Решение № 9022 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, депозирана чрез процесуален представител, против Решение 1802/19.12.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. 1503 по описа за 2023 г. на този съд, в частта, с която е отменено Решение peг. 32-208848/05.06.2023 г. към MRN 21BG002002063378R4/ 29.12.2021 г. на директора на ТД Митница Варна, в частта, с която отказва да приеме митническата стойност на декларираната стока 28 по MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021 г.; определена е митническа стойност на стока 28 в размер на 13841,52 лв.; коригирани са данните за стока 28 по МД и са определени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер 1713,56 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и за длъжник е определен Ей Ди Логистик България ООД. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК вследствие противоречие с материалния закон. Счита за неправилен изводът на съда, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, пар.2, буква б от МК. Твърди, че правилно митническата стойност е определена на база договорната стойност на сходни стоки. Излага подробни съображения. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация Ей Ди Логистик България ООД, притежаващо ЕИК 205878235, оспорва чрез пълномощника си с писмен отговор основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на разноски. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: На 29.12.2021 г. с митническа декларация MRN 21BG002002063378R4 Ей Ди Логистик България ООД декларира на режим допускане за свободно обращение на 37 броя стоки, 757 колета, 16444,00 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 48 812,25 EUR при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR. Към декларацията били приложени: Фактура, сертификат за движение, сертификат за непреференциален произход, CMR от 24.12.2021 г., транзитна декларация. С писмо рег. 32-422561/30.12.2021 г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 2 457.25 лева. Предоставено е обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за което е съставен Протокол 21BG9999M058523/ 29.12.2021г., като е взета мостра от процесната стока за определяне на тарифно класиране и митническа стойност. С писмо peг. 32-422567/30.12.2021 г. са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения срок дружеството е представило документ, удостоверяващ плащане към митница, депозит по обезпечението, документ удостоверяващ плащане към доставчика, износна декларация, CMR, транзитна декларация, сертификат за произход, търговска фактура, митническа декларация за внос, протокол за извършена митническа проверка, фактури за продажба от жалбоподателя към клиенти, международен договор за продажба, извлечения от банкови сметки. Извършена е проверка касателно достоверността на представените документи по линия на международното сътрудничество, обективирана в писмо peг. 32-29254/27.01.2022 г. от митническата администрация на Р. Турция. Издадено е решение на директора на ТД Митница Варна за спиране на производството до получаване на отговор от митническата администрация на Република Турция, което е обжалвано от Ей Ди Логистик България" ООД. С определение 1454/11.05.2022 г. на Административен съд - Варна е отменено решение peг. 32-54760/17.02.2022 г. на директора на ТД Митница Варна и преписката е върната за продължаване на производството и произнасяне. Във връзка с получената заявка за анализ от Централна митническа лаборатория е изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ 07_07.02.2022 г./11.03.2022 г., според чието заключение анализираната проба представлява тъкан от памучни щапелни влакна (69 %), смесена само с полиестерни нишки, печатана, с тегло 120 гр/кв.м, със сплитка лито. Изготвено е становище от директора на Дирекция Митническа стойност и методология , според което съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2А) към раздел XI на КН, анализираната проба се класира в тарифна позиция 5210, в код 52105100 на КН, код по ТАРИК 5210510090. Приложимият код по ТАРИК е 5210510090, различен от декларирания код по ТАРИК 5208599099. Със съобщение по реда на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно стока 28 по митническа декларация 21BG002002063378R4/29.12.2021 година. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл. 22, §6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. В предоставеният от митническите органи срок дружеството не е депозирало становище. При тези факти било издадено оспореното митническо решение. По делото била назначена и приета без оспорване от страните ССчЕ. Според съда митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447. Решаващият съдебен състав се е мотивирал с липсата на анализ на договорените от двете дружества количества на стоките и търговска марка. Стигнал е до извод, че не е обосновано приложението на чл. 74, пар. 2, буква б) от МК. Решението на административния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. В случая митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, като в хода на развилото се административно производство дружеството е депозирало всички документи, с които разполага, в т.ч. договор, извлечение от банкова сметка, сертификат за произход, търговски фактури за последващи продажби. С тях е доказана декларираната митническа стойност. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице в приетото от страните заключение по ССчЕ, видно от което е налице плащане по банков път на посочената във фактурата сума и платената сума отговаря на декларираната. Липсват данни, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, търговска марка/производител и на тяхното качество. В случаяе е видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, че е налице пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, според което декларираната стойност на стоките не съставлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 година. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента за изпълнение и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то липсват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 година. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Решението на съда е правилно в частта, отменяща Решение peг. 32-208848/ 05.06.2023 г. към MRN 21BG002002063378R4/ 29.12.2021 г. на директора на ТД Митница Варна, в частта, с която е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока 28 по MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021 г.; определянето на митническа стойност на стока 28 в размер на 13841,52 лв.; коригирането на данните за стока 28 по МД и определянето на дължими суми за досъбиране: ДДС в размер 1713,56 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и за длъжник е определен Ей Ди Логистик България ООД, както и в частта на разноските, съответно решението на АДмС - Варна трябва да бъде оставено в сила в същите части. С оглед на резултата по спора и претендирането на разноски от ответника, същите в размер на 600 лв. трябва да бъдат присъдени в полза на Ей Ди Логистик България ООД. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, защото размерът му е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и извършената работа от процесуалния представител на дружеството. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение