Решение № 1260 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2017 г.

Решение № 1260 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Д. (Чучурова) Янчева, подадена чрез пълномощника й адв. Д. М., срещу решение № 96 от 27 януари 2017 г., постановено по адм. дело № 392/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № I-С-88/4 април 2016 г. на кмета на община П. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - кметът на община П., чрез процесуалния си представител юрк. Здравкова, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Б. Д. (Чучурова) Янчева срещу заповед № I-С-88/4 април 2016 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Надстройка - тавански етаж над кота +7.80 м. на жилищна сграда", находящ се в УПИ XIII-2648, 2649, кв. 227 по регулационния план на град П. с идентификатор 56126.602.2649 по КККР на град П. и с административен адрес: гр. П., ул. "В. К." №.... Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че жалбоподателката е изградила надстройка на тавански етаж с изпълнен покрив над кота +7.80 м. на масивната жилищна сграда, построена в южната част на УПИ XIII-2648, 2649, кв. 227 по плана на град П. Установено е също така, че за осъщественото строителство не са налице валидни, влезли в сила инвестиционни проекти и разрешение за строеж, като издадените такива са били отменени с влезли в сила заповеди на началника на РДНСК - Б. За построената масивна жилищна сграда до кота +7.80 м. има влязла в сила заповед № ДК-02-БД-18/6 февруари 2009 г. на началника на РДНСК - Б., с която е наредено премахването на сградата като незаконна. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид наличните по делото данни относно времето на извършване на строителството - след 04 декември 2008 г., предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ за търпимост на строежа са неприложими, макар първоинстанционният съд да не изложил мотиви в тази насока в обжалвания съдебен акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не се е съобразил, че строежът е изграден в период, в който разрешението за строеж е било в сила до момента на неговата отмяна със заповедта на началника на РДНСК - Б. Това оплакване е направено и пред първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че издаденото разрешение за строеж не е влязло в сила, тъй като след издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ то е изпратено на органите на ДНСК по местонахождението на строежа и на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ същото е отменено със заповед № ДК-11-1/9 февруари 2009 г., обжалвана и влязла в сила след решение № 2359 от 22 февруари 2010 г., постановено по адм. дело № 15937/2009 по описа на Върховния административен съд. До постановяването на това решение, на основание чл. 216, ал. 4 от ЗУТ разрешението за строеж не е било влязло в сила и не е породило правни последици, както обосновано е приел и първоинстнционният съд. Неоснователно е възражението на касаторката относно това, че съдът не се е съобразил с представените гласни и писмени доказателства. Напротив, съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства, въз основа на които е направил обоснован извод за неоснователност на подадената жалба. Неоснователно е и възражението относно допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Преди всичко следва да се посочи, че това възражение е било обсъдено от административния съд, като изводите му се споделят напълно от касационната инстанция. Неоснователно е позоваването на делото "Йорданова и други срещу България" на Европейския съд по правата на човека, доколкото това дело касае проблеми, различни от настоящите. Неотносимо е оплакването за изграждане на строежа в отклонение от инвестиционните проекти към разрешението за строеж от 2009 г., тъй като както се посочи, дори и такива да са налице, за което липсват представени доказателства, издаденото въз основа на тях разрешение за строеж е отменено и не е влязло в сила. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община П. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,