Решение № 419 от 22.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 343/2010 г.

ВКСII наказателно отделение22.10.2010 г.докладчик т Савка Стоянова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 26.04.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 114/2010 г. на Софийския апелативен съд.

Мотиви

Решение № 419 от 22.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 343/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационен протест на А. прокуратура- София срещу решение № 126 от 26.04.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 114/2010 г. на Софийския апелативен съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, и се иска отмяна на решението в атакуваната му част и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съображенията, изложени в протеста са, че съдът неправилно е преценил като недостоверни показанията на свид. Янев, както и че изводите, основани на показанията на свид. Ганчев били "неправилни и необосновани". Подсъдимите, чрез защитниците си, намират протеста за неоснователен и искат въззивното решение да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Заявява, че по делото са събрани всички възможни доказателства, а от тях не може да се обоснове несъмнен извод, че авторството на деянието е доказано. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 126 от 26.04.2010 г. по в. н. о. х. д. № 114/2010 г. е потвърдил изцяло присъда № 10 от 21.01.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 2190/2009 г. по описа на Софийски градски съд. С присъдата подсъдимите Д. Г. С. и Н. Д. Н. са признати за невиновни в това, че на 20.12.1996 г. в гр. София, кв. "Симеоново" в съучастие, като съизвършители, отнели чужди движими вещи- 2 000 щатски долара и 40 лв. от владението на П. Я. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК са оправдани по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 НК. Съображенията, изложени в подкрепа на касационните основания, не се споделят от настоящия състав. При разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции са събрани всички възможни доказателства, които преценени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, правилно е прието, че налагат извод за недоказаност на обвинението. Само и единствено въз основа на показанията на свид. Я. не може да се приеме, че подсъдимите за извършители на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Задължение на съда е да основе изводите си след обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, като изложи съображения кои доказателствени средства приема за достоверни и кои отхвърля. По делото именно поради правилната преценка на всички доказателствени материали съдът е приел, че показанията на свид. Я. са много противоречиви и то по основни въпроси. Противоречията в тях са и с показания на незаинтересовани от изхода на делото свидетели, както и с обясненията на двамата подсъдими. Поради особения характер на последните, съдебните инстанции са им отделили нужното внимание, преценявали са ги не изолирано, а във връзка с останалите гласни доказателствени средства и извода, че те са логични, и достоверни, се споделя и от настоящия състав. Не е налице нито едно безспорно доказателство, въз основа на което може да се даде положителен отговор на основния въпрос по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК- налице ли е извършено от подсъдимия Д. Г. С. / по отношение на когото само е налице касационен протест/ престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК. По изложените съображения съставът намира, че при разглеждането на делото не са допуснати сочените съществени нарушения на процесуалните правила, а при приетите са установени фактически положения с оправдаването на подсъдимите за невинни, не е нарушен материалния закон. Протестът е неоснователен, а въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Цитирани разпоредби

2