Решение № 2389 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 51/2017 г.

Решение № 2389 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 51/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. против решение 2195/18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1013/2016 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответната в производството страна - Директор на ТП на НОИ - П., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на А. Г. С. срещу решение № 2153-15-93 от 08.04.2016 г. на Директора ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-69/09.03.2016 г. срещу разпореждане № 6206144580/Протокол № 2140-15-6/07.01.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото поделение на НОИ, а също така е разпоредено след влизане в сила на решението, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО - за произнасяне във връзка преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО /ред. от 01.01.2016 г./. При постановяване на обжалвания съдебен акт е прието, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и не е нищожно. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени аргументирани съображения за отсъствие на предпоставките за придобиване от касатора право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на Регламент /ЕО/ № 883/2004, Регламент /ЕО/ № 987/2009 и § 4 от ПЗР на КСО, действащи към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 07.09.2015 г. - кумулативно наличие на възраст за мъжете от 52 г. и 8 месеца, придобит осигурителен стаж 10 г. от първа категория и сбор от продължителността от осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100 точки. От съвкупния анализ на доказателствата се установява, че осигурителният стаж на касатора, положен в България и приравнен към трета категория, е 39 г., 00 м. и 26 дни, а стажът, положен във Великобритания - 04 г., 08 м и 12 дни. Общият осигурителен стаж, приравнен към трета категория, е 43 г., 09 м. и 8 дни, а възрастта на С. към дата на подаване на заявлението - 53 г., 02 м. и 23 дни. Сборът от стаж и възраст при това положение /97/ е недостатъчен за придобиване право на пенсия за ОСВ по реда на § 4 от ПЗР на КСО. В заключение, решаващият съд обосновава извод, съгласно който с обжалваното по административен ред разпореждане и потвърждаващото го решение, правилно е отказано отпускане на пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1 КСО, тъй като оспорващият не отговаря на изискването за минимална възраст. Последното е безспорно установено, както към момента на подаване на заявлението, сложило началото на административното производство, така и в предходните периоди и съобразно действалите различни редакции на чл. 68 КСО. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Неоснователни са твърденията на касатора досежно неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение валидността на решение № 2153-15-93/08.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П. Цитираното решение не е нищожно, тъй като е налице хипотезата на заместване. От данните по делото се установява, че посоченото решение е подписано при условията на заместване, тъй като на 08.04.2016 г. Директорът на ТП на НОИ - П. е била в законоустановен отпуск. За удостоверяване на обстоятелството, че ръководителят на териториалното поделение се е намирала в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си, както и за компетентността на лицето, подписало процесното решение, към доказателствения материал по делото са приобщени заповед № 213/10.07.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и заповед № 5678/07.04.2016 г. на Управителя на НОИ, неоспорени от страна на жалбоподателя. От заповед № 5678/07.04.2016 г. е видно, че на 08.04.2016 г." Директорът на ТП на НОИ - П. е била в законоустановен отпуск. О. З. № 213/10.07.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - П., се установява, че лицето, подписало процесното решение разполага с правомощия да подписва решенията на основание чл. 117 от КСО, постановявани по жалби срещу разпореждания, издадени от длъжностното лице по чл. 98 от КСО. Неоснователно е и възражението, че за органа по чл. 98, ал. 1 от КСО съществува задължение да се произнася на всички основания, предвидени в глава шеста, раздел първи "Пенсии за осигурителен стаж и възраст" от КСО за процесния период. Жалбоподателят е сложил началото на административното производство със заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО /в сила до 31.12.2015 г./. Доколкото оспорващият е сезирал компетентния орган с конкретно искане, административният орган не може да се произнася извън така очертания със заявлението предмет на административното производство. Още повече, че жалбоподателят е направил искане за преценка правото на пенсия по чл. 69 от КСО /в редакцията от 01.01.2016 г./ едва в производството по обжалване на процесното разпореждане. Затова както административният орган, така и съдът законосъобразно са разпоредили, че пенсионното досие следва да се върне на компетентния орган за продължаване на административното производство по така направеното искане. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, А. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,