Решение № 58 от 4.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 641/2010 г.

Решение № 58 от 4.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 641/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. Т. С. против въззивно решение № 305 от 11.10.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 477/2010 г. по описа на С. апелативен съд. В жалбата касационните основания не са конкретизирани. Твърди се, че присъдата е крайно тежка, като допълнително ще изложи факти и обстоятелства. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник поддържа довод, че наказанието му е несъразмерно високо на извършеното деяние и се явява явно несправедливо, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено и наказанието намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 27.05.2010 г. постановена по НОХ дело № 2046/2010 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Д. Т. С. за виновен в това, че на 28.07.2009 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с две неустановени лица, отнел от владението на К. Т. К., без негово съгласие и с намерение да ги присвои, пари и вещи на обща стойност 373 лв, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29 б. "а" и "б", чл. 58а и чл. 55, ал. 1т. 1 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода в затвор със строг режим. С въззивно решение № 305 от 11.10.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 477/2010 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което се мотивира в съдебно заседание с неправилна оценка на относителната тежест на степента на обществената опасност на деянието, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Производството пред С. апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия с единствено оплакване за явна несправедливост на наказанието. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, обсъдил е данните по делото и мотивирано е приел, че точно са оценени всички обстоятелства, имащи значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и наложеното за него наказание. Изложените съображения, че наказанието от четири години лишаване от свобода е индивидуализирано в рамките на закона, под предвидения за престъплението минимум, в съответствие с процесуалния ред по който делото е решено, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства от значение на определяне на неговия размер и е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК, не са произволни. Като е отказал да го коригира, не е постановил съдебния си акт при наличието на основание за изменяване. Не са превратно оценени данните от значение за определяне степента на обществената опасност на деянието, на което в настоящото производство жалбоподателят основава искането си за намаляване на наказанието. Конкретната фактическа обстановка, при която е извършено деянието и интензитета на упражнената принуда не дават основание да се възприеме довода, че деянието разкрива по ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Късно вечерта и под предлог, че ще им бъде оказано съдействие, като бъдат заведени до отворено питейно заведение пострадалият и неговия приятел били заведени от подсъдимия и придружаващите го две лица на поляна, където не биха могли да получат помощ. Там подсъдимият е упражнил значителна по интензитет принуда, надхвърляща необходимата за сломяване волята на пострадалия да запази вещите си. Не се е задоволил с нанесения удар през гърлото, който сам по себе си е бил достатъчно силен да събори пострадалия на земята и да го лиши от възможност да оказва съпротива, но започнал да го рита в главата, в резултат на което му причинил отоци и кръвонасядания. Локализацията на тези ритници в най-уязвимата част от тялото на пострадалия завишава обществената опасност на деянието. Индивидуалната тежест на конкретно извършеното е разгледана в съвкупност с данните за личността на дееца, съдържащи се в свидетелството за съдимост. Във снова на тях мотивирано личната му обществена опасност е преценена като висока. Към момента на извършване на деянието е бил на двадесет и шест години, а в свидетелството му за съдимост има отразени деветнадесет влезли в сила присъди, всички за престъпни посегателства против собствеността. Достатъчно значение като обстоятелство, което смекчава наказателното положение е отдадено на процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса, изразило се в пълно признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не може да се приеме обаче, че то изцяло е израз на осъзната критичност и желание за съдействие на разследващите и съдебните органи, защото в досъдебното производство фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване да изяснени без негово съдействие. До голяма степен е било продиктувано от желанието да се възползва от благоприятния режим на глава двадесет и седма НПК. Този извод се налага и поради факта, че по-голяма част от предходните му осъждания са решени по диференцираните процедури и са му налагани наказания под предвидените минимуми. Изтърпяните с предходните присъди наказания, които са били за сравнително кратки периоди от време, не са се оказали достатъчно ефикасни за постигане на всички цели на личната превенция по чл. 36 НК. При проявената престъпна упоритост наказанието от четири години лишаване от свобода е необходимо за да бъде изолиран за сравнително по-продължителен период от време в местата за изтърпяване на наказание, което от една страна би му дало възможност да преосмисли бъдещото си поведение, с оглед постигане поправително превъзпитателното въздействие на наказанието а от друга страна да му се отнеме възможността за този период от време да върши други престъпления, което също е една от целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на С. апелативен съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК