Решение № 9571 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15321/2018 г.

Решение № 9571 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15321/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Андонов, подадена чрез адвокат М. Попова, против Решение № 652/05.11.2018 г., постановено по административно дело № 629/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1024/11.05.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, нареждаща премахване на незаконен строеж "Постройка към съществуваща сграда", находяща се в УПИ VII-76, кв. 4 по плана на [населено място], [община]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се оспорват правните изводи на съда относно квалифицирането на строежа като незаконен. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационния жалбоподател се представлява от адвокат Попова, която моли да бъде уважена. Ответната страна, Кмета на Община Пазарджик оспорва касационната жалба чрез депозирано по делото писмено становище, изготвено от процесуален представител – юрисконсулт Виячева. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, както и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, издадена от Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на А. Андонов да премахне установен строеж "Пристройка към съществуваща сграда", квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на пристройката, както и обстоятелството, че е изградена без разрешение за строеж, са били установени посредством събраните по делото доказателства. Независимо, че за постройката е била издадена виза за проектиране и е одобрен проект, е установено, че административното производство по разрешаване на изграждането й, не е била приключило, тъй като не е издадено разрешение за строеж. Издаването на разрешение за строеж е задължително за всеки обект, който представлява строеж по смисъла на закона, респективно липсата на този документ го квалифицира като незаконно изграден, поради което съжденията в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Посочената съдебна практика касае случаи, които се различават от настоящия – строежите са приети за законни, но за същите е налице издадено разрешение за строеж. Установено е, че строежът е реализиран през 2017 г., поради което същият не може да се приеме за търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строително разрешение, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,