Решение № 10480 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2015 г.

Решение № 10480 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 34 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС). Образувано е по касационна жалба на "К." ЕООД, представлявано от К. А. М. против решение № 666/30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1446/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлено оспорването им срещу Заповед № РД-197 от 9.08.2013 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. П., при Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Касаторът навежда доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което да се отмени постановения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответната в производството страна - Директора на РИОСВ - П. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, тъй като същото е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на горното иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд приема, че съществото на спора е дали към момента на издаването на оспорената заповед дружеството жалбоподател, като производител на дървени въглища за 2012 г. в количество от 186,448 тона е имало регистрация за тонажна група от 100 до 1000 тона, съгласно чл. 6 от Регламент 1907/2006 г. (REACH), т. е. дали е извършило регистрация в Европейската агенция по химикали с ECNQ240-383-3 за производството и пускане на пазара на дървени въглища в горната тонажна група. Такова доказателство в преписката на РИОСВ-П. няма представено, към датата на издаване на оспорената заповед. Съобразно отразеното по-горе, както и от писменото становище на административния орган се установява, че по повод извършената проверка на дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 012 от 21.02.2013 г., в който е установено липса на регистрация на произвежданите дървени въглища над 1 тон годишно в ЕСНА, нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 33, б. "а" от ЗЗВВХВС, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Регламент № 1907/2006 г. Въз основа на посочения АУАН е издадено наказателно постановление (НП) с № 20 от 4.04.2013 г. с което на "К." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 10 000,00 лева и за която санкция ответника в защитата си твърди, че е влязла в сила и не е обжалвана. В случая се доказва по безспорен начин и за това не се спори от жалбоподателя, че към 9.08.2013 г. жалбоподателят не е притежавал регистрация и не представя регистрационен номер от извършена регистрация в Европейската агенция по химикали (ЕСНА), Хелзинки, за произвежданите от негова страна дървени въглища с CAS № 16291-96-6, ЕС № 240-383-3. Установената по безспорен начин липса на регистрация в Европейската агенция по химикали с ECNQ240-383-3 за тонажна група от 100 до 1000 тона, съгласно чл. 6 от Регламент 1907/2006 г. (REACH), към датата на издаването на оспорената заповед обуславя отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. Дружеството е задължено, на основание чл. 6 от Регламент 1907/2006 г. (REACH), да извърши регистрация в Европейската агенция по химикали с ЕС№ 240-383-3 за производството и пускане на пазара на дървени въглища в тонажна група 100-1000 тона. Такава регистрация в съответната тонажна група не е осъществена и не е предоставяно подобно доказателство в РИОСВ-П.. Това задължение съществува спрямо "К." ЕООД от момента, в който дейността им е преминала в тонажната група 100-1000 т., като крайният срок за извършване на същинската регистрация е 31.05.2013 г. (съгласно чл. 23, ал. 2 от Регламент 1907/2006 г.). Правилно АС-П. е съобразил решението си и с константната съдебна практика на ВАС, а именно законосъобразността на всеки оспорен ИАА следва да се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. В случая се доказва по безспорен начин, че към 9.08.2013 г. жалбоподателят не е притежавал регистрация и не представя регистрационен номер от извършена регистрация в Европейската агенция по химикали (ЕСНА), Хелзинки, за произвежданите от негова страна дървени въглища с CAS № 16291-96-6, ЕС № 240-383-3. Установената по безспорен начин липса на регистрация в Европейската агенция по химикали с ECNQ240-383-3 за тонажна група от 100 до 1000 тона, съгласно чл. 6 от Регламент 1907/2006 г. (REACH), към датата на издаването на оспорената заповед е наложило законосъобразното отхвърляне на жалбата и потвърждаването на индивидуалния административен акт от Административен съд - П.. Основателни са възраженията на касатора досежно основния принцип-есенция на Регламент № 1907/2006 г. - "няма данни - няма пазар", от който следва, че без извършената регистрация, с което се предоставят данни за произведената стока, не може да се допусне от страната-членка пускането на Общия пазар на подобни стоки, произведени под нейна юрисдикция. Настоящият състав споделя и доводите на касатора относно характера на регламента като акт с общо действие, задължителен за правните субекти в държавите-членки и съответно основните задължения на националните органи по прилагане правото на ЕС, обуславящи отговорността на държавата. В случай, че при приет ЕС Регламент, Р. Б. допусне неспазването му и това бъде отразено в докладите до Европейската комисия за държавата ще последват санкции. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на Заповед № РД-197 от 9.08.2013 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. П., при Министерството на околната среда и водите. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, претенцията на ответника се явява основателна, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с вр. с § 1 във вр. чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. П., при Министерството на околната среда и водите сума в размер на 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд -Пето отделение,