Решение № 5700 от 13.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" - заличена страна и на нейно място конституирана страна - директорът на ТД Митница Варна" /съгласно чл. 7 от Устройствен правилник на Агенция Митници , обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. /, срещу решение 229/02.07.2021 г., постановено по адм.дело 605/2020 г. по описа на Административен съд Добрич. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. Възразява се срещу извода на съда за нарушено право на изслушване на страната, като се сочи, че процедурата по оспорване на митническата стойност е спазена и не е налице нарушение на процесуалните правила при провеждането й. Счита се, че съмненията на митническите органи са наделжно мотивирани като е извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническа информационна система МИСЗА. Излага твърдение, че представените от дружеството документи, не са категорично доказателство за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Сочи, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, не е пряко относима към определената на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. стойност на "сходни стоки". Моли се в условие на евентуалност при преценка за противоречие между националното законодателство и това на ЕС да се отправи преюдициално запитване до СЕС и производството да бъде спряно. По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прилага писмени бележки. Ответникът Е. ЕООД, в писмен отговор от 09.08.2021 г., подаден от адв. Желязкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Добрич е законосъобразността на Решение с рег. 32-306744/20.10.2020 г. към Митническа декларация /МД/ 19BG002003000010R0 от 12.01.2019 г. на Директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. с чл. 102 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените от "Е." ООД стоки под номер 1,2,3,4,5,6,7 и 8, в резултат на което са начислени допълнително мито за доплащане в общ размер на 260,21 лева и ДДС в размер на 485,71 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от Е. ЕООД по горецитираната митническа декларация на дамски тениски, елеци, рокли, туники, поли и якета, и след извършена проверка от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което е определена нова митническа стойност. След извършен сравнителен анализ било установено, че декларираната стойност на внесените стоки е значително по-ниска от средностатистическата. Тези изводи на митническия орган били подкрепени и от факта, че дружеството не разполагало с договор, сключен с китайския контрагент, от където били закупени стоките, нито били представени достатъчно допълнителни сведения за това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платената. Поради неоткриването на идентични стоки от същия износител митническата стойност на стоки под 1,4,6,7 и 8 била определена въз основа на договорна стойност на сходни стоки на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013, а митническата стойност за останалите стоки под 2,3 и 5 поради неоткириване на идентични и сходни стоки била определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. В резултат на изложеното с оспореното решение били допълнително установени суми за мито и ДДС за заплащане ведно с лихва за забава. В хода на производството пред административния съд било прието заключение на ССЕ, според което е налице съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност.При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при неспазване на установената форма. Според решаващия състав, позовавайки се на приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ, тезата на митническия орган, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума се опровергава, предвид което не са били налице предпоставките по чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническа стойност на внесените стоки по метода на чл. 74, § 2, б. б и § 3 от Регламент 952/2013. Изложени са мотиви, че сравнението е извършено на килограм, а не на брой, като не са отчетени индивидуализиращите данни на стоките, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките. Относно наличието на процесуални нарушения решаващият състав е приел, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството, което не е било информирано за обстоятелствата, на които се основават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. Въз основа на изложеното съдът е извел извод, че митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74 § 2 и § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката, нито е извършил анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента, в резултат на което не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, във вр. с чл. 74 § 2, б. б и § 3 от Регламент 952/2013 г. от страна на митническите органи. Поради това съдът е приел, че с определяне на нова митническа стойност на процесните стоки е постановен един незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се изп олзва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая това изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." и §3 от Кодекса. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Още повече посочените стойности са в лева за килограм, като по никакъв начин не са съотнесени към данните от процесния внос, които са за цена на брой. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" и §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящият състав на касационната инстанция. По направеното искане за преюдициално запитване: Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая, в искането, което е бланкетно формулирано, не са отправени конкретни въпроси, отнасящи се до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното записване. Митническото законодателството на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК и с оглед предметът на спора, приложимите разпоредби са ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Добрич е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 360 лв. платени по банков път, в доказателство на което са представени договор за правна защита и съдействие от 30.07.2021 г., фактура и преводно нареждане. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и не надхвърля минималния размер по Наредба 1/2004 г., определен в съответствие с материалния интерес по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,