Решение № 12136 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2009 г.

Решение № 12136 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Предмет на обжалване е решение № 581/08.04.09 г. постановено от Административен съд-Варна по адм. д. № 2470/07 г. С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на директора на дирекция "ОУИ"-Варна за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 1099/22.07.08 г., постановено по същото дело изразяваща се в посочването на органа, комуто са присъдени разноските по делото. Молителят е твърдял, че легитимиран да получи разноските е директорът на дирекция "ОУИ"-Варна, а не Национална агенция за приходите, както е вписано в диспозитива на решението. В касационната жалба срещу решението се поддържа неговата неправилност. Изразява се становище, че разноските следва да се присъдят на страната по делото, а също така, че дирекциите "ОУИ" към НАП съгласно писмо на Министерство на финансите са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Иска се отмяна на решението и допускане на исканата поправка. Ответникът по жалбата- Живко Йорданов Димитров я оспорва по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като в случая основателно било преценено от административния съд отсъствието на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и основателна. Видно от производството пред административния съд е, че страна по делото в качеството на ответник е бил директорът на дирекция "ОУИ"- Варна. По аргумент от чл. 161 ДОПК право на разноски имат именно страните по делото. НАП не е била страна по делото, поради което неправилно на нея са присъдени разноските, които се следват на ответника- директора на дирекция "ОУИ"-Варна. По тези съображения, решението на Варненски административен съд следва да се отмени, а вместо това се допусне исканата поправка. Воден от горните съображения и на осн. § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 175, ал. 2 АПК,