Решение № 13719 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7136/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кметски Наместник на [населено място], община Монтана чрез адв. Б. Цветков АК - Монтана срещу Решение 3076 от 09.05.2024г., постановено по адм. д. 11555 по описа на Административен съд София - град за 2023г. С него, е бил отменен Отказ на Кметски Наместник на [населено място], община Монтана, обективиран в писмо 006/06.04.2023г., да издаде удостоверение за наследници на Н. К. Л. , бивш жител на [населено място] , общ. Монтана , родена на [дата], починала на 01.07.1949г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Наред с това, Община Монтана е била осъдена да заплати на Н. разноски по делото в размер на 1010,00 лв. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето АПК - неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че при издаването на оспорения отказ са спазени материалните норми на чл.10, 11 и 12 от Наредба РД 02 20 6 от 24.04.2021г. на Министъра на правосъдието и Министъра на Регионалното развитие и благоустройството. Сочи, че е продължил да издирва данни за наследниците на заявения наследодател и след постановяване на отказа, като информацията почти е събрана, но изразява недоволство от указанията на съдебния състав, касателно тази част от информацията, свързана с един от наследниците В. А., като счита че те влизат в противоречие с установеното в официален свидетелстващ документ обстоятелство, че А. И. Л. след смъртта си не е оставил наследник на име В. A.. Отделно от горното, като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи и осъждането на Община Монтана да поеме разноските по делото. По изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което първоинстанционната жалба на В. Н. бъде отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът пред касационната инстанция не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от процесуален представител - адвокат. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Представя писмено становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата съответства на всички изисквания на чл.212 и чл.213 АПК за форма и съдържание. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на В. П. Н. срещу изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници на Н. К. Л., обективиран в Писмо изх. 006 от 06.04.2023г. на кметски наместник на [населено място], общ. Монтана. От фактическа страна първоинстанционният съд приел, че В. Н. е подала Искане с вх. 428/22.06.2016 г. до кметския наместник на [населено място] за издаване удостоверение за наследници на Н. И. Л., починала с три имена Н. И. У., родена на [дата]., починала на 01.04.1949 г., бивш жител на [населено място]. Кметският наместник на същото село е приел заявлението и инициирал проверка в регистрите по гражданско състояние на населеното място и Националната база данни на населението. За двама от установените в НБД наследници липсвала информация, свързана например с датата на раждане, вторият родител, дата на смърт и т.н. Това обосновало постановяването на оспорения отказ. След подаване на жалбата срещу отказа за издаване удостоверение за наследници Кметският наместник е продължил да издирва данни за наследниците и в хода на съдебното производство представил доказателства, касаещи информация за А. К. С. и М. К. И., както й проект на удостоверение за наследници, като била обоснована липсата на информация единствено за В. И. И., определена като дъщеря на един от синовете на общата наследодателка, а именно А. И. Л.. В тази връзка от съда е изискана служебна справка с данни от НБД и регистрите за населението от община Георги Дамяново, от където е постъпил отговор, че в архива на общинската администрация е намерен акт за раждане, заверено копие от който е представено по делото. Данни за смъртта й липсвали. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че жалбата е допустима, а по същество - основателна. Направил извод, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при липсата на отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. на МРРБ за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата). Съдът приел, че единственият мотив за постановения отказ да се издаде удостоверение за наследници на починалото лице Н. Л. е, че липсва информация, а именно акт за смърт на едно от децата на сина на наследодателката, а именно В. А.. Направил е извод, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и това по чл. 36, ал. 1 АПК, като приел също, че административният орган твърде прибързано е издал постановения отказ, доказателство за което било обстоятелството, че в хода на съдебното производство същият се е снабдил с част от липсващата информация, което е можел да стори и без да постановява оспорения отказ. По този начин съдът приел, че органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая във връзка с искането на заявителя, не е проявил активност да извърши необходимата проверка, което е в нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредбата РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., съгласно който, за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние, без териториално ограничение, каквато проверка в конкретния случай не е извършена. По тези съображения взел становище, че оспореният отказ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, предвид което го отменил. На основание чл. 173, ал. 2 АПК изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за извършване на цялостна проверка в регистъра на населението, включително и в регистрите на актовете за гражданско състояние, след което да издаде или мотивирано да откаже издаване на исканото удостоверение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Според ал.3 на същата норма, когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен адрес в друга община и длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението, не разполага с данни за неговите наследници, изисква служебно същите от съответната общинска администрация. В случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения отказ административният орган не е съобразил посочените разпоредби. Обосновано е прието в решението, че извършването на справка в НБДН и регистъра на населението на община Монтана не е равнозначно на извършването на пълна проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние. Предвид данните, за установено съществуване на лицето В. А. и липсата на информация в НБДН и регистъра на населението на Община Монтана за това лице, е съществувала необходимост по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за извършване на проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние, включително и на съседните общини в случай, че населеното място по различно време е влизало в състава на различни административни единици или родителите му са променяли постоянния или настоящия си адреси. В този смисъл, доколкото административният орган не е извършил проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние, обоснован и в съответствие със закона е направеният от първоинстанционния съд извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 36, ал. 1 АПК при издаването на оспорения отказ. Касационните оплаквания срещу така приетото от съда са неоправдани. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според ал.2 на същата норма установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Самото обстоятелство, че в хода на съдебното производство са намерени и приложени допълнителни писмени доказателства, обосновава правилността на извода на първоинстанционният съд, че към момента на постановяване на изричния отказ длъжностното лице не е извършило пълна проверка на фактите и обстоятелствата по преписката, както изисква това разпоредбата на чл. 36 АПК, както и конкретно разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наредбата. Допълнителносъбраната информация е била преценена от съда по реда на чл.142, ал.2 АПК, установени са нови факти по делото, а именно, че за В. А. официална информация съществува касае се за установен неин акт за раждане, което допълнително обосновава необходимостта от отмяна на постановения отказ с указания за извършване на нова щателна проверка относно това лице. Неправилно е тълкуванието на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата дадено от страна на касатора в жалбата му пред ВАС. Същата не касае забрана вписването на лица в удостоверението за наследници, без те да притежават акт за смърт, а въвежда забрана за издаване Удостоверение за наследници за лица ., за които няма съставен акт за смърт. В конкретния случай по този въпрос липсва спор, че се иска издаване на Удостоверение за наследници на лице, което е било вписано в регистрите на населението и за което е издаден акт за смърт, а именно Н. К. Л., поради което изискването на чл.10, ал.1 е спазено. Не може да бъде аргумент за отмяна на оспореното решение и обстоятелството, че е издадено от друго длъжностно лице удостоверение за наследници, в което лицето В. А. не присъства. В крайна сметка Удостоверенията за наследници следва да отразяват вярно всички факти от обективната действителност. При установяване съществуването на документ с правно значение, сам по себе си също представляващ официален свидетелстващ документ с по-ранна дата, удостоверението за наследници следва да бъде съобразено с него, като лицето бъде отразено, при наличие и на останалите изискуеми за това предпоставки, каквито са и указанията на предходната съдебна инстанция. За пълнота на изложението следва да бъде отчетено и това, че при установените в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд на нови факти от значение за делото, неприложима се явява в случая и хипотезата на чл. 38, ал. 4 ЗГР, тъй като е наличен в правния мир такъв акт за раждане на В. А.. При установените по делото факти, административният съд правилно е преценил, че изричният отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. 006 от 06.04.2023г. е незаконосъобразен, поради което решението, предмет на контрол следва да остане в сила. Доколкото цитираното в касационната жалба адм.д. 9383/2023г. по описа на АССГ се сочи да е приключило с оттегляне на жалбата и прекратяване на производството по делото, то липсва разрешен спор със сила на присъдено нещо , за да се навеждат доводи за взаимна противоречивост на изхода от двата спора. На последно място не представлява и съществено нарушение на съдопроизводствените правила присъждането на разноските в тежест на Община Монтана, доколкото касаторът е постановил отменения административен акт в качеството си на дл. лице при същата община, поради което разноските следва да бъдат поети от посоченото юридическо лице. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и направеното от В. Н. искане за присъждане на разноски, съдът намира, че Община Монтана следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер на 1000,00 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение