Решение № 3431 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2010 г.
ВАСIII отделение10.03.2011 г.докладчик Пенка Гетова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 611 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 7086 от 2008 г. на Административния съд - София-град. ОСЪЖДА Екатерина Минчева Чолакова, Татяна Кирилова Гешакова, Мариана Иванова Гешакова, Кристина Николаева Гешакова, Елеонора Миронова Гелева, Спас Христов Гонев, Антоанета Спасова Гонева, Нина Веселинова Гонева и Волен Веселинов Гонев да заплатят общо на областния управител на област София разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3431 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Екатерина Минчева, Татяна Кирилова, Мариана Иванова, Кристина Николаева, Елеонора Миронова, Спас Христов, Антоанета Спасова, Нина Веселинова и Волен Веселинов против решение № 611 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 7086 от 2008 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон. Ответната страна - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, съдът е отхвърлил жалба на касационните жалбоподатели против писмен отказ на областния управител на област София, с който е било отказано обезщетение по ЗОСОИ, по съображения, че искането е подадено след изтичането на преклузивния едногодишен срок. Решението е правилно. Видно от данните по делото, жалбоподателите са подали искане с вх. № 97/251 от 20.06.2002 г. за обезщетение за разликата от възстановената им със заповед № РД-57-87 от 12.03.2001 г. част от имот, находящ се на ул. "Найчо Цанов" № 143, твърдейки, че обезщетението по заповедта не обхваща 132 кв. м площ от имота и склад. При така установените фактически обстоятелства законосъобразен е изводът на съда, че е налице влязъл в сила административен акт - предходна заповед № РД-57-87 от 12.03.2001 г. на областния управител на област София с определено обезщетение за посочения недвижим имот. Същата заповед не е била обжалвана от страните, поради което последващото искане с вх. № 97/251 от 20.06.2002 г. за допълване на обезщетението се явява недопустимо за разглеждане. Жалбоподателите следва да заплатят на областния управител на област София разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител по делото в размер на 150 лв., равняващо се на минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,