Решение № 3322 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16106/2010 г.

Решение № 3322 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16106/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на Българския институт по метрология (БИМ) против решение № 3226/21.10.2010 г., постановено по адм. дело № 4329/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил, по жалба на Димитър Григоров Серафимов от гр. Благоевград, Заповед № 01/5.06.2010 г. на председателя на БИМ. Със заповедта е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, поради наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 5 от с. з. - уволнение. Прието е от съда, че в случая са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта: Дисциплинарнонаказващият орган е превишил правата си, като е описал предварително фактите и обстоятелствата, както и нарушените нормативни текстове, с което е повлиял върху преценката на Дисциплинарния съвет (ДС). ДС е заседавал в незаконен състав, тъй като в него е участвала служителката И. Хайнаджиева, която като автор на изготвения Доклад вх. № 46-01-192/8.07.2008 г. е била заинтересована. Нарушена е нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Председателят на БИМ е узнал за извършеното нарушение от Серафимов през м. 07.2008 г., когато е получил първата жалба от Стефка Радонова, заведена с вх. № Ж-13/8.07.2008 г. Двумесечният срок за налагане на наказание е изтекъл през м. 09.2008 г. Заповедта в частта си по т. 4.02. - нарушения на Серафимов в областта на метрологичния контрол, не е изрично мотивирана по реда на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Недоволен от решението, председателят на БИМ го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения от АССГ на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му, ведно със законните последици от това. Ответникът Серафимов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от състава на АССГ. В отделни нейни части тя се оспорва от касатора, поради което доводите в тази насока ще се разгледат отделно. Основен предмет на жалбата на председателя на БИМ са правните изводи на съда. Възраженията на касатора досежно приетите необосновани фактически изводи на АССГ са изложени в т. 1.2, 1.3 и 1.4 от касационната жалба и са в следните насоки: а/ Твърди се, че АССГ необосновано е приел наличието на 2, вместо действително изготвените 3 доклада на ст. инспектор Е. Пчелински (стр. 2 от касационната жалба, абз. 3 отгоре). Доводът не отговаря на действителното съдържание на обжалваното решение, поради което е необоснован и неоснователен. Той е изведен от некоректно цитиране на текста на решението. Така, видно от стр. 2 на решението на АССГ, абз. предпоследен, доклад Ж № 1/15.05.2009 г. е разгледан от съда отделно. Направеният фактически извод на АССГ, за съществуването на два броя доклади (вж. стр. 3 от мотивите, абз. 1), се отнася до другите два доклада на същия служител - вх. № 1-5-02/15.05.2009 г. и вх. № 1.5-03/18.05.2009 г., за които е становището на процесуалния представител на председателя на БИМ юрк. Маргарита Янева-Маринова, че няма да се ползва от тях. В същото време доклад Ж № 1/15.05.2009 г. не е изключван от доказателствата и е коментиран от съда. б/ Неоснователно е и твърдението в жалбата, че "...твърдението, съдържащо се в решението, че няма да се ползваме от докладите на Инспектората не е направено от нас и не може да бъде направено, тъй като би било несъстоятелно..." (стр. 2 от жалбата, абз. 4). Видно от отразеното в протокола от съдебното заседание по делото, проведено на 9.03.2010 г. (л. 156, стр. 2, предпоследен абзац) е, че именно юрк. Янева-Маринова е направила изявление, че няма да се ползва от двата доклада. По делото липсват данни да е направено искане за поправка или допълване на протокола, поради което отразеното в него се приема за достоверно отразяване на станалото по време на процеса в съдебната зала. в/ По същата причина - липса на поискана процедура за поправка на протокола от съдебното заседание на 21.09.2010 г. (л. 192), некоректни и необосновани се явяват и твърденията в касационната жалба (стр. 3 от нея, абз. 3 отгоре), че "...въпросите, зададени в заседанието от страна на ответника към свидетеля ...не са отразени в решението, и не са повлияли на преценката на съда за свидетелските показания". В съдържанието на постановеното решение по делото, на основание чл. 236, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК, излагайки какво постановява съдът по съществото на спора, следва да се посочат исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Задаваните от страните въпроси към свидетели имат процесуално значение само доколкото на тях е отговорено от разпитания. Не въпросите, а отговорите са доказателственото средство от значение за правилното решаване на спора. Сами по себе си те нямат никаква процесуална стойност, поради което и не следва да се отразяват в решението и не могат да повлияят на преценката на съда. г/ Твърдението за невярност на изложеното от съда, че в доклада на началника на Отдел "АПО", "...изрично се посочва, че жалбоподателят на 4.07.2008 г. е информирал за случая" също не съответства на събраните доказателства. Последните сочат на коректно отразяване в решението на част от съдържанието на Доклад вх. № 46-01-192 БИМ/7.07.2008 г., изготвен от н-к Отдел "АПО" (вж. л. 9, абз. 2 отгоре). При правилно установената фактическа обстановка, правните изводи на АССГ се явяват обосновани и законосъобразни. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е бил един от алтернативно задължените лица по смисъла на чл. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, да уведоми ръководителя на осигурителя или упълномощеното от него лице за станалото. Не се спори и по въпроса, че от първоначалните постъпили при него данни, Серафимов е разбрал, че злополуката с подчинения му служител Радонов е станала по време на изпълнение на служебна задача на гара Дупница. В същото време обаче, малко по-късно той е бил уведомен и за факта, че злополуката е квалифицирана като "битова", а не като "трудова", което се е потвърдило и от съставения Болничен лист № 1673336 на името на Радонов (л. 152). При наличието на тези противоречиви данни, независещи от него, от Серафимов не може да се търси отговорност, при наличието на лица, присъствали на злополуката (А. Юрукова и А. Александрова) и сведенията по въпроса, изхождащи от самия пострадал. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон са развити в няколко насоки: А/ Незаконосъобразни са правните изводи на АССГ, че: а/ председателят на БИМ е превишил правата си, описвайки подробно фактите и обстоятелствата по извършените нарушение и правната им квалификация в негова Заповед № А-144/30.05.2009 г.; б/ участието на началника на Отдел "АПО" И. Хайнаджиева в състава на Дисциплинарния съвет (ДС) е незаконосъобразно поради нейната заинтересованост предвид изготвянето на Доклад вх. № 46-01-192 БИМ/7.07.2008 г. и в/ преклузивният 2-месечен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е изтекъл към момента на издаване на обжалваната заповед. Б/ Необоснован (неверен) е изводът, че нарушенията на нормативните актове във връзка с извършване на измервания и метрологичен контрол са с неопределено естество. Твърди се, че в обжалваната заповед "...са изрично посочени разпоредбите от законодателството в областта на измерванията, които са нарушени и това е категорично установено от ДС..." - т. 2.3 от касационната жалба. ВАС, състав на Пето отделение, счита част от тези доводи за основателни, а друга - за неоснователни. Обстоятелството, че председателят на БИМ е описал подробно фактите и обстоятелствата по извършените, според него, нарушения от страна на Серафимов и правната им квалификация в своя Заповед № А-144/30.05.2009 г., не съставлява нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл. ДС е помощен орган на дисциплинарнонаказващия такъв. Последният не е лишен от правото да събира доказателства и да изгради своя версия относно правомерността на поведението на държавния служител. Няма законова пречка той да предложи на ДС цялата събрана документация до този момент, вкл. и личната му правна квалификация на поведението на служителя. В същото време не съществува законово задължение и за членовете на ДС във всички случаи да възприемат и възпроизведат в решението си квалификациите, дадени от органа по назначението. Именно въз основа на събраните факти и изработените техни лични мнения за наличие или липса на дисциплинарно нарушение, те ще представят решението си, взето с мнозинство 2/3 от състава на ДС. Основателен е и доводът, че участието на служителя Хайнаджиева в състава на ДС не съставлява нарушение на правилата за реализиране на дисциплинарната отговорност. За да се потвърди изводът на АССГ, че за това лице е налице заинтересованост (вж. стр. 5 от решението, абз. 4 отгоре), съдът трябва да разполага с данни, че по едни или други причини Хайнаджиева желае предварително вземането на решение за дисциплинарното наказание на Серафимов. Въпреки, че участието на дадено лице в предварителните етапи от развитието на даден спор е по-правилно да се квалифицира като предубеденост, а не като заинтересованост, в случая няма данни за такива. Видно от текста на изготвения от Хайнаджиева Доклад вх. № 46-01-192 БИМ/7.07.2008 г., той съдържа само излагане на известните й факти, относимата нормативна уредба и молба до председателя на БИМ за "обръщане на внимание на длъжностните лица", без тяхната квалификация като дисциплинарно нарушение и/или изказването на лично мнение по поведението на Серафимов. Едно такова безпристрастно излагане на известни факти не може да доведе до извод за предубеденост, а още по-малко за заинтересованост на лицето от изхода на спора. Доводът за неизтичане на преклузивния 2-месечен срок за органа по назначаването е неоснователен. Към административната преписка е приложена първата жалба (№ 13/8.07.2008 г. на л. 5) на Стефка Радонова, препратена с разпореждане от 18.07.2008 г. на председателя на БИМ до ст. инспектор Е. Пчелински, "За извършване на проверка". Въпреки липсата на определен срок за тази проверка, съгласно един от основните принципи на чл. 11 АПК - "Бързина и процесуална икономия", действията следва да се извършат "...за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието...". Да се приеме, че времето от 18.07.2008 г. до 4.03.2009 г., когато е постъпила втора жалба от Радонова, не е достатъчно време за извършване на проверката, е несериозно. След втората жалба на лицето, със заповед № А-49/14.03.2009 г. е разпоредено на същия ст. инспектор Пчелински, проверка "по повод на подадена жалба от Стефка Христова Радонова", но на цялата административна структура - Сектор Благоевград към РО София. Тази проверка е многократно по-голяма и обхващаща множество значително по-усложнени за проверка въпроси и въпреки това е приключила с Доклад до председателя Ж № 1/15.05.2009 г., т.е. за един месец. С оглед изложеното, ВАС споделя извода, че 2-месечният срок от узнаването за поведението на Серафимов след станалата злополука на 9.06.2008 г., квалифицирано от органа по назначаване като административно нарушение, е изтекъл към момента на образуване на дисциплинарното производство против него със Заповед № А-144/30.05.2009 г. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на изводите на АССГ досежно отразените в т. 4.2 от обжалваната заповед нарушения в областта на метрологичния контрол и т. 4.3 - нарушения при изпълнение на служебни задължения, присъщи на длъжността. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В нея, съгласно т. 4 от същия член, се съдържа описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Видно от текста на посочените т. 4.2 и т. 4.3 от обжалваната заповед, там липсва посочване на фактически извършените от Серафимов деяния, конкретизирани с дата и място. В заповедта подробно са описани твърдяните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения на нормативни текстове, но така направената квалификация не е свързана с деяния, описани в мотивите на акта. Посочването в т. 5 от заповедта, че тези деяния са извършвани системно, не може да замести задължението на наказващия орган да конкретизира всяко едно от деянията по време и място. Липсата на конкретизация е довело до включването като нарушения на деяния, за които е изтекъл преклузивният 2-месечен срок от узнаването за тях от председателя на БИМ. Такива са например описаните на стр. 2, последен абзац (т. 4.2) "нарушения", установени в Доклада от одит № 01/08, проведен на 28-29.10.2008 г. (л. 79 и сл.). Съгласно самият доклад, той следва да се представи в 3-дневен срок, т. е. до 2.11.2008 г. Към тази дата наказващият орган е бил известен за констатираните несъответствия и констатации на одиторите и при наличието на такива, които са включени в Заповед № 01/5.06.2009 г., той е следвало да започне дисциплинарно производство против Серафимов до 2.01.2009 г. съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. При така установеното от фактическа страна, правните изводи на АССГ са правилни. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваната заповед на председателя на БИМ законосъобразно е отменена, тъй като е издадена при допуснати съществени противоречия на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. По делото е направено искане от Серафимов, чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените от него разноски. С оглед правните изводи на съда то се явява основателно. Предвид представените доказателства по делото - Договор за правна защита и съдействие № 19/11.12.2010 г., Серафимов е заплатил сумата 350,00 лв. възнаграждение за адвокат. Следва да бъде осъден БИМ да му заплати тази сума. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение