Решение № 5890 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Постъпила е касационна жалба с вх. 2851/11.11.2024 г. от Я. Г. с [ЕГН], чрез адв. М. Орманова, срещу решение 1358/11.10.2024 г., постановено по адм. дело 234/2024 г. по описа на Административен съд Смолян (АС-Смолян). Излагат се подробни съображения относно неправилността на оспорваното решение поради неговата материална незаконосъобразност, наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът ВПД Директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Смолян не представя отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Постъпило е писмено становище от 14.05.2023 г., в което се развиват доводи за неоснователността на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът по делото представя заключение, с което счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, доколкото първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от касационни пороци и поради това същото следва да бъде оставено в сила. След като прецени доводите на страните, както и установеното от първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, настоящият състав намира следното: Предмет на производството пред АС-Смолян е била Заповед 345з-794/05.06.2024 г. на директора на ОДМВР - Смолян, по силата на която касаторът е бил временно преназначен от младши полицейски инспектор в група Охранителна полиция на РУ-Девин при ОДМВР Смолян на длъжност младши полицейски инспектор в Участък Доспат. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 29.05.2024 г. старши инспектор П. Д. - Началник на Участък гр. Доспат е изготвил докладна записка до началника на РУ-Девин гл. инспектор Д. К., в която обосновал необходимостта от кадрово обезпечение на участъка. В нея било посочено, че участъкът е оформен по щат със 7 служителя по ППД (патрулно-постова дейност), 3-ма по териториално обслужване на населението и 2-ма служители по Криминална полиция . По направление ТП (териториална полиция) били заети и трите щатни бройки, но от началото на м. май 2024 г. мл. експерт Р. М. ползвал неплатен отпуск за 4 месеца и е наложително кадровото обезпечение на участъка. Необходимостта е обоснована в докладната записка със завишение на броя на подаваните сигнали за нарушения и престъпления, водещо до увеличаване броя на преписките. Наблюдавана била тенденция на изменение на оперативната обстановка в участъка по всички линии, като всеки служител извършвал вече средно около 45 проверки ежемесечно. Допълнително необходимостта се мотивира от началника на участъка и с наполовина заетите бройки по щата на ППД, граничната зона, която покрива Участък Доспат и отдалечеността на населените места. Въз основа на тази докладна записка, главен инспектор Д. К. е изготвил предложение за временно преназначаване до ВПД Директор на ОДМВР Смолян, старши комисар Ц.. Приел е, че същият е издал оспорената заповед на 05.06.2024 г., като е изложил мотиви, свързани с възникнала служебна потребност, отразена в докладната записка на ст. инспектор Д.. В заповедта е посочено, че към момента на издаването й в Участък Доспат има само един работещ служител на длъжност Младши полицейски инспектор и се налага кадрово обезпечение, тъй като този участък е със значителна площ, обслужва граничен район на държавата, голям брой населени места, някои от които доста отдалечени и изискващи ежедневно посещение съгласно утвърдените графици. Изложено било правното основание за временно преназначаване на оспорващия в този участък. Отделно от горното, АС-Добрич е установил, че по делото била представена справка, от която било видно, че при сравнителен анализ със същия период на 2023г., от началото на 2024г. до момента на издаване на оспорената заповед е налице над 100 % увеличение на преписките по заявителски материал. Увеличение има по преписките и ЗМ по Криминална полиция , такова е налице и при ЗМ на Териториална полиция . От справката се установява тенденция на увеличение на преписките през 2024 година. По делото са били разпитани като свидетели А. П., Р. Х. и Ф. Ч.. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на П., доколкото същият нямал служебни впечатления и взаимоотношения в РУ-Девин и ПУ-Доспат, а установеното от него се дължи в значителна степен на субективните му преценки, поради което съдът не давал вяра на неговите показания. Този извод се основава на факта, че П. е жалбоподател по друго дело със същия предмет, с издател на заповедта същия административен орган - ВПД Директор на ОДМВР-Смолян. Това в много висока степен обуславя посоката на установеното от него, още повече че неговите показания не кореспондират с нито едно от останалите доказателства по делото, а освен това звучат и житейски нелогично. Трудно, до степен невъзможно е да се приеме посоченото от него, че гл. инспектор Д. К. бил му споделил, че Г. оспорва властта му в РУ-Девин. За такова твърдение нямало никакви доказателства по делото, както не било установено от останалите разпитани свидетели. Освен това свидетелят Х., който работи в РУ-Девин посочил, че не знаел да съществуват проблеми във взаимоотношенията между касатора и Д. К.. На следващо място самият П. твърдял, че искал обяснения от К., защото от синдикалното сдружение, (на което е председател) тази заповед ще бъде обжалвана в съда при всички положения) - лист 3/11 от протокола от с.з. Предвид това изявление, АС-Смолян не е дал вяра на показанията на П., като е изложил доводът, че правилото на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК задължавало съдът да прояви необходимата критичност и да не даде вяра на показанията на този свидетел. На база на тези приети за установени обстоятелства, съдът е оставил без уважение жалбата на Г. като неоснователна и недоказана, доколкото е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен предвид наличната служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Съгласно тази разпоредба служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Съдът е формирал мотиви, че административният орган правилно е приложил нормата на чл. 165, ал. 2, предложение второ, вр. ал. 3 от ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, доколкото оспорената заповед и докладната записка, на която тя се основава, сочат особеностите на населението в района на Участък Доспат към Районно управление Девин при ОД на МВР Смолян - недостатъчната заетост на този участък поради наличие на вакантни длъжности (незаети три от седем щатни бройки по ППД), състоянието на престъпността и обществения ред, както и качествата на жалбоподателя за заемане на посочената длъжност, като е прието, че това преназначение ще бъде в интерес на работата и изпълнение задачите на ОДМВР Смолян. Прието, че при вземане на това решение административният орган е отчел обстоятелството, че се касае за граничен район, с голяма отдалеченост на населените места. Отделно от горното в рамките на своята аргументация, съдът е счел за ноторно известен и ненуждаещ се от доказване факта, че територията на община Доспат е 282,7 кв. км, което представлява 8,85% от общата площ на област Смолян, като в административните граници на общината са разположени 8 населени места, от които един град Доспат, който е и административен център на общината и седем села: с.Барутин, с. Змейца, с. Бръщен, с. Късак, с. Любча, с. Црънча, с. Чавдар. Освен това, в територията, която обслужвал Участък Доспат се намирал и язовир Доспат, който през лятото се посещава от много туристи, както и че районът бил планински. Тези обстоятелства предполагали наличието на по-голям брой лица от вътрешността на страната в зоната на яз. Доспат, което обуславя вземането на подобно управленско решение в името на сигурността и спокойствието на жителите на общината. Решението е валидно и допустимо. То обаче е неправилно, доколкото е постановено в противоречие на материалния закон. На първо място, видно от обстоятелствената част на процесната заповед, административният орган е изложил доводи, че в Участък Доспат към Районно управление Девин при ОДМВР - Смолян има само един работещ служител на длъжност младши полицейски инспектор, притежаващ необходимия професионален опит в териториалното обслужване на населението, което налагало кадрово обезпечаване на Участък Доспат, който териториално е със значителна обслужвана площ, гранична зона и голям брой прилежащи населени места, някои от които доста отдалечени, което води до ежедневна нужна от посещение на служители по отделно утвърдени графици. Този извод на органа е в пряко противоречие с направения фактически извод на АС-Смолян, основаващ се на докладната записка до административния орган, че по направление ТП били заети и трите щатни бройки, но от началото на м. май 2024 г. мл. експерт Р. М. ползвал неплатен отпуск за 4 месеца и е наложително кадровото обезпечение на участъка. Първоинстанционният съд е уточнил, че в самата докладна записка се посочва, че участъкът е оформен по щат със 7 служителя по ППД, 3-ма по териториално обслужване на населението и 2-ма служители по Криминална полиция . Обстоятелството, че са били налице най-малко двама реално работещи служители по направление ТП към момента на постановяване на процесната заповед, се потвърждава и от показанията на св. Ч. и св. Х., които не са взети предвид. Съгласно трайната практика на Върховният административен съд, изразена и в Решение 8289/03.07.2024 г., постановено по адм. д. 2847/2024 г. на ВАС, увеличението на броя на заявителски материал, на досъдебни производства и бързи производства на територията на съответния участък или районно управление, както и на временен кадрови дефицит не може да обуслови самостоятелно необходимостта от упражняване на правомощието на органа, предвидено в чл. 165, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 14, ал.2 вр. ал. 1 от Наредба 8121з 310/17.07.2014 година. Поради тази причина съображенията на административния орган, а и на АС-Смолян за естеството на територията, която се обслужва от Участък Доспат, която представлява граничен и планински район, с голяма отдалеченост на населените места и която бива посещавана от голям брой туристи през летните месеци, са несъстоятелни. Следва да бъде отбелязано, че дори тези обстоятелства сочат не за извънредност, а за обичайност на оперативната обстановка. Доколкото това е така, първоинстанционното решение противоречи на материалния закон, тъй като не са налице фактическите основания, за да се приеме, че процесният случай касае възникнала служебна необходимост за преназначаване на касатора. Предвид това обстоятелство, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени на касатора за двете съдебни инстанции, на основание чл. 228 вр. с чл. 143, ал.1 АПК, в общ размер от 1580 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение