Решение № 12801 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8062/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Карлово, подадена чрез процесуалния представител юрк. Трифонова, срещу Решение 5032 от 05.06.2024 г., постановено по адм. дело 3096/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед РД-1056/06.10.2023 г. на кмета на Община Карлово и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е налице твърданото от съда нарушение, нито е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Според касатора обстоятелството, че нито в заповедта, нито в констативния акт, е посочено каква е категорията на строежа, не е основание за незаконосъобразност на административния акт. Възразява се още, че неправилно съдът приема, че не са изложени в заповедта конкретни мотиви за приложимостта на чл. 148, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и че е нарушен в случая принципа на чл. 6 от АПК. Твърди се още, че неправилно се приема, че е налице нарушение, изразяващо се в непосочване на вида и типа на ремонта, тъй като за процесния незаконен строеж еднозначно се има предвид основен ремонт, така както се установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Излагат се доводи по същество относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, с което се отхвърли жалбата и се присъдят съдебни разноски. Ответникът Д. М. Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Д. Д. срещу заповед РД-1056/06.10.2023 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателката, в качеството й на извършител, да премахне незаконен строеж Ремонт на стопанска постройка, находящ се в УПИ ХIII 355, кв. 30 по плана на [населено място], Община Карлово, който е изпълнен без изискващи се одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 19/26.05.2023 г., съгласно който при извършена проверка в УПИ ХIII 355 е констатирано, че по ъглите на съществуваща стопанска постройка са излети стоманобетонни колони, както и е положена бетонова настилка, продължена пред северозападния край на сградата с 6.70 м. х 2.50 м. за оформяне на веранда. Констатирано е още, че по дължината има изпълнени четири стоманобетонни колони с размер 0.25 м. х 0.25 м., а върху верандата и стопанската постройка на височина 2.40 м. е поставен кофраж и се полага арматура за осъществяване на стоманобетонна плоча с площ около 50 кв. м., както и от югоизточната страна на постройката е изпълнено стоманобетонно стълбище с размери 4.00 х 1.30 м, завършващо с площадка с размер 1.00 м. х1.30м. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата е немотивирана и постановена в противоречие с материално-правните норми. Прието е от съда, че в оспорената заповед липсват мотиви относно категорията на строежа и вида на ремонта, като обстоятелството, че са описани размерите на излетите стоманобетонни колони и са изброени липсващите строителни книжа, не води до извода, че административният акт е мотивиран. Според съда в заповедта не са изложени фактически основания, установяващи дали административният орган приема, че е налице реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт или строеж по смисъла на § 5, т. 38, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, което от своя страна налага извод, че процесният строеж не е индивидуализаран, поради което заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съдът приема за недопустимо със съдебно-техническа експертиза да се установяват факти, които да мотивират оспорения административен акт. Прието е от съда също така, че проведеното административно производство е в нарушения на предписанията на закона, тъй като не са извършени всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал, като в случая в констативния акт не е отразено дали е извършена проверката в присъствието или отсъствието на възложителя на проверявания обект, не е конкретно посочено дали акта е оформен при отказ или при отсъствие на извършителя на строежа, както и не е посочена категорията на строежа, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, не е посочен тип и вид на извършения ремонт на стопанската постройка. Съдът е обосновал и извод, че в нарушения на административнопроизводствените правила чл. 35 от АПК, кметът на Община Карлово не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, доколкото по делото се установява, че на 02.09.2022 г. в [населено място] е имало наводнение и на 10.05.2023 г. жалбоподателката е подала заявление за издаване на разрешение за строеж, представяйки конструктивно становище за обект селскостопанска постройка с искане за неотложно аварийно укрепване, съгласно чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Съдът приема още, че в случая е нарушено изискването на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК, след като не е конкретизирано в какво се изразява незаконността на строежа и коя е незаконната част от строежа, то нареденото премахване на строеж: ремонт на стопанската постройка засяга права и законни интереси на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден акта. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие със заповед за заместване РД-1012/25.09.2023 г. на кмета на Община Карлово, както и с оглед на установената по делото с приетата съдебно-техническа експертиза категория на процесния стореж - V-та по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Неправилни обаче са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Действително в диспозитива на процесната заповед строежът е посочен само като ремонт на стопанска постройка, без да е конкретизирано видът на този ремонт. В обстоятелствената част на заповедта обаче, която е неразделна част от същата, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват както неговото еднозначно индивидуализиране, така и определянето на процесния ремонт именно като основен, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Точно описание на процесния строеж, обратно на приетото от административния съд, се съдържа и в констативния акт, включително окомерната скица към него, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Видно и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесният строеж отговаря на описания в констативния акт и оспорената заповед, като тук следва да съобрази и обстоятелството, че при извършения оглед на вещото лице и при изготвяне на съдебно-техническата експертиза процесният строеж е бил почти завършен. Неправилно съдът приема също така, че непосочването на категорията на строежа и видът на извършения ремонт водят до немотивираност на акта. Както в констативния акт, така и в обстоятелствена част на заповедта, процесният строеж е описан по начин, от който може да се определи и неговата категория, и видът на ремонта, макар и същите изрично да не са посочени. Това обстоятелство само по себе си не може да обоснове незаконосъобразност на прието от административния съд основание. Приета по делото съдебно-техническа експертиза не мотивира оспорения акт, а, противно на приетото от съда, само потвърждава констатациите на административния орган. Неправилен е и извода на съда относно липсата на мотиви в оспорената заповед, доколкото не е разгледана в случая хипотезата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Това е така, тъй като от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ се явява неприложима. За да бъде приложена цитираната норма не е достатъчно само да е налице бедствена или аварийна ситуация, каквато безспорно по делото се установява, че е била налице с оглед на новоднението в [населено място] през 2022 г. и включването на жалбоподателката в списъка на пострадалите лице, но следва да е предприето изпълнението на неотложни аварийни и възстановителни работи. В процесния случая не се установява предприетите от жалбоподателката строително-монтажни работи да се извършват с цел възстановяване на старата паянтова двуетажна постройка. Видно и от заключението на вещото лице, и от приложените по делото снимки, извършените строително-монтажни работи не съвпадат по обем със съществувалата стопанска постройка, като и вида на процесния строеж според вещото лице предполага жилищно предназначение. Процесната заповед е издадена и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че оспореният административен акт е постановен и при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ на съществуваща паянтова стопанска постройка, при който от нея са запазени само четири каменни зида, които са ограждали първия й етаж. Тези обстоятелства се потвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза, като наличието на известни разминавания в описанието на процесния строеж е следствие на това, че след констатирането на незаконното строителство 26.05.2023 г., и до датата на извършения оглед от вещото лице 25.04.2024 г., жалбоподателката е продължила да изгражда строежа. При тези факти настоящата инстанция приема, че описания в заповедта за премахване ремонт на стопанска постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Не намират приложение в случая и нормите на чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, доколкото от приетите по делото писмени доказателства, в това число и от приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че видът на доизградения процесен строеж предполага жилищно предназначение и извършените строително-монтажни дейности не могат да се подведат под законовото определение за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. По отношение на процесния строеж, доколкото по делото не се оспорва от страните изграждането му след 02.09.2022 г., са неприложими и разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С оглед на това правилно административният орган е приел, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен в съответствие с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При основателността на касационната жалба в полза на Община Карлово следва да бъдат присъдени заявените в срок и съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК разноски пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,