Решение № 12606 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2010 г.

Решение № 12606 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 21/23.04.2010 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 11/2010 г., Разградският административен съд е: 1) отменил като незаконосъобразно решение № 69 от 28.12.2009 г. на Ръководителя на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 402 от 23.11.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО само в частта, с която на "ИВОНИ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ЖК "Васил Априлов", бл. 3, вх. А, ет. 5, ап. 13, е разпоредено внасяне в приход на бюджета на ДОО сума в размер на 6507,88 лева, от които главница в размер на 2722,81 лева и лихва в размер на 3785,07 лева; 2) отхвърлил оспорването в останалата му част като неоснователно и недоказано; 3) осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Разград да заплати на "ИВОНИ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ЖК "Васил Априлов", бл. 3, вх. А, ет. 5, ап. 13, сумата от 611 (шестстотин и единадесет) лева за разноски по производството. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Ръководителя на ТП на НОИ - Разград. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Разград, в частта, с която е отменено решението на Ръководителя на ТП на НОИ, и потвърждаване на решение № 69 от 30.12.2009 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград. Ответникът "ИВОНИ" ООД гр. Исперих, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Разград е решение № 69 от 28.12.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 402 от 23.11.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за внасяне в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване сума в размер на 6599,74 лв., от които главница в размер 2764,94 лв. и лихви в размер на 3834,80 лв., от осигурителя "ИВОНИ" ООД гр. Исперих с ЕИК по Булстат 116540981. Решението на Административен съд - Разград, с което жалбата до него е уважена частично, е постановено при правилно прилагане на закона. Сезиран с възражение за изтекла погасителна давност, при коректно приложение на нормата на чл. 115, ал. 1 от КСО и като е съобразил в това отношение заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил, че: по давност се явяват изцяло погасени установените в т. 3 и 9 на ревизионният акт задължения (сумите по справки № № 4 и 5); погасени по давност са и част от задълженията по п. 1 и 2 от акта (справки № 1, 2 и 3). Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че обезщетението за отглеждане на малко дете е правомерно платено на Цветомира Борисова Георгиева. Последната е осигурено лице по смисъла на чл. 52а от КСО и се е осигурявала за всички осигурени социални рискове и е придобила право на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 12 месеца, което условие е изпълнено от Георгиева и по който факт няма спор между страните. С разпоредбата на чл. 53, ал. 5 от КСО законодателят е уредил правото на самоосигуряващите се лица (каквото е и Георгиева) на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, тъй като отглеждането предполага откъсване от дейността. За получаване на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО лицето следва да преустанови дейността си, което в случая е налице. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена, защото, както правилно е отбелязал в това отношение административният съд, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), прекъсването на дейността се установява с писмена декларация по образец. Наличието на своевременно подадена такава прави напълно ирелевантно за казуса обстоятелството дали смяната на Георгиева като управител на дружеството е отразена в търговския регистър. Смисълът на държавното обществено осигуряване, съгл. част първа от КСО, е да гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. Майките, упражняващи дейност като управители на търговски дружества, имат право на парични обезщетения за отглеждане на дете съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО, при определени условия. За периода на отглеждане на малко дете, такава майка следва да подаде декларация по горецитирания чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ, което е необходимо условие не само, за да отпадне основанието за осигуряването й, но и за придобиване правото на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. При изпълнение на това изискване, както е в конкретния случай, паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО е дължимо на осигуреното лице и полученото не следва да бъде възстановявано. Ето защо правилен и в съответствие с материалния закон е крайният извод на първоинстанционния закон за незаконосъобразност в тази му част на атакуваният пред него индивидуален административен акт. Предвид гореизложеното и при липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт, същият следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,