Решение № 965 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2009 г.

Решение № 965 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по молба вх. № 18957 от 08.12.2009 г. на Ивелина Минкова Свещарова и Венцислав Стоянов Свещаров, чрез процесуалните им представители адв. Братанов и адв. Тарандов, с правно основание текстовете на чл. 175 и чл. 176 от АПК. Прилагат доказателства. Ответникът и заинтересованите страни считат молбата за неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид изложеното в молбата и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата е основателна и следва да бъде уважена. В случая се касае за поправка на очевидна неточност, дължаща се на грешка в пресмятането. С жалбата си вх. № 20.00-13 от 30.01.2009 г. Ивелина и Венцислав Свещарови са оспорили оценката на административния орган за отчуждените им, по реда на чл. 32 от ЗДС, с Решение № 857 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. (публ. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.), недвижими имоти № 77181.13.108 и № 77181.13.108.1 по кадастралната карта на гр. Харманли. Видно от представените по делото доказателства административният орган е оценил подлежащите на отчуждаване имоти на Свещарови, като за имот № 77181.13.108 е признато обезщетение в размер на 16 881 лева, а за имот № 77181.13.108.1, представляващ производствени сгради - 290 850 лева. От заключението на назначената по делото експертиза (л. 111-131) се установява, че трасето на ж. п. линията засяга не само терена, а и производствените сгради, находящи се в него по начин, че цехът за растителни масла, изграден въз основа на одобрени проекти, става неизползваем и се налага да бъде изместен. При определяне стойността на разходите за това мероприятие вещото лице е оценило както стойността на необходимите за влагане в строителството материали, така и стойността на строително-монтажните работи, преместване на машините и съоръженията и е стигнал до извода, че равностойното парично обезщетение за изместването на цеха за растителни масла следва да бъде определена на 905 340 лева. Към заключението са приложени пазарни свидетелства, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 23 от 22.01.2008 г.; нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92 от 07.03.2008 г.; нот. акт за продажба на недвижим имот № 16 от 25.07.2007 г. и нот. акт № 27 от 5.03.2008 г. В допълнителното си заключение (л. 132 - 138) вещото лице е предложил на съда обезщетението да бъде определено по двойния размер на данъчната оценка на имота или общо 151 510 лева, като към заключението не е било приложено удостоверение за данъчна оценка, издадено по съответния ред. Съдът е възприел предложената оценка за имота и е постановил решението си, като е приел за правилен метода на оценка по реда на чл. 96 от ППЗДС. Към молбата за допълване на решението обаче е представеното от жалбоподателите удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № 4183, съгласно което данъчната оценка за отчуждавания имот възлиза на 250 816, 90 лева (а не на 75 755 лв., както сочи вещото лице в допълнителното си заключение), от които оценката на земята е 53 326,40 лева, за на производствените сгради и склада - 197 490,50 лева. При това положение, по правилото на чл. 96 от ППЗДС обезщетението за процесния имот е следвало да бъде определено на 501 633,80 лева, а не на 151 510 лв., както настоящият състав е постановил. По изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,