Решение № 11106 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2018 г.

Решение № 11106 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Римекс" ООД, ЕИК 106514493, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "Цар Борис" № 38, ап. 29, представлявано от управителя И. Дамянов, чрез адв. Х. Петков и адв. Е. Михова, против решение № 418 от 01.08.2018 г. постановено по адм. дело № 235/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-11-Вр-1/26.01.2018 г. на началника на РО "НСК" Враца към РДНСК- Северозападен район (СЗР). Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Началникът на РО "НСК"- Враца при РДНСК – СЗР, чрез юрк. Асенова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът -"БТК" ЕАД не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била заповед № ДК-11-Вр-1/26.01.2018 г. на началника на РО "НСК" Враца към РДНСК - СЗР, с която е отменено издаденото от Главния архитект на община Мездра разрешение за строеж № 4/15.01.2018 г., с което е разрешено на "Римекс" ООД да извърши строителство на "Оптична кабелна линия в канална мрежа на БТК- АД. За да постанови обжалваният акт, съдът е приел за установено, че на "Римекс" ООД е било издадено разрешение за строеж, като след получаването му на 19.01.2018 г., контролните органи на РО "НСК" Враца извършили служебна проверка съгласно чл. 156, ал. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол, като са посочени редица нарушения. С оглед изложеното и след извършена служебна проверка от орган на ДНСК на основание чл. 156, ал. 1 ЗУТ и чл. 156, ал. 3 ЗУТ разрешението е отменено със заповед № ДК-11-Вр-1/26.01.2018 г. на началника на РО "НСК" Враца, като незаконосъобразно. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. След анализ на относимите материалноправни норми и представените по делото гласни и писмени доказателства в това число и заключението на вещото лице, съдът е приел, че към датата на издаване на отмененото разрешение за строеж е имало частично изпълнена електронно съобщителна мрежа, тъй като защитната тръба представлява задължителен елемент на цялостния строеж, както и че прилежащата и физическа инфраструктура се изграждат при спазване на разпоредбите на ЗУТ, т. е. започнат е строеж без съответното разрешение за строеж, което е издадено впоследствие в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Установено е, че в преписката липсват изискващите се по чл. 6, ал. 4 от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите на проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (Наредба № 35), извадка от специализираната карта за съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата и инфраструктура или за друга техническа структура на БТК ЕАД и становище от инженер – конструктор изискващи се по чл. 6, ал. 3, т. 1 от същата наредба, данни за законността на съществуващата канална мрежа, както и схеми с отразени други подземни мрежи и съоръжения и детайли за съвместното им разполагане и /или пресичане с новопроектирания строеж. На следващо място са изложени доводи, че строежът е шеста категория, като съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 35 попада в обхвата на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ и за него е било дължимо издаване на разрешение за строеж, макар и без инвестиционни проекти, а дори частичното му изграждане при липса на разрешение за строеж го квалифицира като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е изложил доводи, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 5 ЗУТ, тъй като в издаденото разрешение за строеж на "Римекс" ООД и БТК ЕАД, липсва вписване на собствениците на имотите. В заключение съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В случая от доказателствата по делото е установено, че изграждането на строежа е започнало преди издаване на разрешителното за строеж. При извършена проверка на място на 23.01.2018 г. е установено, че в шахта ІV 11. 03 на ул. "Просвета", в шахта І 108 и шахта І 109 на ул. "Ал. Стамболийски" от съществуващата подземна канална мрежа на БТК ЕАД са изтеглени защитни тръби HDRE ф 25, маркирани с обозначителни знаци на "Rimex". С оглед това обстоятелство съответен на материалния закон се явява изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на разрешението за строеж е налице нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. По делото не са представени доказателства нито за премахването на незаконния строеж, нито за неговото узаконяване. Това прави незаконосъобразно издаването на строителното разрешение, а постановената с обжалваната заповед отмяна на разрешението за строеж е съответна на материалноправните разпоредби. Правилен е и изводът на съда, че в издаденото разрешение за строеж на "Римекс" ООД и БТК ЕАД, липсва вписване на собствениците на имотите съгласно чл. 148, ал. 5 ЗУТ. С оглед обстоятелството, че строежът ще се извършва в чужд имот, макар изградената канална мрежа да е на БТК, в същото следва да са вписани собствениците на имота община Мездра и Агенция пътна инфраструктура. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Изводите на съда изцяло кореспондират със събраните доказателства, а потвърдената по същество с него заповед е постановена в съответствие с всички нормативни изисквания. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение