Решение № 7520 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от С. К. от Република Турция и с адрес в гр. Истанбул, чрез процесуалния си представител адв. А. Георгиев срещу решение 6948/15.11.2023 г., постановено по адм. дело 4097/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 32 118209/28.03.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас за задържани временно за 30 дни на парични средства в размер на 175 440 евро и 19 600 американски долари на основание чл. 7, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него и за отмяна на Регламент (ЕО) 1889/2005 /Регламент (ЕС) 2018/1672/ са задържани временно парични средства за срок от 30 дни, считано от 25.03.2023 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че неправилно съдът не е възприел доводите на жалбоподателя относно произхода и предназначението на паричните средства и изложените в тази връзка мотиви оспорва като необосновани. Според оплакванията в касационната жалба съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт и е мотивирал решението си като е преписал в него съображения на Регламент (ЕС) 2018/1672. Касаторът твърди също, че съдът не е отразил направеното от него искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), както и твърдението му, че административният акт противоречи на материалния закон. В касационната жалба е налице позоваване на чл. 7, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672. Предвид измененията в чл. 11 от Валутния закон, в сила от 03.10.2023 г. в касационната жалба е направен извод, че към момента на задържането на паричните средства липсва националноправна уредба, допускаща паричните средства да биват задържани от приносителя им. Въпреки, че посочената разпоредба от Валутния закон не е била приложима към момента на задържането на процесните парични средства, в касационната жалба подробно е разгледана посочената разпоредба от националното законодателвство. В същото време касаторът признава, че цитираният Регламент има общо приложение, задължителен е в своята цялост и има пряка приложимост в държавите членки на ЕС. Предвид на изложеното касационният жалбоподател твърди, че административният орган е следвало да приложи правилно чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1672, като същевременно е изложено съображение, че Валутният закон определя по благоприятно положение за лицата, пренасящи парични средства и е следвало да бъде приложен пред разпоредбите на Регламента. Посочено е от касатора, че не може да се твърди, че е налице противоречие между разпоредбите на Валутния закон и на Регламента, тъй като самият чл. 7 от последния предвижда, че той се прилага в съответствие с условията, предвидени в националното право. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна и на административния акт. В касационната жалба се съдържа и особено искане за отправяне до СЕС на преюдициално запитване по следния въпрос: Член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1672 следва ли да се тълкува в смисъл, че не се допуска задържане на парични средства от компетентните органи, само и единствено на основание същия член, при липсата на правна възможност за такова задържане в националното право?. В депозирана по делото молба от адв. А. Георгиев се поддържа касационната жалба и се сочи, че паричните средства, които са задържани, впоследствие са били върнати поради установяване на произхода им, което доказвало, че те не са с незаконен произход. В тази връзка се иска настоящата касационна инстанция да се съобрази с този новонастъпил факт и да отмени обжалваното решение, а също и административния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуалния си представител юриск. Г. Русинова в депозирана на 08.05.2024 г. писмена молба, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното съдебно решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на С. К. срещу решението на посочения по горе компетентен митнически орган е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът се е позовал на § 28 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2018/1672 във връзка с чл. 2, § 1, б. й като е приел, че в оспореното решение са изложени мотиви за недоказаност от страна на декларатора на произхода на паричните средства, тяхното придобиване и предназначение и в този смисъл са налице признаци, че същите са свързани с престъпна дейност. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 7, § 1, б. а и б от цитирания Регламент, в който е дадена възможност на компетентните органи временно да задържат парични средства в съответствие с условията, предвидени в националното право, когато: а/.задължението за деклариране на придружени парични средства по чл. 3 или задължението за оповестяване но непридружени парични средства по чл. чл. 4 не е спазено и б/. са налице признаци, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност. Съдът е приел, че в чл. 7, § 3 от същия Регламент срокът за задържане на паричните средства е 30 дни, който може да се удължи до 90 дни при спазване на необходимостта и пропорционалността на по нататъшното задържане. Относно декларираните от лицето обстоятелства, че паричните средства са получени от продажба на недвижимо имущество и са предназначени за закупуването на недвижимо имущество и предвид липсата на представени в хода на административното производство доказателства досежно горните твърдения, първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на административния орган като е посочил, че истинското им предназначение е прикрито. Обстоятелството, че паричните средства не са трансферирани по банков път, обсъдено в контекста на липсата на документи за произхода и собствеността на същите, според съда са факти, които пораждат основателни съмнения във верността на твърденията на лицето, че паричните средства са получени от продажба на недвижимо имущество. В допълнение относно твърденията за предназначението на паричните средства, а именно за закупуване на недвижимо имущество, съдът е изложил мотиви, че извършване на подобен тип сделка с разплащане в брой е предпоставка за извършване на нарушение или престъпление срещу данъчния режим, съгласно действащото законодателство. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 3, ал. 4, б. г и б. е от Директива (ЕС) 2015/849 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който са въведени изискванията на Директивата, както и с оглед липсата на доказателства представени от страна на лицето към момента на деклариране на процесната сума относно предназначението ѝ, то според съда изводите на митническите органи, изложени в оспореното решение се явяват обосновани и в съответствие с релевантната нормативна уредба. При така наличните данни, според съда изводите на органа, че е налице прикриване на естеството, източника и движението на паричните средства, респ., че паричните средства може да са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 3, ал. 4, б. г и б. е от Директива (ЕС) 2015/849, се явяват обосновани, поради което и с оглед защитата на интересите на Съюза и целите на Регламент (ЕС) 2018/1672, е налице законосъобразно задържане на процесната сума. Първоинстанционният съд се е позовал и на чл. 2, ал.1 ,т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, който въвежда изискванията на от Директива (ЕС) 2015/849. Според съда процесните суми от 175 440 евро и 19 600 американски долари не са декларирани по надлежния ред, от жалбоподателя не са представени каквито и да е документи, удостоверяващи произхода на паричните средства или на част от тях, както и не е заявил пред митническите органи каквито и да било обстоятелства, изясняващи защо, поради какви причини и на какво основание, тази сума се намира в негово владение. В този смисъл съдът е приел, че при липсата на каквито и да било доказателства, представени от страна на жалбоподателя към момента на задържането на сумите, то изводите на органа в оспореното пред първоинстанционния съд решение, съдът е приел, че се явяват като обосновани и в съответствие с релевантната нормативна уредба чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1672, чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари във връзка с чл. 3, ал. 4, б. г и е от Директива (ЕС) 2015/849. Посочено е в обжалваното решение, че в съдебно заседание на 08.06.2023 г. на основание чл. 176 и сл. от ГПК съдът е разпоредил личното явяване на жалбоподателя пред съда, за да даде отговори на посочени в протокола въпроси, но същият не се е явил. При положение, че липсват доказателства, оборващи изложените в акта изводи и поради неявяването на жалбоподател за даване на отговори на поставените въпроси, съдът е приел за доказани обстоятелствата, за изясняването на които жалбоподателят не е дал отговор. По отношение на представения от жалбоподателя в последното съдебно заседание протокол за продажба на недвижим имот, съдът е приел, че той не представлява доказателство, годно да промени изводът за законосъобразност на оспорения акт. Дори да се приеме, че процесният протокол представлява предварителен договор за продажба, съдът е посочил, че липсват доказателства за реализиране на сделката, нито за прехвърляне на конкретна сума пари от патримониума на друго. Изводът на съда е, че представеният протокол не може да обори изводите на органа при постановяването на оспореното решение за задържане на процесните суми, като изводите на административния орган са съобразени с наличните към момента на постановяване на решението доказателства. Въз основа на изложените в обжалваното решение мотиви, първоинстанционният съд е приел, че административният акт, оспорен от жалбоподателя, е законосъобразен, а жалбата е приета за неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. От установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи относно приложимите материалноправни норми, съдържащи се в Регламент (ЕС) 2018/1672 и Директива (ЕС) 2015/849. Независимо, че временното задържане на парични средства от страна на митническите органи при наличието на основателни съмнения или данни, че същите, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност, е въведено в националното законодателство с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Валутния закон, в редакцията, обнародвана с ДВ, бр. 82 от 2023 г. в сила от 03.10.2023 г., не е приложима за настоящия казус, следва да се има предвид, че регламентите имат пряко приложение и не изискват транспониране. В същото време следва да се посочи, че в случая е приложим Регламент (ЕС) 2018/1672 с оглед прякото му приложение и като са се позовали на него и административния орган, както и решаващия съд правилно са се позовали на неговите разпоредби. В този смисъл и предвид липсата на доказателства относно произхода и предназначението на декларираните от лицето парични средства, правилно и обосновано на основание чл. 7, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено задържането на същите. В случая, приложимостта на Регламента, въвеждащ правила за движението на парични средства, които се внасят или изнасят от Съюза и които следва да допълнят правната уредба за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, установена в Директива (ЕС) 2015/849, в достатъчна степен е мотивирана от страна на митническата администрация и наведените от касатора възражения в тази връзка са неоснователни. Към момента на деклариране на процесните средства, както правилно посочва и съда, от страна на С. К. не се представят доказателства за произхода на същите, тяхното придобиване и предназначение, като такива не са ангажирани и до момента на издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение. В този смисъл, административният орган е извел обосновано предположение, че са налице признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 2, § 1, буква й от Регламент (ЕС) 2018/1672 и попадат в обхвата на чл. 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2015/849, извод, основателно възприет и от страна на съда. Както правилно се излага в мотивите на обжалваното решение, последващото представяне на доказателства относно декларираните от лицето факти и обстоятелства, не променят достигнатите по горе изводи. Позовавайки се на доказателствата, които са послужили като основание за издаването на административния акт, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, съдът е направил вярна преценка, че същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Без значение за изхода на делото е обстоятелството, посочено в нарочна молба от 20.05.2024 г. от адв. А. Георгиев, че процесните суми впоследствие са били върнати на жалбоподателя поради доказването на техния законен произход. Временното задържане на парични средства е допустимо по Регламент (ЕС) 2018/1672 и то се допуска при липса на доказателства от приносителя им за доказване на законния характер на сумите към момента на задържането им, какъвто е и настоящия казус. С оглед изложеното следва да се приеме, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е счел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона и обжалваното пред настоящата инстанция решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК, следва да бъде оставено в сила. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следния въпрос: Член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1672 следва ли да се тълкува в смисъл, че не се допуска задържане на парични средства от компетентните органи, само и единствено на основание същия член, при липсата на правна възможност за такова задържане в националното право?, то е неоснователно. Както вече се посочи по горе разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1672 имат пряко приложение, за разлика от директивите, при които следва да се извърши транспониране в националното законодателство на техните разпоредби. В този смисъл към момента на задържане на процесните суми и постановяване на митническото решение, в националното ни законодателство не е имало уредба по смисъла на чл. 7, § 3 от цитирания Регламент, но това означава, че разпоредбите на същия се прилагат пряко. Искането за преюдициално запитване, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Г. Русинова искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи на ответника по касация в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение