Решение № 9030 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2015 г.

Решение № 9030 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2015 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС) против решение от 25.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11723/2014 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. И. се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител поддържа становище за законосъобразност на постановеното решение на Комисията. Ответникът - С. И. Д. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Районен съд - Р. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Окръжен съд - Р. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Ответната страна - община Р. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Ответната страна - Общински съвет - Р., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 418/3.11.2014 г. постановено по преписка № 129/2013 г. на КЗД, с което е установено, че от страна на министъра на правосъдието спрямо С. И. Д. е извършена дискриминация по признак "увреждане", изразяваща се поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава Районен съд Р. и Окръжен съд - Р., което се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона съгласно чл. 5 от Закона за дискриминацията (ЗЗДискр.) и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминация е дала задължителни предписания и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел за установени следните факти по делото: Производството пред КЗД започва по жалба на С. И. Д., в която същата излага твърдения, че спрямо нея е осъществена дискриминация по признак "увреждане" от Районен съд - Р., като не е изградено съоръжение, което да предоставя еднакъв достъп на цялото население до сградата достъпна за хора с увреждания, като в тази връзка е допуснато да бъде поддържана архитектурна среда, която затруднява достъпа на Дякова до сградата с цел присъствието й в съдебни заседания, което е пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 5 от ЗЗДискр. С Решение № 418/3.11.2014 г. на Комисията по преписка № 129/2013 г. по описа на КЗД, установява, че министърът на правосъдието е поддържал и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р., което се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона съгласно чл. 5 от Закона за дискриминацията (ЗЗДискр.). С решението на КЗД е предписано още на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1 от ЗЗДискр. министърът на правосъдието да предприеме необходимите действия за изграждане на достъп за хора с увреждания в сградата. При така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на решение № 418/3.11.2014 г. постановено по преписка № 129/2013 г. на КЗД, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Според АССГ спрямо С. И. Д. е извършена дискриминация по признак "увреждане", изразяваща се поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р., но определянето вида на дейностите, които да осигурят изпълнението на законовото задължение по § 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), предопределя и задължения субект, като от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че в сградата в която се помещава Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р. следва да бъде извършен основен ремонт. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. С решение № 418/03.11.2014 г. по преписка № 129/2013 г. по описа на КЗД, Комисията е установила наличие на пряка дискриминация по признак "увреждане" по см. на чл. 4, ал. 2 вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. от страна на министъра на правосъдието, поради това че същия не е осигурил достъпна архитектурна среда за лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р. По делото няма спор за фактите. Предмет на обжалване са правните изводи на АССГ за липса на доказателства за допуснато именно от министъра на правосъдието нарушение съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда" съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Съдебните заседания по правило са публични и се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда (чл. 133, ал. 1 и чл. 132, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт), поради което задължение на съответния съд като юридическо лице е да осигури възможност на всички граждани, независимо от двигателните им затруднения или увреждания, безпрепятствено и самостоятелно да достигат до съответните съдебни помещения. Неизпълнението на това задължение, независимо от причините, води до разделянето на гражданите по признак "увреждане" и обосновава възникването на отговорност за дискриминационно отношение по реда на ЗЗД. Липсата на гарантиран самостоятелен достъп на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р., както и до всички съдебни зали в сградата представлява нарушение по смисъла на чл. 5 от ЗЗД, тъй като гражданите имат право самостоятелно и безпрепятствено да достигат до всички публични помещения в сградата съобразно възможния за тях начин на придвижване. Към датата на постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд именно Министерство на правосъдието е следвало да осигури достъпна архитектурна среда за цялото население, отчитаща и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания, тъй като сградата, в която се помещава Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р. е публична общинска собственост, видно от приложения АКТ № 186 за Публична общинска собственост, предоставена за ползване от Министерство на правосъдието, за нуждите на Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р. съгласно приложения по делото Договор № 179 от 4.07.2012 г. При условие, че в Раздел IV. Права и задължения на ползвателя, т. 12 от приложения по делото Договор № 179 от 4.07.2012 г. за предоставяне на управление е посочено, че всички промени, отнасящи се до основен ремонт, реконструкция или до архитектурно преустройство на имота по т. 1 се извършват с предварително писмено съгласие на собственика и са за сметка на ползвателя, то ремонтът и преустройството за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, респ. финансирането на тези дейности, са в пределите на компетентност на Министерство на правосъдието, което упражнява правото на ползване на имота. Въпросът свързан с възлагане в тежест на бюджета на конкретен орган с оглед осигуряване на бюджетни средства за достъп до и в сградата, в която се помещава Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р. е ирелевантен за изпълнението за законовото задължение за изграждане на достъпна архитектурна среда и следва да бъде преодолян по подходящ начин, като се има предвид осъществяваната от съда публична дейност. Този извод следва от разпоредбата на чл. 361, ал. 2 от Закона за съдебната власт се предвижда, че бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието. Следователно съдилищата като юридически лица - органи на съдебната власт и второстепенни разпоредители с бюджетни средства са задължени да предвидят в бюджета си средства да извършване на необходимото строителство за осигуряване на достъп за хората с увреждания. Предвид изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго - по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата на министъра на правосъдието срещу решение № 418 от 3.11.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 129/2013 г. по описа на КЗД. При този изход на делото Министерството на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 600 лв., /по 300 лева за всяка инстанция/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. С оглед изложеното, направеното искане и доказателства за действително направени разноски в касационното производство Министерство на правосъдието следва да заплати на Общински съвет - Р. сумата 150 лева разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение