Решение № 1147 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2011 г.

Решение № 1147 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Иван Стефанов Любенов, чрез адв. Т. Тихолов, обжалва решение № 254 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 670/2009 г. на АС - Велико Търново, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 110900151/25.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Ловеч, в частта му, потвърдена с Решение № 353/20.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е разгледал по същество РА, който е издаден от некомпетентен орган, тъй като е налице нарушение на чл. 114 от ДОПК. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя е налице основанието на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Съдът не е съобразил факта, че лицето е земеделски производител и с оглед разпоредбите на ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ, Зсч и ЗДДС - чл. 113, ал. 3, т 7, б. "В" е освободен от начисляване на ДДС. Според касатора административния съд необосновано е възприел втория вариант на ССЕ, като се твърди, че правдоподобния вариант е първия, съответстващ и на анкетните карти за дейността му. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част или алтернативно изменение на РА и редуциране на задълженията на ЗДДС съобразно първия вариант на ССЕ. Претендира се присъждане на разноски. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която е изменен Ревизионен акт № 110900151/25.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Ловеч, в частта му, потвърдена с Решение № 353/20.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с които е установен ДДС за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г. в размер на 284 455,32 лв. и са начислени лихви в размер на 113 318,94 лв., като е редуцирано задължението за ДДС за същия период в общ размер на 165 529,14 лв. и лихви към датата на издаване на РА в размер на 72 765,50 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения на касатора са свързани с приетата по делото зоотехническа експертиза и изготвената въз основа на нея ССЕ. Твърди се, че заключенията на тези експертизи не могат да опровергаят материалната доказателствена сила на подадените от лицето ГДД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване изцяло на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. По касационната жалба на Иван Стефанов Любенов: За да отхвърли жалбата на Иван Стефанов Любенов срещу Ревизионен акт № 110900151/25.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Ловеч, в частта относно установеното ДДС за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г. в размер на 165 529,14 лева и лихви към датата на издаване на РА в размер на 72 765.50 лв. първоинстанционният съд е приел, че правилно органите по приходите са провели ревизията по реда на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, тъй като е установено, че липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Съдът се е позовал на представените по делото ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 ЗДДФЛ, в това число Справки за реализираните доходи за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., Протокол № 900065-1/26.02.2009 г. за извършена насрещна проверка на "Пимекс" ЕООД с едноличен собственик на капитала - жалбоподателя, извършващо същата дейност и в същия обект, анкетни формуляри и карти за регистрация като земеделски производител, получени от ОД "Земеделие" гр. Ловеч, както и информация, получена от същата институция с вх. № 665-1/26.03.2009 г., в отговор на ИПДПОТЛ относно отглеждането на пилета и кокошки, и е направил извод, че правилно ревизиращите органи са приели, че Иван Любенов е декларирал различни данни при подаване информация относно добивите и доходите от дейността си в различни декларации по различно време, както и в други подавани документи - анкетни карти и заявления, както и от изготвени справки, предадени в хода на ревизията във връзка с връченото му уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. От подадените от жалбоподателя ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчните периоди 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г., както и по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. е констатирано, че същият е декларирал доходи от дейността си като земеделски производител непреработена селскостопанска продукция /кокошки, пилета и яйца/, както следва: за 2003 г. - доход от 147580.00 лева, за 2004 г. доход от 447000.00 лева, за 2005 г. доход от 433000.00 лева, за 2006 г. доход от 454000.00 лева и за 2007 г. доход от 492000.00 лева. От така установената фактическа обстановка, съдът е извел извод, че липсват документи, които да послужат като обективен критерий за определянето на данъчната основа за облагане с ДДС. В този смисъл съдът е разяснил в решението си, че при облагането по особения ред по чл. 122 ДОПК, определената по този начин данъчна основа се различава от реално осъществените данъчни фактически състави, но и че това е в резултат на действията, респ. бездействията на ревизираното лице. Съдът се е позовал и на презумпцията в чл. 124, ал. 2 ДОПК, която не била опровергана и от приетите от съда съдебно-счетоводната и агрономическа експертизи. Вещото лице икономист, въз основа на заключението по зоотехническата експертиза, е посочило два варианта на изчисляване на оборотите /приходите/ от продажбите на продукцията. При първия вариант изчисленията се базират на параметрите от анкетните карти за регистъра на земеделските производители по години и от таблиците за вид животни и количества. Вторият вариант възприема предложения като най-вероятен от зоотехническата експертиза "среден вариант" за реализиране на непреработената селскостопанска продукция, а именно, когато една трета от добитите яйца са за продажба, една трета за еднодневни пилета и една трета за едномесечни пилета, като изчисленията са направени на основата на налични достоверни документи, като в случая за такива са посочени анкетните карти за земеделски производител. В първия вариант експертизата е посочила дължим размер на ДДС за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г. - 104 028,18 лева, а задължението за лихва - 44360,13 лв. или общо - 148388,31 лв. Във втория случай задължението за ДДС за същия период е изчислено на 165 529,14 лв., а за лихва - 72 765,50 лева или общо - 238 294,64 лева. Съдът е възприел втория вариант. Позовавайки на ССЕ съдът е установил, че към м. 02.2004 г. общият облагаем оборот на жалбоподателя за последните 12 месеца, преди текущия, възлиза на 82 226,33 лева, поради което за него е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС до 14.03.2004 г., като за периода от 1.03.2003 г. до 31.07.2008 г. няма данъчен период, за който общият облагаем оборот за последните 18 месеца, съответно 12 месеца за 2007 г. и 2008 г. преди текущия, да е спаднал под 50000 лева. Жалбоподателят е следвало да начислява данък за съответните периоди, като обаче размерът на дължимия данък и лихви следва да бъдат прецизирани според съда съобразно възприетия за оптимален вариант за реализация на продукцията по видове и количество, съгласно разработеният такъв в Допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид изложеното, АС е обосновал извод за дължимост на ДДС от жалбоподателя за процесните периоди, но в редуциран размер, с оглед възприетия втори вариант на ССЕ, като е приел, че общият размер на дължимия данък възлиза на 165 529,14 лева и лихви - 72 765,50 лева. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно. ВАС намира за неоснователно възражението на касатора, че за удължаване на ревизията е следвало да има издадена заповед на изпълнителния директор, по чл. 114, ал. 4 от ДОПК. Ревизията, с оглед приложените заповеди и дати на връчване е започнала на 19.01.2009 г., като последната заповед е връчена на 23.04.2009 г. Тези дати сочат, че от започване на ревизията до последното връчване не са били изтекли 4 месеца, за да е приложима нормата на по чл. 114, ал. 4 от ДОПК. Съдът е направил законосъобразни изводи, че органът по приходите не е допуснал нарушение като е извършил ревизията по особения ред по чл. 122 от ДОПК. В тази връзка правилно е анализирал фактите по делото, които обосновават наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като не са били представени изискваните документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. В този смисъл правилно съдът е приел, че констатациите на ревизионния акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е опровергана от жалбоподателя, с оглед задължението му, вменено от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Така определените по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК облагаеми основи е възможно да се различават от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е последица от неправомерното поведение на самото ревизирано лице. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е анализирал приложимите за случая разпоредби и е стигнал до обосновани и правилни изводи. От жалбоподателя не са били представени доказателства, опровергаващи констатираните от органа по приходите разлики между данните, съдържащи се в представените от Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ловеч анкетните карти с анкетните формуляри, подадени от ревизирания субект и декларираните от него данни в годишните данъчни декларации. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, обжалва решението на АС - Велико Търново в частта, в която е изменен процесния РА, като за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г. са редуцирани задълженията за ДДС и лихви, с оглед възприетия втори вариант на ССЕ цитиран по-горе, като е определен ДДС в размер на 165529,14 лева и лихви 72765,50 лева, вместо установените с РА - ДДС - 284455,32 лв. и са начислени лихви в размер на 113 318,94 лв. Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново е неоснователна. Възраженията на касатора се свеждат преди всичко до приетите заключения на зоотехническата и ССЕ и в тази връзка възприетия от съда вариант на изчисления от експерта счетоводител на дължимия от жалбоподателя ДДС и лихви за процесния период. Следва да се посочи, че в с. з. от 4.03.2010 г. /л. 173/ във връзка с направените в с. з. корекции и възражения на ССЕ, съдът е счел, че експертизата не следва да бъде приета, а експерта следва да допълни заключението като на база посоченото от зоотехническата експертиза на стр. 3 като най-вероятен 3 вариант, което не е оспорено от страните по делото, да изготви допълнително заключение на база този 3 най-вероятен вариант. Тези констатации на съда не са оспорени от процесуалния представител на Директора на Д-я "ОУИ" - Велико Търново, както и не е оспорено, изготвеното въз основа на 3 вариант на ЗТЕ допълнителното заключение на ССЕ, в което е изчислен дължимия от лицето ДДС в размер на 165529,14 лева и лихви 72765,50 лева. Следователно, при постановяване на съдебния акт е спазена както разпоредбата на чл. 188, ал. 1, така и на чл. 157, ал. 3 от ГПК. Доколкото административният орган в качеството му на ответник по делото не е бил съгласен със заключението на експерта по назначената от съда експертиза, при условията на чл. 157, ал. 2 от ГПК е могъл да я оспори и да поиска назначаване на тройна експертиза от същия вид, поради което и като неоспорено от страните заключението е прието от съда и е ценено наред с другите събрани по делото доказателства. Решението в тази част като правилно също следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК