Решение № 2771 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2017 г.

Решение № 2771 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." срещу Решение № 210 от 30.06.2017 г. по адм. дело № 168/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. в частта, в която е отменен негов отказ за верификация на разходи в размер на 549 405,41 лв. по договор № 251 от 29.07.2013 г., обективиран в писмо изх. № 08-00-3835 от 17.09.2013 г., както и в частта, в която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати разноски в полза на община А. в размер на 8 010,61 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, тъй като отказът за верификация не съставлява индивидуален административен акт и не подлежи на контрол за законосъобразност пред административния съд. На следващо място, касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - изложени са оплаквания, че съдът е изложил мотиви по съществото на спора, а именно, че бенефициерът не доказва допустимостта на процесните разходи. В същото време съдът е преценил административния акт като незаконосъобразен поради липса на мотиви, което препятства проверката за материална законосъобразност на акта. Според касационния жалбоподател тези мотиви на съда са противоречиви и взаимно се изключват. Наред с това, след като е отменил отказа, съдът не е изпратил преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, в резултат на което производството пред административния орган по искането на бенефициера община А. за окончателно плащане е останало висящо. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - община А., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по жалба на община А., подадена по пощата на 13.11.2015 г. до Административен съд С.-град, по чийто опис на 24.11.2015 г. е образувано адм. дело № 11264/2015 г. С Определение № 6449 от 26.11.2015 г. на Административен съд С.-град жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради липса на годен предмет на оспорване - съдът е изложил мотиви, че обжалваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт. По жалба на община А. цитираното определение е отменено с Определение № 2416 от 2.03.2016 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 1744/2016 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания, че в оспореното писмо е обективирано решение на ръководителя на управляващия орган, което съдът следва да разгледа по същество. С Определение № 1402 от 10.03.2016 г. на Административен съд С.-град делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - В. Т.. С решението на Административен съд - В. Т. в обжалваната му част е отменен отказ на главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." за верификация на разходи в размер на 549 405,41 лв., обективиран в писмо изх. № 08-00-3835 от 17.09.2013 г. Отказът е постановен по искане № 13 на община А. по договор № 251 от 29.07.2013 г. за окончателно плащане по проект DIR-51011116936-120 "Подобряване на градската инфраструктура за питейни и отпадъчни води в град А." на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.". Отказът е мотивиран със съображения, че при прегледа на документацията за СМР по договор № 251 от 29.07.2013 г. са открити несъответствия, които не позволяват разглеждането на извършените разходи като непредвидени. В съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът е кредитирал изцяло и въз основа на констатациите на вещото лице и анализ на представените протоколи за СМР съдът е обосновал извод, че представените от община А. документи към искане № 13 за окончателно плащане са недостатъчни да установяват извършване на разходи за изпълнение на непредвидени СМР - както по вид СМР, така и по количество СМР на стойност 549 405,41 лв., в какъвто размер ответникът е отказал да верифицира тази група разходи. Като краен резултат обаче, макар съдът да е преценил представените към искането доказателства като недостатъчни, за да обосноват процесните разходи за извършване на непредвидени СМР, чието верифициране се претендира, съдът е приел, че отказът за верификация следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради порок във формата на акта и в частност поради липса на мотиви. Според съда нито в оспорвания акт, нито в друг съпътстващ издаването му документ ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" е конкретизирал как е формирана сумата, за която се отказва верификация - за кой вид и в какъв обем СМР е прието, че няма основание претендираният разход да бъде верифициран. Съдът е преценил, че не представляват мотиви на акта посоченото в обстоятелствената част, че "по проекта не е установено наличие на положителна промяна в нетните приходи в резултат на нови видове източници на приходи и /или промени в политиката на тарифите, за което сте уведомени с писмо изх. № 08-00-3458/9.09.2015 г. ". С последното писмо община А. е уведомена, че не е констатирана поява на нови видове източници на приходи и промяна в тарифната политика, поради което не следва да бъдат приспадани нетни приходи от сумата на безвъзмездната финансова помощ по проекта. Съдът е констатирал, че не представляват мотиви на акта и посочените в акта съображения, че разходите, за които се иска възстановяване, са придружени със съответните доказателства за извършената работа, но са открити несъответствия, които не позволяват разглеждането на извършените разходи като непредвидени. Съдът е приел за основателен довода на жалбоподателя, че в оспорвания акт не е посочено нито в какво се изразяват твърдените несъответствия, нито по отношение на кои разходи са налице същите. Липсата на ясно и разбираемо изложени аргументи от страна на административния орган защо издава акт с конкретното съдържание прави така издадения акт незаконосъобразен и налага отмяната му. Бенефициерът - община А. е поставен в невъзможност да разбере кои точно разходи за кои видове и обеми СМР не се признават за непредвидени разходи за СМР, поради което е в невъзможност да се защити, като представи, ако разполага с такива с документи, обосноваващи и доказващи извършването на съответните разходи и наличието на предпоставките за верифицирането им. Вещото лице е категорично, че в нито един от документите, които са били проверени, ръководителят на УО не е посочил конкретен вид СМР, количество от даден вид СМР и единична стойност на този вид СМР, които отказва да признае, че представляват непредвидени разходи. Липсата на мотиви нарушава правото на защита на адресата на акта, поставяйки го в невъзможност да разбере за кои конкретно претендирани за верифициране разходи за непредвидени разходи ответникът счита, че не са изпълнени законовите изисквания за верификация. Съдът е отбелязал, че е недопустимо мотиви и конкретизация на основанията за отказа да бъдат верифицирани процесните суми да се прави едва с писмените бележки от ответника. Административният орган е следвало да инкорпорира в съдържанието на оспорвания акт както конкретно посочване на видовете работи, така и количествата от тези видове СМР, за които се отказва верификация, както и ясно и недвусмислено да бъде посочено защо тези претендирани за верифициране разходи не представляват непредвидени такива и защо приема, че по отношение на тях не са изпълнени изисквания за верифицирането им. Съдът е отбелязал също така, че липсата на мотиви и на ясно и конкретно посочване кои суми и защо не се верифицират препятстват извършването на съдебен контрол за законосъобразност на отказа за верификация на процесната сума. След проверка на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд приема следното: Въпросът относно процесуалната допустимост на оспорването и по-конкретно относно наличието на годен за оспорване акт и правния интерес на община А. е решен още с Определение № 2416 от 2.03.2016 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 1744/2016 г. Дадените указания с цитираното определение са задължителни за първата инстанция и оспореното в настоящото производство решение е съобразено с тях. На следващо място, съдът правилно е констатирал, че оспорването е подадено при спазване на срока по чл. 140, ал. 1 от АПК. По изложените съображения оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително съдът е изложил първо мотиви относно съдържанието на документите, приложени към искането на бенефициера за верификация и по-конкретно, че тези документи не са били достатъчни да обосноват основателност на искането за верификация, а след това е формирал извод за незаконосъобразност на отказа поради липса на мотиви. Възприетият от съда подход е неправилен, но не е опорочил крайния извод на съда за незаконосъобразност на отказа. Настоящият съдебен състав споделя единствено изводите на административния съд за липса на фактически и правни основания на отказа като това нарушение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, а именно - съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Относно липсата на фактически и правни основания на отказа административният съд е изложил задълбочени и обосновани съображения, които настоящият съдебен състав напълно споделя. При така констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила съдът правилно е посочил, че се възпрепятства както правото на защита на адресата на акта, така и контрола за материална законосъобразност на акта. Именно поради това съдът е следвало само да отмени акта и да изпрати преписката на органа за ново произнасяне по искането на община А. за верификация на процесната сума, а не да извършва проверка дали искането е било подкрепено с достатъчно доказателства. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отменен отказът за верификация на сумата от 549 405,41 лв., а предвид висящността на административното производство настоящият съдебен състав следва да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на община А. за верификация на процесната сума. Решението е неправилно в частта на присъдените разноски в полза на община А. в размер на 8 010,61 лв., съставляващи извършени разходи за изпращане на документи по пощата, за копиране на документи, приложени по делото, и адвокатско възнаграждение. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че разходите на страната за изпращане на документи по пощата, както и за копиране на налични документи по делото, не попадат в категорията разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК тук се включват заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Под разноски по производството се имат предвид разноските за събиране на доказателства, в това число призоваването на свидетели и изготвянето на експертизи. В разноските по производството по делото не се включват пощенските разходи на страната и разходите за копиране на документи. Относно претендираното адвокатско възнаграждение не са представени доказателства за реалното му плащане. Представеното по делото преводно нареждане не съдържа дата на плащане, нито печат на банката. Не са приложени извлечения от сметките на наредителя и получателя на плащането. В тази част решението следва да бъде отменено. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани за касационната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. И. З. и приложено към него пълномощно за представителство по настоящото дело. В договора е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 8 080 лв., платими по банков път. Представено е преводно нареждане за извършено плащане по банков път на 6.12.2017 г. в размер на 8 080 лв. По делото обаче не са осъществени никакви процесуални действия от адв. Златев. Писменият отговор по касационната жалба е подписан от адв. В. Б., която е представлявала община А. в първоинстанционно производство. В касационното производство в проведеното открито съдебно заседание община А. не е представлявана от адвокат. В 09.48 часа на 11.12.2017 г., т. е. непосредствено преди провеждането на откритото съдебно заседание, в съда е постъпила по факс единствено молба от адв. Златев, с която моли да се даде ход на делото, а по съществото на спора прави искане за оставяне в сила на съдебното решение. В тази молба е направено искане за присъждане на горното възнаграждение и към нея са приложени цитираните договор за правна защита и съдействие и пълномощно. В молбата няма никакви конкретни съображения по съществото на спора, нито са направени доказателствени искания. Нейното съдържание и цел се изчерпват с искането за присъждане на разноски. Такива биха били дължими обаче, само ако по делото е осъществена договорената правна защита, а такава в случая не е извършена. Ето защо искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 8 080 лв. следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение