Решение № 8047 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 260/2016 г.

Решение № 8047 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 260/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. И. С. чрез процесуалния представител адв. С., против решение № 19 от 11.11.2015 г., постановено по адм. д. № 21/2015 г. от Административен съд – Габрово, с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и разноски. Развива подробни доводи по същество на спора, като счита, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви и по отношение за вреди, представляващи разноски от НП, което е отменено като незаконосъобразно. Липсата на уредба в АПК и ЗАНН за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар при обжалване и отмяна на наказателно постановление не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. При липса на уредба по аналогия съдът е длъжен да приложи най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Неправилно съдът е игнорирал обстоятелството, че страната е ангажирала адвокатска защита поради необходимост от квалифицирана правна помощ и затова те трябва да бъдат приемани като последица от дейността по административното наказване и да се приемат за вреди по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, както и разноски. Ответната страна – ИА "Автомобилна администрация" редовно призована, взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. В режим на алтернативност, моли да се постанови решение за частична основателност на предявения иск, ако размерът на адвокатското възнагреждение надвишава определеното с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Позовава се на наличието на пряка причинна връзка между платеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и настъпилите вреди претендирани по реда на ЗОДОВ. Позовава се и на приетото тълкувателно решение № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения иск от Ю. С., против ИА "Автомобилна администрация" - София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 (двеста) лева, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва ат датата на предявяване на иска до пълното изплащане на обезщетението. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че разноските по водене на административнонаказателни дела не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съответния ред. След като приложимия процесуален закон не признава право на жалбоподателя по административнонаказателното дело на разноски за воденето му, държавата не дължи заплащането им и допускането на заплащането им представлява според съда заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване на приложението на ЗОДОВ. Въз основа на установената фактическа обстановка, в много подробни и обстоятелствени мотиви, решаващият съд е приел от правна страна, че отговорността за разноски по същество има характер на санкция по отношение на загубилата делото страна. Направил е извод, че при липсата на правна възможност за присъждане на съдебни разноски от съда, сезиран с разглеждането на спора в рамките на административнонаказателното производство е неоснователно предявяването им с отделен иск в друго производство. В тази връзка съдът е приел, че не е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като е установено, че наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт, но то не може да се приеме за незаконосъобразен акт отменен по съответния ред по смисъла на АПК. На следващо място решаващият съд е приел, че разходите направени в тази връзка не са в причинна връзка с вредите претърпени от отмяната на НП, а произтичат от сключения договор между него и страната. Изпълнението на договорно задължение от едно лице, не може да се приеме самостоятелно да породи вреди за това лице Въз основа на този извод е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на административнонаказателния процес, няма характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във връзка с изложеното, решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна невъзниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици, както правилно е приел първоинстанционният съд. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение фактът, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Този основен извод е залегнал и в цитираното съвместно тълкувателно решение на ВАС и ВКС. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт(в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. Освен това с ТР № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС бе решен основния спор - ЗОДОВ е приложим за вреди произтичащи от разноски направени в административнонаказателно производство по обжалване на НПК и тези вреди представляват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. По изложените съображения решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови решение по същество, като се осъди ответника по предявения иск да заплати исковата сума. Искът е основателен и доказан и се установява по размер от приложените по делото договори за правна помощ на л. 3 от дело НАХД № 540/2015 г. на Габровския районен съд. От тях безпорно се установява, че адвокатското възнаграждение е платено в брой и този договори по естеството си представлява разписка за платено и получено адвокатско възнаграждение. Това е накърняване на на имуществената на ищеца и това е така тъй като разноските са свързани с незаконосъобразната административно наказваща дейност и се явяват последица от тази дейност т. е. налице е причинна връзка. Възраженията относно размера на иска се явяват неоснователни и недоказани. Правно несъстоятелен е аргументът за неблагоприятното положение на ответната страна поради лишаването и от възможност да направи възражения отнсно размера на предявения иск. Производството е исково, субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК, а и АПК и ЗОДОВ не поставят никакви пречки и ограничение страните да правят възражения в защита на интересите си. По отношение на искането за присъждане на разноски за тази инстанция, то същото следва да се уважи. Видно от приложения договор и пълномощно за процесуално представителство пред ВАС и изготвяне на касационна жалба са направени разноски в размер на 300 лева. В тях е отразено че те се отнасят за настоящото съдебно производство. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,