Решение № 12928 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 441/2009 г.

Решение № 12928 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 441/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 145 - чл. 178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Образувано е по жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощен областен управител на област с административен център - Враца против заповед № РД 46-1050 от 1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 24, ал. 1 изр. 2, и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ, с която е разрешено да се извърши продажба на земя частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Ели Василева Антова, с площ от 990 кв. м., находяща се в с. Лиляче, Област - Враца, представляваща прилежаща площ в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация, имот № 000126 с подробно описани граници и начин на плащане. В жалбата се твърди, че обжалваният акт на министъра е нищожен, тъй като е извършено разпореждане с имот публична държавна собственост по силата на АПДС № 392 от 15.02.2002 г. на областен управител на Област - Враца и вписан в Службата по вписванията. Излагат се е доводи относими към незаконосъобразност на акта. Иска, да се прогласи нищожността на обжалвания административен акт. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител юриск. Влаевска оспорва жалбата като недопустима, поради това, че се отнася за имот на Националната веретинарно-медицинска служба, която е самостоятелно юридическо лице. Заинтересованата страна - Ели Василева Антонова, чрез пълномощника си адв. Генова оспорва жалбата като недопустима, поради това, че издаденият акт за публична държавна собственост няма правопораждащо действие, както и не засяга прави и интереси на МРРБ, поради което не подлежи на обжалване заповедта, с която е извършено разпоредително действие, а спорове за материални права се разрешат по общия исков ред. Моли, да се остави жалбата без разглеждане. Заинтересованата страна - Национална ветеринарно - медицинска служба редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, Четвърто отделение намира, че жалбата е подадена в срок по чл. 149, ал. 5 от АПК и е процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на заинтересованата страна за недопустимост на жалбата. В съответствие с чл. 31, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява общо ръководство и контрол върху дейността на областните управители при изпълнение на техните правомощия по придобиването, управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, както и по актуването и отписването от актовите книги на имотите - държавна собственост. В конкретният случай производството по делото е образувано по жалба от името на държавата, чрез областния управител на област с административен център - Враца, като упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството с искане за прогласяване за нищожна заповед № РД 46-1050 от 1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 24, ал. 1 изр. 2, и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ, с която е разрешено да се извърши продажба на земя частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С определение от 11.06.2009 г. е конституиран министърът на регионалното развитие като жалбоподател по делото, който чрез юриск. Белева поддържа жалбата с доводи за нищожност на оспорения административен акт, поради извършено разпореждане с имот - публична държавна собственост по силата на акт за публична държавна собственост /АПДС/ № 392 от 15.10.2002 г. В съответствие с чл. 126 от АПК съдебното производство започва по искане на заинтересованото лице, като с чл. 147, ал. 1 от АПК са определени гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Позоваването от ответника на чл. 15, ал. 1 и § 1, т. 2 от ПЗР на АПК не ограничава кръга на заинтересованите лица и легитимирането на надлежна страна в съдебното производство при наличие на обоснован законен интерес. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, като представител на държавата не е страна в административното правоотношение по повод издаването на оспорения административен акт и не е бил привлечен или встъпил в това правоотношение, но на него по силата на закон е възложена компетентност за защита правата и интересите на държавата като правен субект във връзка с държавната собственост върху недвижими имоти. Налице е обоснован законен правен интерес и активна процесуална легитимация в изпълнение правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно разпореждането с имот - публична държавна собственост. Правният интерес е установен с доводите в жалбата и представения АПДС № 392 от 15.10.2002 г. издаден в съответствие с чл. 5, ал. 1 от ЗДС и чл. 104 от ППЗДС, а активната легитимация с възложената по закон компетентност за жалбоподателя. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: С обжалвания индивидуален административен акт - заповед № РД 46-1050 от 1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 24, ал. 1 изр. 2, и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ, е разрешено да се извърши продажба на земя частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Ели Василева Антова, с площ от 990 кв. м., находяща се в с. Лиляче, Област - Враца, представляваща прилежаща площ в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация, имот № 000126 с подробно описани граници и начин на плащане. Производството по издаване на заповедта е започнало по молба на Ели Василева Антонова за придобиване чрез покупко - продажба по реда на чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ на прилежаща площ от 990 кв. м. към сграда: ветеринарна лечебница построена в поземлен имот № 000126 от стопански двор на с. Лиляче, Област - Враца, като се е легитимирала за собственик на сградата с нот. акт № 190 от 12.12.2006 г., т. V, рег. № 11182, д. № 847/200 г. на нотариус при Районен съд - Враца, придобит чрез покупка от ППТЗК "Клас"/в ликвидация/, с. Лиляче. Към делото е приложена цялата преписка във връзка с производството по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила, като в съответствие с чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е сключен договор № 13 от 2.10.2008 г. за покупко-продажба на процесния имот. В съответствие с чл. 149, ал. 5, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК заповед № РД 46-1050 от 1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните е оспорена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област с административен център - Враца, от името на държавата, с искане за прогласяване за нищожна, поради това, че имотът е публична държавна собственост, актуван с АПДС № 392 от 15.10.2002 г. Към делото е приета като доказателство преписката на областния управител относно актуването на имота. Актуването е извършено въз основа на молба вх. № 1522 от 27.08.2002 г. на директора на РВМС - Враца до областния управител с приложени документи относими към актуването на имота в изпълнение на заповед № ХI-222 от 02.07.2002 г. на директора на НВМС. С акт № 392 от 15.10.2002 г. на областния управител на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 1 от ЗДС и чл. 147 от ППЗДС процесният поземлен имот № 000126, ЕКАТЕ № 47712, м."Край село", землище с. Лиляче, с площ от 990 кв. м., както и сграда - ветеринарна лечебница, МК, на два етажа със застроена площ 167 кв. м., са актувани като публична държавна собственост. В АПДС не е посочен закон или акт на Министерския съвет, въз основа на които имотът е определен като публична държавна собственост по чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДС. В съответствие с § 3 към Постановление № 402 на Министерския съвет от 29 октомври 1997 г. за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 1992 г. за преструктуриране на ветеринарното дело в Република България (ДВ, бр. 101 от 1997 г., в сила от 4.11.1997 г.) ветеринарните участъци към регионалните ветеринарномедицински служби се закриват от 1 декември 1997 г. и на основание чл. 17 от Закона за държавната собственост стопанисването и управлението на сградния фонд на закритите ветеринарни участъци се предоставят на Националната ветеринарномедицинска служба за нуждите на поделенията й. От доказателствата по делото не са налице други данни относно определянето на процесния имот като публична държавна собственост. Правото на собственост върху държавните имоти се установява с документ издаден въз основа на книги за държавните имоти /чл. 19 от Закона за собствеността/ и в съответствие с чл. 5 от ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но няма правопораждащо действие. Следователно АДС има констативен, а не конститутивен характер. В съответствие с чл. 114, ал. 1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай жалбоподателят се позовава на надлежно съставен акт № 392 от 15.10.2002 г., с който процесният имот е определен за публична държавна собственост. В съдебното производство актът не е оспорен и констатираните с него обстоятелства относно вида на държавната собственост имат доказателствена сила, която не е оборена. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от ЗДС имотите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане. С оспорената заповед № РД 46-1050 от 1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 24, ал. 1 изр. 2, и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ, е извършено разпореждане с имот - публична държавна собственост в нарушение на изричната забрана на чл. 7, ал. 1 от ЗДС и при липса на компетентност на административния орган да се разпорежда с имот публична държавна собственост, които обуславят нищожност на издадения административен акт. В производството по издаване на акта административният орган не е съобразил вида на държавната собственост за процесния имот, въпреки уведомлението извършено с докладна записка № ГД-218 от 26.10.2007 г. на директора на НВМС и е излязъл извън кръга на правомощията си по чл. 26, ал. 6 от ЗСПЗЗ за разпореждане с имоти частна държавна собственост. Административният орган не е предприел действия с оглед данните за вида на имота и неговото предназначение за промяна вида на собствеността по чл. 6, ал. 1 от ЗДС или установяване реалните права върху него в съответствие с чл. 79, ал. 3 от ЗДС по пътя на общото исково производство. Предвид на изложените съображения и в съответствие с чл. 168, ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав приема, че оспорения индивидуален административен акт - заповед № РД 46-1050 от 1.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните е издаден в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗДС при липса на компетентност за разпореждане с имот публична държавна собственост, поради което следва да бъде обвен за нищожен. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,