Решение № 5435 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2009 г.

Решение № 5435 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Аспарух Андонов Тодоров против решението от 3.04.2006 г., постановено от Софийски градски съд (СГС), административна колегия, III-а състав по адм. дело № 3466/2003 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-46-346 от 31.07.2003 г., на кмета на район "Панчарево" при Столична община (СО), с която е отказано правото да придобие право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 669, к. л. № Г-10-4-А/В, м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество, с което се отмени отказа на кмета на район "Панчарево" и да бъде признато правото да придобие имота. Ответникът - кметът на район "Панчарево" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Владимир Ружин и Искра Григорова също не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Маргарита Иванова и Иванка Ружина, чрез пълномощника си адв. Дончена, считат за неоснователна касационната жалба и молят да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. СГС приема, че на жалбоподателя не е предоставено право на ползване по реда на ПМС 26/87 г., тъй като приложеното по делото удостоверение не е подписано от председателя на ИК на РНС. Този извод на съда е неправилен. Право на ползване на земя по реда на ПМС 26/87 г. се предоставя с решение на ИК на РНС. Това решение не се оспорва. Ответната страна не твърди, че няма такова решение на ИК на РНС. С решението на ИК се предоставя правото на ползване, а удостоверението само удостоверява този факт, а не създава права за жалбоподателя. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Производството пред СГС се е развило по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на Постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.), приложим към момента на образуване на производството. Същото е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № РД-46-346 от 31.07.2003 г., на кмета на район "Панчарево", обективираща отказ за придобиване на правото на собственост по отношение имот пл. № 669, к. л. № Г-10-4-А/В в местността "Косанин дол", землището на с. Бистрица, по съображения, че не е представен документ за право на ползване. Съдът е потвърдил административния акт, приемайки, че е законосъобразен, тъй като не е налице изискуемото в кумулация условие, за да се признае правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост, а именно липсва удостоверение за предоставяне на такова право. Представеното от жалбоподателя удостоверение е оспорено с твърдения, че не е подписано от председателя на ИК на РНС "Девети септември", което е установено чрез заключение на назначената по делото графологическа експертиза. Въз основа на заключението, съдът е приел, че удостоверение № 29 от 22.12.1987 г., като не е подписано от председателя на ИК на РНС "Девети септември" не легитимира по надлежен начин жалбоподателя като ползувател, поради което е приел, че постановеният отказ е правилен, независимо от наличието на другите изисквания - застрояване със сграда по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, построена до 1991 г., облагородяване, подаване на искането за трансформация в срок. Така постановеното решение е отменено с решение № 1675 от 16.02.2007 г., постановено по адм. дело № 9468/2006 г. по описа на ВАС, в касационно производство, като вместо него съдът е отменил оспорения административен акт и е признал на касатора правота да придобие собствеността върху процесния имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като преписката е върната на кмета на район "Панчарево" за извършване на оценка по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С решение № 4652 от 8.04.2009 г. постановено по адм. дело № 14990/2008 г., петчленен състав на ВАС в производство по отмяна е отменил решението на тричленният състав на ВАС по адм. дело № 9468/2006 г., на основание чл. 239, т. 5 от АПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на четвърто отделение. В настоящото касационно производство, преценявайки сочените отменителни основания, настоящият състав намира, че решението на СГС е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон. Необоснован е изводът на съда, че молителят няма качеството на ползувател. Същият е представил и като част от административната преписка е прието като доказателство удостоверение № 29 от 22.12.1987 г., за предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26/1987 г., което безспорно е в обхвата на нормата на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в която в условията на неизчерпателно изброяване са визирани актовете за предоставяне на права на ползватели. Независимо че е установено, че удостоверението не е подписано от председателя на ИК на РНС "Девети септември", посоченото не обосновава извод за липса на права, както е приел съдът. Правата на ползвателите възникват въз основа на решенията на съответните компетентни органи, посочени във всеки един от актовете на Министерския или Държавния съвет, предвиждащи предоставяне на такива права, съответно от момента на включването им в списъците на раздадените земи. Правата не възникват от удостоверителните документи, каквото е оспореното удостоверение. В случая е посочено, че правото на ползване е предоставено по реда на ПМС № 26/1987 г., като за целта е издадено надлежно решение - № 4 от 22.12.1987 г. на комисията за управление на системата на самозадоволяване. Не е оспорено наличието на такова решение, за да се приеме, че липсва предоставено по надлежния ред право на ползване. Освен това, в случая следва да се приеме, че е налице хипотезата, визирана в чл. 3, ал. 1 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1988 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях. Съгласно цитирания текст, земи за земеделско ползуване, предоставени на граждани въз основа на документ, издаден от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно-промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово-кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство, не се считат заграбени и не се отнемат. В чл. 3 от ПМС № 4/88 г. е визирана и процедура за узаконяване на изградените в имотите сгради. В случая сме изправени пред посочената хипотеза - налице е документ, издаден от ръководно длъжностно лице - зам. председател на ИК на РНС, като земята не е счетена за заграбена и се е развило производство за узаконяване на построената сграда и същата е узаконена - акт за узаконяване - № 129 от 22.12.1987 г. Въз основа на тези данни следва да се приеме, че на Аспарух Тодоров е учредено по надлежния ред правото на ползване върху имот пл. № 669, тъй като по силата на ПМС № 4 от 1988 г. по нормативен ред са легализирани и санирани пропуски на съответната общинска администрация да удостовери предоставено право по ползване. Съдът не е отчел посочените факти, което е довело до необоснованост на изводите му, а оттам и до неправилно приложение на закона. С оглед безспорно установеното, че в процесния имот е построена сграда, която отговаря на техническите изисквания, дефинирани чрез изключенията по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, и е построена до 1991 г., то са налице всички изискуеми в кумулация елементи от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Законът дава приоритет на ползвателите спрямо бившите собственици при наличие на основанията па § 4а и § 4б, като предоставя право на тези лица да изкупят предоставената им за ползуване земеделска земя. В случая, независимо че правото на собственост върху земеделските земи, в това число и върху спорния имот е възстановено на бившите собственици, това обстоятелство не е пречка за изкупуването на земята от ползвателя, като цената ще бъде заплатена на бившите собственици по реда на ППЗСПЗЗ, чрез общината, след определяне на оценката по цени, определени от Министерския съвет. По изложените съображения решението на СГС следва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да бъде постановено друго по същество, като се отмени отказа на кмета на район "Панчарево" и на Аспарух Андонов Тодоров да се признае правото на придобиване собственост върху ползвания имот пл. № 669, кад. лист № Г-10-4-А/В, (парцел ХLVII-397) находящ се в м. "Косанин дол", землище на с. Бистрица. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение