Решение № 6375 от 28.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници срещу решение 5208/17.08.2021 г. по адм. дело 4035/2020 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на М. Методиев е обявена за нищожна заповед 3297/22.04.2020г. на директора на Агенция Митници (АМ), с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на служителя, считано от 22.04.2020 г. Касаторът излага доводи за отмяна на съдебното решение като необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Методиев, чрез адв. Паникян представя писмена защита, в която излага доводи за необоснованост на жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение на АССГ. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред компетентния Върховен административен съд. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна е прието, че със заявление от 22.04.2020г., с вх. 32-118328 до директора на АМ, М. Методиев е поискал да бъде прекратено служебното му правоотношение с касатора, считано от 22.04.2020г. поради семейни причини. Във връзка със заявлението е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед 3297/22.04.2020г. с която е прекратено служебното правоотношение на М. Методиев, на длъжност към този момент директор на Териториална дирекция на Агенция Митници, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. - по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За да постанови решението си, решаващият съд е приел, че преди издаване на оспорената заповед, директорът на Агенция Митници е следвало да съгласува с министъра на финансите освобождаването на служителя, с оглед заеманата от последния длъжност директор на ТД на АМ, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 6, т. 6 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (УПАМ). Липсата на такова съгласуване е било предпоставка за АССГ да обяви за нищожна оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Методиев с Агенция Митници. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 6, т. 6 от Устройствения правилник директорът на агенцията: съгласувано с министъра на финансите назначава директорите на дирекции в специализираната администрация на агенцията и директорите на териториалните дирекции. Следва да се посочи, че УПАМ представлява подзаконов нормативен акт, и като такъв се издава за прилагане на закон в неговата цялост, респ. регламентира повторно, но вече детайлно материята, реламентирана в закона. Съответно правилникът не следва да противоречи на закона, нито да регламентира материя, нерегламентирана от основния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че горепосочената разпоредба е кореспондирала с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Закона за митниците, който регламентира, че Териториалните дирекции се ръководят и представляват от директор, който се назначава от директора на Агенция "Митници" съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с директорите на териториалните дирекции могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция "Митници" по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите. Съдът не е отчел обстоятелството, че с Решение 4 от 09.04.2019г., Конституционният съд на Република България е обявил изречение второ от посочената разпоредба за противоконституционно, което води до неприложимостта и на цитираната от АССГ норма от УПАМ. Специалният закон, който урежда въпроса, свързан с действието на подзаконов нормативен акт при прилагане на закон е Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно чл. 13, ал. 1 от същия Актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването, освен в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗНА, която не е налице в процесния случай. С оглед гореизложеното, неправилно и в противоречие с материалния закон АССГ се е позовал на нормата на чл. 6, т. 6 от УПАМ, която в случая е неприложима и е обявил за нищожна заповедта на директора на АМ, с която същият е прекратил служебното правоотношение на М. Методиев. Решението на Административен съд София - град, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по - горе в мотивите на настоящето решение и направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспорената заповед на директора на Агенция Митници, като провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,