Решение № 8843 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2010 г.

Решение № 8843 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Гурам Шотаев Джанилидзе-гражданин на Грузия, против решение № 3202/03.11.2010 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на ВАС, по адм. д. № 14289/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Гурам Шотаев Джанилидзе, гражданин на Грузия, против решение № 461/05.10.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си съдът е приел следното: Решението на председателя на ДАБ е законосъобразно. Същото е постановено от компетентния орган, действащ в рамките на предоставените му с с чл. 75 от ЗУБ правомощия, издадено е в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В решението са обсъдени всички относими за прилагането на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на този закон. Административният орган е изпълнил задължението си да обсъди обстановката в страната по произход-Грузия. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства е направил обоснован извод, че обстановката в страната е спокойна, не е налице въоръжен конфликт-вътрешен или международен. Няма данни, от които да се направи извод за това, че местните власти извършват преследване на опозиционно настроени лица, а самият той не сочи, че свободата му е била ограничена чрез арест или по друг начин. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя и отказът е законосъобразен, както и отказът за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на закона, изразяващи се в следното: При постановяването на решението си председателят на ДАБ е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, като е игнорирал заявеното от него обстоятелство, че е участвал в митинг против правителството в периода, когато отношенията между Русия и Осетия са били обтегнати. Не е съобразен и посоченият инцидент за нахлуване в дома му на представители на военната полиция, които го обвинили, че укрива терористи, както и че ще го арестуват, ако не им съдейства да открият тези хора, след което започнали да го тормозят и да оказват натиск върху него. След този инцидент касаторът напуснал Грузия. Всички тези обстоятелства не били взети пред вид от административния орган при постановяването на решението и останал неизяснен въпросът къде следва да бъде върнат, ако не получи закрила, поради което и съдебният акт е неправилен. На второ място, административният орган е длъжен да се позове на категорични данни, като посочи конкретен източник за същите, че Грузия е сигурна страна за него и съответно да мотивира защо и въз основа на какво прави своите изводи относно страната по произход. Единственото, което е изложено в решението е, че е използвана справка от Дирекция"Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ. Счита, че след като последната е изготвена от решаващия административен орган, тя не е годно доказателство за обосноваване на изводите.. В този смисъл адм. орган не е изпълнил задължението си да се произнесе мотивирано относно сигурността на страната по произход и възможността да бъде върнат там, което е съществено нарушение на административната процедура. В съдебното решение също липсват мотиви относно прилагането на чл. 9 от ЗУБ. Решението е постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗУБ, тъй като са налице основания да му бъде предоставена закрила. В хода на производството се опитал да обясни, че е застрашен в собствената си страна, защото са му приписани подривни действия, които той не е извършвал. Участвал е в митинг срещу правителството, но счита, че това е израз на правото му на свобода на мнение. Конкретният повод за събирането му с осетинци, с които празнувал Нова година е бил факта, че са негови приятели от казармата. Ето защо нито е укривал терористи, нито е бил ангажиран по някакъв начин с такава дейност. В крайна сметка, за да се спаси от заплахите и тормоза, е напуснал Грузия. Ответната страна-ДАБ, чрез процесуалния си представител-юрк. Кулинова, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита решението на тричленният състав на ВАС за правилно, законосъобразно и надлежно мотивирано. Правилен е изводът на съда, че спрямо чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по ЗУБ, тъй като същият нито е бил преследван в родината му, нито е арестуван. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е направено съотнасяне на бежанската история към обстановката в Грузия. Във връзка с приложената справка, от чл. 21 от действащия Устройствен правилник на ДАБ е видно, че Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на агенцията има право да събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход, както и да изготвя и актуализира справки за тях. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. На първо място касаторът твърди, че решението на ВАС, тричленен състав, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, но конкретните доводи касаят недостатъци на административния акт, които са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който обосновано и правилно е приел, че в решението са обсъдени всички относими към хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ обстоятелства. Неоснователно е и възражението за неправилна оценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон от страна на съда. Независимо от твърденията на жалбоподателя за конкретен инцидент по повод новогодишно тържество с приятели осетинци и участие в митинг против политиката на управляващите, правилен е изводът на съда, че няма доказателства жалбоподателят да е преследван, арестуван или обект на репресии на основата на признаци, посочени в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Вярно е, че в частта относно преценката за предоставяне на хуманитарен статут, решението е твърде кратко мотивирано само с общите предпоставки за законосъобразност на административния акт. Конкретиката в доказателствения материал, обаче, обуславя напълно този краен извод, поради което нарушението, макар и допуснато от страна на съда, не следва да се приема за съществено. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Изложените в касационната жалба доводи касаят административния акт, а не решението, предмет на касационната жалба, като същите са разгледани от съда и са приети за неоснователни. При постановяването на решението си съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения и направените от него изводи съответстват на данните по делото и не противоречат на материалния закон. При постановяването на решението си административният орган е преценил подробно декларираните от кандидата факти и предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и правилно е приел, че спрямо г-н Гурам те не са налице, което е отчетено и с оспореното решение на съда. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Преследването е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на тежък вътрешен или международен въоръжен конфликт. Така посочените основания както за предоставяне на статут на бежанец, така и за предоставяне на хуманитарен статут, не се установяват за касатора от данните по делото, включително от дадените от него обяснения в проведените интервюта. Освен това, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, молбата на бежанец за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице посочените условия по чл. 8 и 9 от ЗУБ и чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон, както и когато твърдяните от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни. В даденото от касатора интервю от 03.06.2009 г., като причина, поради която желае да получи закрила в Република България, е посочил, че е чл. на Грузинската лейбъристка партия, която е опозиционна на управляващите и е правил митинги срещу правителството. В даденото на 20.07.2009 г. интервю обаче, като единствена причина да напусне Грузия е посочил инцидента на13/14.01.2009 г., когато с приятели /осетинци /от казармата посрещали Нова година/по стар стил/. Твърди, че на 14.01.2009 г., след като приятелите му си заминали, при него дошла военна полиция и му казала, че при него са гостували терористи, попитали го къде са отишли и го викали на разпит в тяхното поделение. Помолили го да им съдейства да ги заловят, защото осетинците били участвали във взривяването на моста в Гори/през август 2008 г./Същата вечер го пуснали и след няколко дена го извикали и му казали, че ще го арестуват, ако не им съдейства. Той много добре знаел, че тези хора не са терористи, но се изплашил, че ще го арестуват и затова се укрил и напуснал Грузия. Изрично е заявил, че това е причината да напусне Грузия и други причини за напускането на страната няма. Описаната причина за напускане на Грузия не може да се приеме като основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, доколкото действията на полицията са били насочени към трети лица, а не лично към него, а същият е бил извикан на разпит като свидетел с искане за съдействие за залавянето на тези лица. Административният орган подробно се е спрял на тези показания и е приел, че" от тях става ясно, че молителят не е пожелал да съдейства на полицията и се е укрил, като я е предизвикал да го издирва, твърдейки, че осетинците са невинни. Ако се приемат твърденията му за истинни, то фактът, че той има основания да се опасява от наказателно преследване в родината си, не го прави бежанец по смисъла на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951. От изложеното следва, че обосновавайки опасението за живота си с предполагаеми и евентуални събития, чужденецът цели да избегне ситуация, водеща до риск за преследване, потвърждавайки липсата на проявено насилие спрямо него и липсата на индивидуализиращ елемент относно споменатите опасения. Като цяло, аргументите на чужденеца са неубедителни и поставят под съмнение правдоподобността на представената от него история. Твърденията му, че в Грузия арестували без причина, не е описание на обстоятелства и лични подробности, които да разкриват реална, лична бежанска история." Изложените от касатора обстоятелства не са мотивирани с основателен страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно административният орган, а и първоинстанционният съд са приели, че не са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ. Административният орган подробно е разгледал в мотивите си тези предпоставки и правилно е приел от данните по преписката, че Джанелидзе Гурам не е етнически грузинец от Абхазия или южна Осетия, чиято свобода на движение в страната и чужбина е относително ограничена, че не принадлежи към някоя религиозна група, към която да съществува известна антипатия поради напрегнатите отношения между грузинското правителство и сепаратистките региони, че не е изявена политическа фигура, нито офицер от армията или полицията, че не е активен журналист или чл. на правозащитна неправителствена организация, поради което не попада в рискова социална група, спрямо която могат да се поставят на правен анализ хипотезите на преследване по причините, изброени от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Неоснователен е доводът на касатора, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от адм. орган поради това, че същият се е позовал на официалната справка № 2233/31.07.2009 г. на Дирекция "Международна дейност", тъй като последната събира, поддържа и актуализира базата данни за държавите по произход. Административният орган е изложил подробни мотиви и относно липсата на предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут на г-н Гурам, които първоинстанционният съд е възприел и не е намерил за необходимо да приповтаря. Правилно адм. орган е приел, че твърденията на чужденеца не представляват релевантни за приложението на чл. 9 от ЗУБ основания. Споменатите от него заплахи от полицията, че ще бъде арестуван, ако не и съдейства да открие въпросните осетинци, правилно са възприети от адм. орган не като заплахи, а по-скоро като предупреждение, както и че те не са тежки и лични, нито касаят ситуация на въоръжен конфликт, като се вземе пред вид и факта, че лицето е от Грузия. От данните по преписката е видно също, че той е напуснал Грузия легално, както и че многократно е напускал страната си по произход, а после доброволно се е завръщал в нея. Първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че оспореният адм. акт е издаден от компетентния орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното решение на тричленния състав на ВАС, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,