Решение № 2557 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5367/2017 г.

Решение № 2557 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5367/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нерон- А. Ю. П., понастоящем в Затвора- гр. Б. депозирана, чрез адв. Н. А. от АК Б. срещу Решение № 2180 от 28.12.2016 г., постановено по административно дело № 1067/2016 г. на Административен съд- Б. (АС Б.), в частта, с която e отхвърлен искът му за претърпени неимуществени вреди в размера над 1 440 лeва до пълния, предявен размер от 200 лв. на ден за периода 19.05.2011 г. - 19.05.2016 г. или 365 000 лева за целия период. Счита решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно, несправедливо и необосновано. Изразява несъгласие с размера на присъденото по справедливост обезщетение, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като сочи, че определения по исковата му молба размер от 1440 лева е прекалено занижен, предвид условията и продължителния период от време, при който е изтърпявал наказанието. Иска отмяна на решението в обжалваната част и да бъде определен по-висок размер на обезщетението. Претендира разноски пред двете инстанции. По делото е постъпила и частна жалба от Нерон- А. Ю. П. срещу Определение № 475 от 17.03.2017 г. постановено по административно дело № 1067/2016 г. по описа на Административен съд- Б., с което е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на същия разноски по делото в размер на 1,18 лева. Излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение. Иска отмяна на определението и присъждане на разноски в пълен размер. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Намира, че решението на съда е обосновано с оглед изискванията на ЗЗД и същото следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната и частната жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, като ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди- преживяно унизително и недостойно отношение, влошено здраве, претърпени емоционални страдания за периода от 19.05.2011 г. до 19.05.2016 г. в размер на 200 лв. на ден, ведно със законовата лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на обезщетението, причинени от бездействието на длъжностни лица от администрацията на З. Б.. С обжалваното Решение № 2180 от 28.12.2016 г., постановено по административно дело № 1067/2016 г. на АС Б., ГДИН е ОСЪДЕНА да заплати на Н.-А. Ю. П. обезщетение в размер на 1 440 лeва за претърпени неимуществени вреди, през исковия период 19.05.2011 г. - 19.05.2016 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в преживяно унизително и недостойно отношение, влошено здраве, претърпени емоционални страдания, като е отхвърлил иска за разликата над 1 440 лeва до пълния, предявен размер от 365 000 лeва. С оглед на установената фактическа обстановка адм. съд е направил подробен анализ на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на Върховния административен съд по аналогични казуси. Установил е наличието на бездействие на ГДИН, предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, според която на лишените от свобода следва да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, каквото е в случая, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Във връзка с изложеното, адм. съд е направил извод, че липсата на достъп до санитарен възел и течаща, показва че килията, в която е настанен ищецът, не отговаря на горепосочените изисквания. Приел е, че неблагоприятните условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за неговото здраве, поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти - в едно помещение, са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него. На база това се приема, че след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца условия в З. Б., чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, са претърпени твърдените от него неимуществени вреди. Съдът от първата инстанция относно размерът на обезщетението приема, че исковата претенция се явява частично основателна, по отношение на претендираната сума от исковата молба. Счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 1 440 лева, а в останалата част, до претендирания размер от 365 000 лeва, искът е отхвърлен. Решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Н.-А. Ю. П. обезщетение в размер до 1 440 лeва за претърпени неимуществени вреди не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство. В останалата, обжалвана част решението е правилно, а подадените срещу него жалби са неоснователни. НЕОСНОВАТЕЛНА е частната жалба на Нерон- А. Ю. П. срещу Определение № 475 от 17.03.2017 г. постановено по административно дело № 1067/2016 г. по описа на Административен съд- Б.. О., с което е допълнено решението по делото, като е осъдена ГДИН да заплати на ищеца разноски е правилно. Съобразно размерът на исковата претенция съотнесена към уважената част, правилно на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, присъдените разноски са определени в размер на 1.18 лева. Касационната жалба на Нерон- А. Ю. П. също е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната част е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност, незаконосъобразност, несправедливост и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Т. негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обосновани и подробни мотиви в този аспект, именно при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането. АС Б. обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението по исковата претенция за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В анализа на съдебния акт са отчетени релевантните обстоятелства и настъпилите отрицателни последици за лицето. Извършена е оценка на характеристичните особености на вредите и техния кумулативен ефект спрямо него. Направените изводи на решаващия съд относно фиксирания размер на обезщетението, съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Достигнатият извод на адм. съд не се променя от аргументите в подкрепа на искането на касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение по исковата му претенция. Настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено от адм. съд, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като е отчетен техния характер, интензитет и продължителност. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение