делото. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неправилно възприемане на фактическата обстановка по спора и необсъждане на представено по делото доказателство електронна справка от Регистър Животни и пчелини от ИСАК. Посочената справка е представена в съдебно заседание от процесуалния представител на ответния по първоинстанционната жалба административен орган, като във връзка със същата съдът е уважил искането на ответника за изискване от ОДБХ Разград на допълнителна информация и налични писмени доказателства относно капацитета на ЖО и броя на животните, които са били налични в него към референтната дата 31.12.2020 г. Представените в изпълнение на разпореждането на съда писмени доказателства от ОДБХ Разград потвърждават изцяло данните, съдържащи се в представените с административната преписката документи, приобщени към доказателствения материал по делото писмо изх. РР-2541/27.05.2021 г. и писмо изх. РР-2775/10.06.2021 г. на директора на ОДБХ Разград, изготвени в отговор на изричните запитвания на ОДДФЗ Разград по повод произнасянето по заявлението за подпомагане/плащане на П. Йорданова. Въз основа на така събраните доказателства, съдът е изяснил фактическата обстановка, като е взел предвид и становищата на директора на ОДБХ Разград, обективирани в писмо изх. РР-2541/27.05.2021 г. и писмо изх. РР-2775/10.06.2021 г. (данните от които съвпадат с представените в хода на производството доказателства), от които се установяват относими за предмета на спора факти, свързани с преценката за наличие на твърдяното в УП нарушение на Наредба 4/8.08.2017 г. Правилно съдът е приел, че административният акт е постановен без обсъждане и излагане на мотиви относно полученото в ОДДФЗ Разград писмо с вх. 01-170-2400/85-1/27.05.2021 г. от директора на ОДБХ Разград, по направеното от административния орган запитване дали при описания в удостоверението за регистрация капацитет на ЖО (111 бр.) има възможност да се отглеждат съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и Наредба 4/8.08.2017 г. животните по Списък с животни в ЖО от системата на БАБХ към референтна дата 31.12.2020 г., съгласно който в ЖО са налични 112 бр. животни, т.е. с 1 бр. ДПЖ повече от капацитета на ЖО по удостоверението за регистрация. В отговор на отправеното запитване директорът на ОДБХ Разград е отговорил, че при издаване на Становище 2242/15.05.2020 г. са замерени площите в помещения и двор, предназначени за отглеждане на наличните в ЖО животни, и в рамките на така измерените площи е възможно да бъдат отглеждани посочените категории и брой животни съгласно данните от Списък с животни в ЖО към 31.12.2020 г.: овце и кози майки (ДПЖ) 108 бр., разплодници (ДПЖ) 2 бр., шилета за угояване (ДПЖ) 1бр. и говеда на възраст от 6 до 24 месеца (ЕПЖ) 1 бр, или общо 112 бр. При тези факти, настоящият състав намира, че посоченото в акта правно основание за отказа да бъде отпуснато финансово подпомагане по трите дейности от мярка 14, за които жалбоподателката кандидатства (чл. 10, ал. 4 във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г.), не съответства на изложените в акта фактически основания за отказа, доказани в хода на първоинстанционното производство и подробно описани в оспорения съдебен акт. Административният орган е обосновал отказа си с установения към 31.12.2020 г. общ брой животни в ЖО, който е с 1 бр. повече от капацитета на ЖО според удостоверението за регистрация (111 бр.) и от посочените в заявлението за подпомагане/плащане. Това фактическо основание съответства на друга хипотеза за отказ за плащане по чл. 28, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Наредба 4/8.08.2017 г. (съобразно конкретната дейност по съответната подмярка от мярка 14), но не и на посоченото в УП основание по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 28 от Наредбата законодателят е обособил четири отделни и различните основания, при наличието на които органът може да постанови частичен или пълен отказ за изплащане на финансовата помощ. Първата хипотеза (т. 1) се отнася до несъответствие между заявения брой животни, респективно размер на площите в сравнение с действително отглежданите животни или действително ползвани площи, когато това несъответствие противоречи на разпоредбите на чл. 4 от Наредбата. В настоящия случай, безспорно е налице разминаване между заявения за подпомагане брой животни (111 бр.) в процесния ЖО и установения такъв към референтна дата 31.12.2020 г. (112 бр.), но това обстоятелство не попада под хипотезата на правната норма по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. В чл. 28, ал. 1, т.4 е предвидено самостоятелно основание за отказ за изплащане на субсидия неспазването на нормативните изисквания за хуманно отношение към животите. Предвид съдържанието на останалите три хипотези (по т. 1, т. 2 и т. 3) нарушенията по т. 4 не биха могли да обхванат случай като процесния, при който фактическите основания се свеждат единствено до броя на заявените и действително установените в ЖО животни, с разлика от 1 бр. в повече спрямо броя животинските единици, за които е поет ангажимент по заявлението за подпомагане. Разминаването в броя животни към датата на кандидатстване (подаване на заявление за подпомагане/плащане) и към референтната дата на извършените административни и други проверки, не представлява нарушение на някое от изискванията за хуманно отношение към животните по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Последните са установени в чл. 149 чл. 151 от ЗВМД, в Наредба 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и в редица други наредби, в които са предвидени специални правила за защита и хуманно отношение при отглеждането на определен вид животни (нарочна наредба е приета например за минималните изисквания за защита и хуманното отношение при отглеждането на телета, свине, бройлери, селскостопански животни). Ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно отношение се отнасят собствено до начина на отглеждане и използване на животните, който трябва да съответства на тяхното развитие и предназначение и да е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености, както и до изискванията към сградите и помещенията в животновъдните обекти, спазването на минималните зоохигиенни норми в тях и осигуряването на мерки за биосигурност. В процесния случая няма данни, а и административният орган не твърди да е нарушено някое от ветеринарномедицинските изисквания, чието спазване е вменено в задължение на собственика/ползвателя на животновъдния обект. Въпреки това, отказът за изплащане на финансовата помощ е мотивиран изцяло с основанието по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г., което правно основание не намира опора във фактите по спора. Административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като е приложим неотносима към фактическите основания на акта правна норма. Актът, с който е обективиран отказът на директора на ОДДФЗ Разград да се изплати субсидия по процесното заявление за подпомагане/плащане по мярка 14, е незаконосъобразен поради неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби от относимия подзаконов нормативен акт Наредба 4/8.08.2017 г. Административният орган не сочи и не се позовава на обстоятелства, свързани с нарушение на ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно отношение към животните, поради което решението му за отказ от изплащане на финансова помощ по всички заявени дейности за подпомагане по мярка 14 е изцяло несъобразено с фактите по случая, същото е немотивирано с надлежни доводи и доказателства с оглед посоченото основание по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. и е постановено в производство, в което са били нарушени правата на земеделския стопанин да представи допълнителни данни и/или документи във връзка с констатираното несъответствие между броя на заявените и действително отглежданите в ЖО към 31.12.2020 г. животни. Последното е било още по-необходимо с оглед представените от самия орган с административната преписка данни, от които се установява, че възприетите като основание за отказ от финансиране фактически обстоятелства са се проявили в обективната действителност за сравнително кратък период от време надвишаването на капацитета на ЖО, собственост на П. Йорданова, е продължило три месеца, т.е. считано от референтната дата 31.12.2020 г. до 31.03.2021 г. Не се доказва и не се твърди несъответствието в броя на животните да е било налице и към датата на издаване на процесния административен акт, поради което съдът приема този факт за установен. Горното обстоятелство изобщо не е било коментирано от административния орган. Същевременно не е констатирано нарушение на нормативно установените параметри за свободна подова площ при отглеждане на животните в помещения и на двор, съгласно изискванията на чл. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г., както и не е констатирано нарушение на ветеринарномедицинските изисквания, в това число изискванията, допринасящи за хуманното отношение към отглежданите в ЖО животни. Налага се извод, че процесният административен акт страда от пороците по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, с оглед на което правилно и обосновано първоинстанционният съд го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. При новото разглеждане на заявлението за подпомагане/плащане административният орган следва да съобрази следното: На първо място, разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. действително поставя изискване към земеделския стопанин броят, видът и категорията на животните, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълняват дейности по чл. 4 от Наредбата, да съответства на капацитета на животновъдния обект, регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Наредбата, в животновъдния обект може да се отглеждат животни, за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4, и такива, за които не се кандидатства, като общият брой на всички животни следва да съответства на капацитета на ЖО, определен в удостоверението за регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Целта на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. е да се гарантира съответствие с капацитета на ЖО, регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. Капацитетът на ЖО представлява именно броят животни от съответния вид, с който животновъдният обект се вписва в регистъра по чл. 137, ал. 9 от ЗВМД и който се отразява в издаденото удостоверение за регистрация. Важно е да се посочи, че само по себе си, изискването отглежданите животни в ЖО, в който се изпълняват дейности по чл. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г., да не превишават по брой, вид и категория капацитета съгласно удостоверението за регистрация, не изпълва състав на основание за отказ за финансиране по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 говори за разминаване между броя на заявените за финансиране и действително установените в ЖО животни, а не за разлика между капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация и установеното в него действително положение. В настоящия случай, броят на животните по заявлението за подпомагане (111 бр.) отговаря на броя на животните, определени като капацитет на ЖО (111 бр.). Такова основание за отказ като превишаване на капацитета на ЖО не е предвидено в чл. 28, ал. 1 от Наредба 4/8.08.2017 г. За да е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба 4/8.08.2017 г. (единствената, която включва промяна в броя на животните, на което като фактическо основание се позовава административният орган в процесното УП), следва да се установи, че разминаването между заявения за подпомагане брой животни, респективно заявения размер на площта, и фактическото положение (действително отглежданите животни или ползвани площи) води до нарушение на императивните изисквания, заложени в чл. 4 от Наредба 4/8.08.2017 г. Без доказване на втория елемент от фактическия състав само превишаването на капацитета на ЖО, съответстващ на броя заявени за подпомагане животни, като обективен факт от действителността, който не е свързан с нарушаването на други изисквания и условия за предоставяне на финансовата помощ, не обуславя основание за отказ за финансиране по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата. При констатирано разминаване между отглежданите в ЖО животни към дадена референтна дата и капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация, органът е следвало да предостави възможност на кандидата за подпомагане да представи допълнителни доказателства за това, че замерената свободна подова и дворна площ на ЖО към датата на издаване на удостоверението за регистрация позволява отглеждането на по-голям брой животни от съответния вид, при спазване на изискванията на Наредба 4/8.08.2017 г. Макар да не е сторил това по настоящия казус, административният орган е разполагал с необходимите данни, относими към въпроса дали е било възможно, в рамките на измерените към 15.05.2020 г. помещения и двор на ЖО, да се отглеждат установените в него към 31.12.2020 г. животни при спазване на изискванията на Наредба 4/8.08.2017 г. В този смисъл е представеното положително становище от директора на ОДБХ Разград, обективирано в писмо изх. РР-2541/27.05.2021 г., в което освен утвърдителен отговор е направено и примерно разпределение на площта според категориите животни, посочени по данни на БАБХ в Списък с животни в ЖО към референтна дата 31.12.2020 г. На последно място, но не и по значение, административният орган следва да съобрази разпоредбата на 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Това означава, че установеният при административните и други проверки брой отглеждани животни, разминаващ се със заявения за подпомагане и с определения в удостоверението за регистрация капацитет на ЖО, следва да бъде преценяван за съответствието си с материалноправните разпоредби не само към момента на извършените проверки, но и към момента на постановяване на акта, с който органът отказва, намалява или предоставя финансовата помощ. Законосъобразността на произнасянето на органа в тези случаи предполага административният орган да изиска служебно или от земеделския производител, актуална информация дали установеното несъответствие между заявените за подпомагане и действително отглежданите в ЖО животни продължава да е налице и към един по-късен момент, респективно каква е степента на отклонението и как тя влияе на задължението за осигуряване на минимално изискуемите площи за допустимите категории животни, на изискванията по чл. 4 от Наредбата за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните и на специфичните нормативни изисквания за хуманно отношение към животните. При преценката на горните обстоятелства административният орган следва да държи сметка за съображение 31 от Делегиран регламент 640/2014, съгласно който при отказ, оттегляне на подпомагане и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони трябва да бъдат отчитани принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. По отношение на критериите за допустимост, ангажиментите и други задължения, при отказите, оттеглянето на подкрепа и административните санкции следва да се вземат предвид особеностите на различните мерки за подпомагане. В случай на сериозно неспазване или в случай, че бенефициерът е предоставил невярно доказателство за целите на получаване на подпомагането, то следва да бъде отказано и да се наложи административна санкция. Административните санкции следва да стигат до пълно изключване от една или от няколко мерки за подпомагане или видове операции за определен период. Административните санкции във връзка с декларирани животни по схемите за помощи или мерките за подпомагане за животни са регламентирани в чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014. Анализът на текстовете, включени в цитираната разпоредба, сочи, че административните санкции се отнасят до случаите, в които констатираните несъответствия се изразяват в деклариран по-голям брой животни в сравнение с действително установения, т.е. налице е неспазване на задължение, на поет ангажимент по съответната схема или мярка в резултат на свръхдеклариране. В настоящия случай не е налице свръхдеклариране, респективно не е приложима разпоредбата на чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014. Заявени за подпомагане са точно толкова животни, определени по вид и брой, колкото е капацитетът на ЖО съгласно удостоверението за регистрация на ЖО. В светлината на чл. 30, параграф 1 от същия акт на ЕС, помощ или подпомагане може да се отпусне единствено и само за посочения в заявлението за помощ или искането за плащане брой животни, което означава, че кандидатът не може да претендира повече от това, за което е кандидатствал. Помощта, респективно подпомагането, следва да се отпусне за посочения в заявлението брой животни, за които стопанинът е изпълнил всички условия за допустимост. При спазване на нормативно установените изисквания към кандидатите и заявените от тях дейности за подпомагане, наличието на несъществено по степен и продължителност фактическо превишаване на капацитета на животновъдния обект, в който ще се изпълняват допустимите дейности, не би могло да формира извод за сериозно неспазване, обуславящо, съобразно принципите на възпиращ ефект и пропорционалност, основание за постановяване на пълен отказ от подпомагане. Предвид всичко гореизложено решението на АС Разград е правилно и постановено при спазване на материалния закон. Не се доказват сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Не се установяват и пороци по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне по преписката административният орган следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, състав на Пето отделение на ВАС