Решение № 8168 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2009 г.

Решение № 8168 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Захари Софрониев Захариев срещу решение от 05.12.2008 г. постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 499/2008 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - кмета на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Димитър Вълкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Производството пред административния съд е образува по оспорване на заповед № 1268 от 02.06.2008 г. на кмета на община Монтана. С оспорения административен акт е отказано на ползвателя Захари Софрониев Захариев да придобие собственост по реда на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот № 1258 по помощния план на зона "Парта", м. "Палековото" землището на с. Кошарник с площ от 668 кв. м. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по молбата на оспорващия от 1992 г. има произнасяне като по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е определена оценка. По вина на жалбоподателя тази оценка не е бели заплатена. При това положение за административния орган е липсвала правна възможност да се произнесе отново по тази молба по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Освен на това основание, съдът е приел, че отказа и по изложените в него мотиви е законосъобразен, тъй като жалбоподателя не е доказал наличие на една от кумулативните предпоставки за признаване на правото на трансформация на право на ползване в право на собственост, а именно не е представил удостоверение, от което да се установи надлежно предоставяне на правото на ползване. По тези доводи съдът е потвърдил оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 (отм.) от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията обнародвана в Държавен вестник бр. 34/1992 г. гражданите, на които е било предоставено право на ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в срок от 3 месеца от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) подават молба в техническата служба на общините по местоположението на имота, като в двумесечен срок от постъпване на молбата общината определя оценката на имота. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че по отношение на заявените права на жалбоподателя се прилага именно тази процедура, тъй като молба по която се е произнесъл административния орган е подадена на 03.07.1992 г. В тази процедура има позитивно произнасяне за признаване на правата на ползвателя. С писмо изх. № АБ-94-00-49 от 25.11.1992 г. жалбоподателя е уведомен за изготвената оценка и му е дадена възможност да заплати режийна вноска в размер на 152 лв, съставляваща 0,50% от стойността на земята. Поради бездействие на правоимащия определената оценка не е внесена в неколкократно новираните срокове, последния от които до 30.09.1994 г. С това бездействие правото му да придобие собственост по отношение на предоставен за ползване имот по предвидения преференциален ред е преклудирано. Преклудирана е възможността на административния орган да се произнесе по предвидения нов ред, приет с разпоредбите на § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, тъй като по заявеното право вече е имало произнасяне. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличие на извинителна причина - въвеждане в заблуждение от страна на администрацията, поради която не е внесъл определената цена. Видно от приложеното писмо то е по подадена молба с дата 12.05.1997 г. значително след като е бил изтекъл и последния новиран срок, в който ползвателя е имал възможност да внесе определената цена и с това действие да приключи процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Като потвърдил само на това основание оспорения административен акт, решаващият съд е постановил законосъобразно и обосновано решение. С оглед доводите в касационната жалба следва само да се маркира, че и представеното удостоверение за предоставено право на ползване не може да се приеме като надлежно доказателство за изпълнение на една от кумулативните предпоставки за признаване на правото на трансформиране на право на ползване в право на собственост. Представеното удостоверение е с дата на издаване след влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който регламентира правата на ползвателите. Други доказателства, от които да се направи обоснован извод, че на жалбоподателя е предоставена за ползване ниско продуктивна земя по реда на нормативните актове визирани в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не са представени. При това положение и мотива на административния орган да постанови обжалвания отказ са правилни. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение