Решение № 14797 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2014 г.

Решение № 14797 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Владислав Великов от гр. Плевен срещу Решение № 180 от 14.04.2014 г. по адм. дело № 141/2014 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 216 от 03.05.2013 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Плевен за прилагане на принудителна административна мярка - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността". Твърди се материална незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдпроизводствените правила при постановяване на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Плевен, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. С оглед твърденията на страните и по съществото на спора съдът приема следното: С прецизираната Заповед № 216 от 03.05.2013 г., на касатора Владислав Великов, на основание чл. 171, ал. 1 б. "б" от ЗДвП е наложена ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление н а моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността". Установено е, че на 03.05.2013 г. на територията на гр. Плевен на водача е извършена проверка за употреба на алкохол при управление на автомобил, в резултат на което е съставен АУАН, в който е отразен и резултата от пробата - 1,44 промила. Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе, че "ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е с превантивен характер и предназначението й е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца" /виж Решение № 7547 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2013 г./. Ето защо, след като органа е установил обстоятелството - шофиране след употреба на алкохол с концентрация - 1,44 промила, той, като поставен в условията на обвързана компетентност е следвало да издаде процесната Заповед. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Тъй като мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП няма санкционен характер, тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма, то съображенията на касатора относно неверността на отразените в процесният АУАН обстоятелства, респ. употребявал ли е реално алкохол, и защо не е посочен и какъв е размера на административно-наказателната му отговорност, са предмет на установяване в друго производство, респ. изложените от него възражения не следва да се вземат предвид като неотносими към спора. В настоящето производство съдът действа с ограничен предмет на проверка, сведен до оценка на основанията за законосъобразност на акта, обективирани в нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, а именно - налице ли е установено /а не доказано/, по надлежен ред обстоятелство - шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, с надлежните документи, на конкретното лице. Правилно първонистанционният съд е приел, че акта е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административно-производствените правила. Всъщност в тази връзка не са налице и възражения от касатора. Тук следва да се добави, че въпросът на наличието или не на нарушение във връзка с установеното в АУАН обстоятелство, е въпрос на установяване в отделно производство, който въпрос е обуславящ и относно действието на процесната заповед. Не случайно същата е формулирана с нормативното условие - до решаване въпроса за отговорността. Ето защо, евентуалното отпадане на отговорността за описаното деяние, ще доведе и до липса на основание за приложение на процесната ПАМ. До установяване пределите и размерите на отговорността обаче, процесната ПАМ следва да се счита законосъборазно приложена. В това законодателят е вложил и съществената разлика и взаимната обусловеност на двете производства. Не на последно място, тя следва и от принципното различие между административната-отговорност и мярката на държавна принуда, каквато е налице в процесния казус. В заключение, следва да бъде отхвърлено и последното възражение, аргументирано с допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради непредставяне на поискани от страната три броя писмени справки по делото. Процесното обстоятелство по никакъв начин не нарушава правото на защита на страната в процеса, доколкото настоящето производство няма за предмет установяване законосъобразността на съставения АУАН и НП, респ. административно-наказателната отговорност на лицето. Паралелно с това на страната е предоставена възможност да изложи своите възражения и представи доказателства с оглед подлежащите за установяване факти по спора. И това е сторено в рамките на пръвоинстанционното дело. При преценката им съдът е постановил правилно съдебно решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл първо АПК, Върховния административен съд, седмо отделение: