Решение № 14756 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2010 г.
ВАСVI отделение02.12.2010 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 109 от 16.07.2010 г., постановено по адм. д. № 63/2010 г. по описа на Ловешкия административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14756 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева С решение № 109 от 16.07.2010 г., постановено по адм. д. № 63/2010 г. Ловешкият административен съд е отхвърлил оспорването на Иван Йотов Георгиев, с адрес ОЗ-Ловеч, против решение № 7/16.-3.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Ловеч, с което е оставил без уважение жалба вх. № МП-4177/1.03.2010 г. срещу разпореждане № ПР-23/11.01.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ"СО" гр. Ловеч. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Йотов Георгиев с оплакване, че е неправилно. Моли същото да бъде отменено и спорът решен в негова полза. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната си жалба, излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че след като заболяването му е получено преди навършване на 20 - годишна възраст и констатирано от централна военно-лекарска комисия, не следва за него да е приложимо изискването за 5-години осигурителен стаж. Ответникът по делото - директорът на РУ"СО" гр. Ловеч, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба на Иван Георгиев за подадена в срок, а по неконкретизираните отменителни основания следва да се остави без уважение. Решението, с което е оставен в сила материализиран в разпореждане отказ за отпускане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО с мотив - липса на минималния изискуем осигурителен стаж от 5 години към датата на инвалидизиране е правилно. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател Иван Йотов Георгиев не отговаря на изискванията по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като е над 30-годишна възраст и няма доказан осигурителен стаж минимум 5 години. Правните си доводи е обосновал с текста на цитираната норма, според която - осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва: т. 1 до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; т. 2. до 25-годишна възраст - една година; т. 3. до 30-годишна възраст - 3 години; т. 4. над 30-годишна възраст - 5 години. От данните по делото се установява, че с медицинско свидетелство № 18/23.06.1987 г. военно-лекарска комисия е обявила Иван Йотов Георгиев за негоден за военна служба поради констатирано заболяване - психопатия от възбудимия кръг в тежка степен на изразеност. Този документ не може да бъде приравнен на Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК и касаторът да претендира права, които може да черпи единствено от правен факт - инвалидизиране, установено в изискуемата от закона форма - експертно решение, издадено от органите на медицинската експертиза ТЕЛК, респ. НЕЛК. Безспорно, за дата на инвалидизиране на Иван Георгиев следва да се приеме 19.02.2002 г., от която ТЕЛК за психични заболявания гр. Ловеч, с ЕР № 288 от зас № 023 на дата 19.02.2002 г., при пълно освидетелстване, му определя 75% трудова неработоспособност. Към този момент Георгиев е навършил 35 години, поради което приложимата правна норма по отношение претенцията му за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, изискваща наличие на 5 години осигурителен стаж. Касаторът не оспорва факта, установен по делото, че има общо осигурителен стаж от 3 години, 5 месеца и 25 дни. Представеното в съдебно заседание пред настоящия състав за констатации удостоверение, че Иван Йотов Георгиев е работил 40 дни през 1985 г. като механизатор в АПК Димитър Благоев, гр. Плевен, филиал Радишево е взето под внимание от административния орган и съда, тъй като същото е прието като доказателство и пред първата инстанция - л. 84. Поради това настоящата инстанция не намира основание за промяна в размера на установения осигурителен стаж на касатора. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,