Решение № 7301 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2021 г.

Решение № 7301 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика – София пи ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. А. К. срещу решение № 573/30.01.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5944/29.10.2020 г. по адм. дело № 6207/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на Б. М. от гр. София е отменен РА № Р-2210-1311058-091-01/27.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, в потвърдената част с решение № 530/07.04.2017 г. на директора на посочената дирекция, с което са определени задължения за ДДС за периода от 01.12.2007 г. – 31.12.2012 г. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Сочи, че неправилно съдът е приел, че задълженията по ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. са погасени по давност, тъй като съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК, както и в решението не са посочени размерите на задълженията. В касационната жалба пространно са изложени доводи относно предходно оставяне без разглеждане на жалбата от решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт като просрочена, а с определение № 1585/25.03.2015 г. на АССГ решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София е оставено в сила и впоследствие подадената от ревизираното лице жалба срещу същия ревизионен акт за обявяването му за нищожен и връщането от съда на преписката на решаващия орган за произнасяне първо по административен ред – определение № 3146/03.06.2016 г., което е оставено в сила с определение № 10155/29.09.2016 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. Иска се обявяване на обжалваното решение като недопустимо. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. П., която моли обжалваното решение да се приеме, че е недопустимо, тъй като искането е било за обявяване на ревизионния акт за нищожен, по който съдът не се е произнесъл и неправилно го е отменил като незаконосъобразен. Претендират се разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Б. М. от гр. София чрез процесуалния си представител адв. А. М., я оспорва и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Не се претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионният акт като незаконосъобразен относно определените с него задължения за ДДС, тъй като неправилно приходните органи били приели, че ревизираното лице е такова по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, извършващо независима икономическа дейност. Съдът се е позовал на решение по адм. дело № 2464/2014 г. на ВАС, Осмо отделение, в което е разяснен въпроса за икономическа дейност, който е фактически въпрос и се преценява с оглед на всички данни по казуса. Според съда съгласно чл. 3, ал. 2 ЗДДС критерий е извършването на дейност редовно или вида на самата дейност и в тази връзка е цитиран и чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО. Във връзка с продадените от Б. М. имоти по представените нотариални актове, съдът е направил извод, че не се касае за постоянна икономическа дейност. Съдът е приел за правилни констатациите на органите по приходите, че получените доходи от ревизираното лице подлежат на облагане по ЗДДФЛ (за тези задължения първостепенния съд е приел, че са погасени с 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК), но не е приложим режима по ЗДДС поради изложените съображения относно правната рамка, свързана с изискването извършване на независима икономическа дейност, която да е източник на постоянни доходи, какъвто не бил настоящия случай и за което според съда не са събрани никакви доказателства. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. С жалба, наименована искова молба, вх. № 137107/10.11.2015 г. Б. М. е предявил иск пред Софийски градски съд за обявяване на ревизионния акт за нищожен, като същата е изпратена по компетентност на Административен съд, София-град, който с определение № 3146/03.06.2015 г. по адм. дело № 350/2016 г. е приел, че процедурата не е изчерпана и е изпратил жалбата (искова молба) на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София за произнасяне по административен ред по искането за нищожност. Установява се по делото посоченото в касационната жалба, че първоначално ревизираното лице е обжалвало ревизионния акт с жалба, вх. № 94-Б-430/14.11.2014 г. пред решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК с твърдения за незаконосъобразност н ревизионния акт, цитиран по-горе. Последният е приел с решение № 32/13.01.2015 г., че е пропуснат преклузивния срок за оспорване на ревизионния акт по административен ред съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 ДОПК и е оставил без разглеждане жалбата, което е било потвърдено с определение № 1585/25.03.2015 г. на АССГ. Определението на АССГ е било обжалвано от директора на дирекция "ОДОП" – гр. София и с определение № 10155/29.09.2016 г. по адм. дело № 9505/2016 г. Върховният административен съд, Първо отделение е оставил в сила като правилно определението на посочения първоинстанционен съд. Прието е от ВАС, че абсолютна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред е обжалването по административен ред, вкл. и когато се претендира само нищожност на ревизионния акт. При съдебното обжалване на ревизионния акт във връзка с предявеното искане от Б. М. само по отношение нищожността на ревизионния акт законодателят не е предвидил срок, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе. Първоинстанционният съд е подменил предмета на спора, като се е произнесъл, отменяйки като незаконосъобразен процесния ревизионния акт в частта по ЗДДС данъчни периоди от 01.12.2017 г., какъвто не е издаван за такъв период, съотв. не е обжалван за такъв период, а за данъчен период 01.12.2007 г. – 31.12.2012 г. и за задълженията по ЗДДФЛ за периода 01.11.2007 г. – 31.12.2007 г. също е отменил ревизионния акт като погасен по давност. Искането от Б. М. е било за обявяване нищожността на ревизионния акт предвид, че жалбата му по административен ред за отмяната на същия като незаконосъобразен е било просрочена и с определение на АССГ, посочено по-горе е оставено в сила прекратителният акт на решаващия орган. Предвид изложеното обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе само по предявеното искане от Б. М. за нищожност на ревизионния акт, каквото преценка съдът не е извършвал и затова не се е произнесъл по направеното искане, а по предмет, с който не е бил сезиран. С оглед обезсилването на обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав за произнасяне по предмета на спора относно искането за обявяване нищожността на ревизионния акт, разноски не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение