Решение № 148 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2012 г.

Решение № 148 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Маринка Йорданкова Станева от гр. Пловдив, срещу решение № 17 от 6.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1043 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - Национален осигурителен институт, в депозиран по делото писмен отговор от процесуалния си представител - гл. юрисконсулт Галина Николова, излага становище за законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Маринка Станева срещу Националния осигурителен институт /НОИ/, гр. Пловдив за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ТП на НОИ гр. Пловдив във връзка с изплащане на парично обезщетение по болничен лист серия А2010 № 1028092, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствена връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на ТП на НОИ гр. Пловдив. Развити са съображения, че действията на служителите от териториалното поделение са били в съответствие с разпоредбите на чл. 40, ал. 3, изр. първо и чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Дължимото обезщетяване по процесния болничен лист серия А2010 № 1028092 е изплатено девет дни след възобновяване на производството, спряно с разпореждане на Директора на РУ "СО" гр. Пловдив във връзка с обжалване на болничния лист по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи които изцяло се споделят от касационната инстанция и не се нуждая от допълване. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касаторката по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон, и не е установила наличие на извършени в разрез с нормативните изисквания на КСО и ЗЗ административни действия от длъжностни лица при ТП на НОИ гр. Пловдив във връзка с изплащане на обезщетението по процесния болничен лист, които обективно да са довели до причиняване на заявеното неимуществено увреждане. Законосъобразно, поради подадена жалба, е било спряно производството по изплащане на дължимото обезщетение по болничния лист. Разпоредена е проверка на ДКЦ 3 - гр. Пловдив, от които е бил издаден болничният лист и след приключване на същата обезщетението своевременно е било изплатено. При тази фактическа установеност правно обоснован е изводът на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция за обезщетяване на твърдяните от касаторката неимуществени вреди. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,