Решение № 10694 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2015 г.

Решение № 10694 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 210 от 31.03.2015 г., постановено по адм. д. № 856/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-2600/7597 от 24.09.2014 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която е наложена санкция и е отказано изплащане на субсидията по АЕП в размер на 8 933.60 лева. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - "Лидер Мес" ООД оспорва жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Лидер Мес" ООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-2600/7597 от 24.09.2014 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по АЕП. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в установената форма - нарушена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като при издаването му е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което процесното уведомително писмо в оспорената му част е в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-2600/7597 от 24.09.2014 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по АЕП в размер на 6464.68 лева. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел, че отказът е в размер на 8 933.60 лева. Видно от таблица № 1 и № 2 от процесното УП - оторизираните суми са 34434.99 лева и 2468.92 лева, поради което отказът е в размер на 6464.68 лева. Уведомителното писмо се състои от две части, като в първата си част съдържа информация за извършено плащане, а втората представлява отказ за оторизиране на част от исканата субсидия. Първата част от уведомителното писмо не е била предмет на жалбата. Позитивната част не може да бъде оспорвана, тъй като в тази си част жалбата би била процесуално недопустима поради липсата на правен интерес. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни фактически основания и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки и проверки в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Основателно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът е подал заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от "Лидер Мес" ООД общо заявление за подпомагане за 2013 г. с УИН: 13/230513/69844, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неправилен е изводът на решаващият съдебен състав, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105. В настоящият случай издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. не е обжалван от "Лидер Мес" ООД в законоустановения срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Неоснователна е тезата на ответника, че не е надлежно уведомен за заповед № РД -09-114 от 27.02.2014 г. От събраните по делото доказателства е видно, че в настоящият случай "Лидер Мес" ООД е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС" с рег. № ПО-03-2789/08.12.2013 г., за резултатите, от което е уведомен с писмо № 70-1490/16.04.2014 г., като изрично е посочено, че може да обжалва крайния акт/ заповед № РД -09-114 от 27.02.2014 г./ с който се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Видно от приетата по делото експертиза всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което правилно административният орган е отказал финансиране по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Констатираната от вещото лице грешка в изчислението на недопустимата площ е в полза на ответника, като както вече бе споменато положителната част на Уведомителното писмо не е предмет на настоящото съдебно производство. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "Лидер Мес" ООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-2600/7597 от 24.09.2014 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по АЕП в размер на 6464.68 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение