Решение № 7012 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2015 г.

Решение № 7012 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), [населено място], чрез юрисконсулт Т. К., против Решение № 3762 от 29.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2805/2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отменено Решение № 525 от 09.02.2015 г. на зам. - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата на С. Х. Х., гражданин на И. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - С. Х. Х., чрез адв. Лисичкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 525 от 09.02.2015 г. на зам. - председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата на С. Х. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Съдът е установил, че настоящото производство е трето по ред: С Решение № 637 от 30.08.2012 г., председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Х. Х.. С Решение № 6083 от 13.11.2012 г. по адм. дело № 9329/2012 г. АССГ е отхвърлена жалбата на кандидата за статут и ВАС, с Решение № 14353 от 31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 14/2013 г., е оставил в сила съдебния акт. По втора молба за закрила административният орган се е произнесъл с Решение № 4638 от 09.07.2014 г. като отново е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на иракския гражданин с мотиви, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗУБ (отм. ДВ, бр. 101/2015 г.). Няма данни по делото това решение да е било оспорено пред съда, влязло е в сила и е породило правно действие. Третата молба на кандидата е подадена на 15.07.2014 г. и по нея е постановен оспорвания отказ. От анализа на събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че С. Х. Х. е кандидат за бежанец със страна на произход И.. Установил е също, че съгласно писмо с регистрационен номер на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН) 860-08-02654, издадено от представителя на ВКБООН в Р. Б., на С. Х. Х., роден на 20 август 1978 г. в Република И., е даден бежански статут съгласно мандата на ВКБООН, считано от 2010 г. При съобразяване на това доказателство съдът е направил извод, че представянето му едва в третото производство пред административния орган не е основание за изключване на приложимостта на чл. 10 от ЗУБ. Съгласно посочения текст статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Р. Б., признат като бежанец по мандата на ВКБООН, поради което е приел, че решението, в частта на отказа за предоставяне на статут на бежанец, е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение на предоставянето на хуманитарен статут, съдът е приел решението също за незаконосъобразно, след анализ на представените по делото доказателства, информацията, съдържаща се в проведеното с чужденеца интервю, Решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. и справката за обстановката в И. с вх. № 01-112 от 07.01.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши на базата на събраните доказателства. При правилно изяснена и безспорна фактическа обстановка съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, поради което е направил погрешни правни изводи. Настоящата инстанция, предвид представените по делото доказателства, намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут по отношение на С. Х. Х.. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че С. Х. Х., в проведеното административно производство, не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, то законосъобразно административният орган е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут. В настоящият случай е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената последваща молба от С. Х. Х., гражданин на И., не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. В хода на производството по разглеждане на молбата на С. Х. Х. за предоставяне на особена закрила чужденецът е представил сертификат за признаване на статут на бежанец по мандата на ВКБООН. Неоснователен се явява доводът на първостепенният съд, че административния орган не е изискал подробна информация относно държавата, датата на предоставяне на бежански статут, основанието и периода на предоставената закрила. Видно от писмо с изх. № 02-2458 от 23.04.2014 г на ДАБ от ръководителя на представителството на ВКБООН в България е поискано да бъде представена подробна информация относно предоставения статут. От представените по делото доказателства не се установява да е постъпил отговор от представителството на ВКБООН в България към момента на постановяване на административния акт. Настоящият състав на съда счита, че по отношение на представеното писмо от представителството на ВКБООН в България, свидетелстващо за признат от офиса на ВКБООН в С. бежански статут на молителя, следва да се приеме ведно с всички останали доказателства по делото, но само и единствено въз основа на него съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Това е така, тъй като признатата с акт на ВКБООН закрила е относима очевидно към 2010 г. Необходимо е да се направи и разграничение между условията към 2010 г., обусловили предоставянето на закрила, и към датата на издаване на административния акт - 09.02.2015 г. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2015 г., с аргументи относими към 2010 г., при условие, че сега обсъжданото административно производство е последващо. Установено е, че настоящата молба за закрила на С. Х. Х. е трета поред и по време на предходните производства той въобще не е споменал за такъв предоставен му статут. Напротив, в проведеното с него интервю от 12.12.2014 г. той изрично е посочил, че не е подавал в друга страна молба за закрила. Именно поради това абсолютно законосъобразен се явява извода на административния орган за неприложимост на разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. По отношение на предоставения статут от ВКБООН в случая е и налице "прекратяваща клауза", по смисъла на чл. 1С, ал. 4 от Конвенцията за статута на бежанците. Предвидено е, че Конвенцията "прекратява действието си върху всяко лице, което отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало, или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване". Същото е предвидено и в чл. 11, т. 1 б. "д" Директива 2004/83/ЕО на Съвета и в чл. 11, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕО относно наличието на прекратяваща клауза за предоставения статут на бежанец по мандата на ВКБООН. Предвид изложеното, следва да се приеме, че основанията за предоставената закрила са отпаднали, тъй като кандидатът е напуснал И. през 2011 г., както и фактът, че валидността на сертификата е бил до 02.09.2012 г. Видно от изложените от кандидатът причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 от ЗУБ. Необосновани са изводите на АССГ, че са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Видно от данните, съдържащи се в интервютата на чужденеца и решенията по предходните му молби за предоставяне на статут, липсват доказателства за наличие на нови факти и обстоятелства, необсъдени от административния орган и съдилищата във връзка с бежанската му история и положението в страната му на произход - И., която е била и си остава динамична. Съгласно решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС, за да се предостави субсидиарна защита, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото и не се твърди от кандидата срещу него да съществува реална опасност, която да е била повод за напускането на страната му на произход. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕС и в съответствие с информацията относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в И., съдържаща се в представената по делото справка вх. № 01-112 от 07.01.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в И., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представената справка за актуалното положение в И. се установява, че в Б. не се водят бойни действия. Видно от нея е, че има възможност за вътрешно разселване, от което не може да се направи извод, че степента на насилие в страната е масово и безогледно. Във връзка с това от мотивите на оспореното решение е видно, че първостепенният съд не е обсъдил и възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Т. Р. на Съда в Л. от 2009 г. В тази връзка, АССГ не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно се ползва от ефективна закрила в Б., К., Н. или Иракски К.. Сложната ситуация в И. сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В настоящият случай съдът неправилно се е позовал и на решението на Съда на ЕО от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., извеждайки извод, че по отношение на кандидата са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. С оглед на факта, че С. Х. Х. не е представил нови доказателства, на които да основе молбата си за закрила, следва извода, че административният орган не е допуснал сочените от първостепенния съд нарушения на процесуалния и материален закон. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение