Решение № 5350 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2012 г.

Решение № 5350 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Потребителна кооперация "Победа", със седалище и адрес на управление в гр. Лъки, управлявана от председателя Панайот Николов Янчев, срещу решение № 1900/16.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2228/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени като незаконосъобразен отказът на кмета на община гр. Лъки, обективиран в писмо изх. № УТ-353-3/10.12.2009 г. за издаване на копие от регулационен план за ракиджийница в с. Джурково и се задължи общината да издаде исканата скица. Ответникът, кмет на община гр. Лъки, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Потребителна кооперация "Победа", срещу отказа на кмета на община гр. Лъки, обективиран в писмо изх. № УТ-353-3/10.12.2009 г. да издаде копие от регулационен план за ракиджийница в с. Джурково. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателят не е доказал, че е собственик на имота, за който е поискал издаването на скица от регулационния план /наречена от него подложка от регулация/, поради което приел, че отказът е законосъобразен. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като правните му изводи кореспондират с тях. Съгласно § 1, т. 2, б. "б" ДР на Закона за администрацията, издаването на скица от съответен план, представлява административна услуга, тъй като с нея се удостоверява съществуването на определени права, включително и кой е собственикът на имота, за който тя се издава. Съгласно § 8 ПРЗ на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. В конкретния случай е обжалван отказ да се извърши административна услуга, представляваща издаване на скица за съответен урегулиран поземлен имот. От заключението на вещото лице и от представената по делото скица на л. 41, се установява, че се иска скица за урегулиран със Заповед № 590/08.11.1990 г. имот, представляващ УПИ IV, кв. 44 по регулационния план на с. Джурково, отреден за ракиджийница, с площ 250 кв. м и застроена площ 38 кв. м. Правилно е прието от съда, че скица на УПИ може да се издаде на собственика му, за който е налице правен интерес от поисканата услуга, а жалбоподателят не е установил по категоричен начин, че е собственик на имота. В административното производство не се установява правото на собственост, което е от компетенциите на общите съдилища. Освен това в искането си в молбата му /л. 33/ не е обоснован какъв е правният му интерес от исканата услуга, след като не установява, че е собственик, а по делото е представен акт за частна общинска собственост /л. 37/ за имота, ведно с нежилищната сграда върху него, вписан в службата по вписванията. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че отказът да се издаде исканата скица, като административна услуга, е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не е установил правен интерес от извършването й. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК