Решение № 4603 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2018 г.

Решение № 4603 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни приходи" при община М., чрез пълномощник адв. Йовчев, против решение № 1534/02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2128/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Д. К. е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № 162 - 1/05.11.2015 г., издаден от инспектор по приходите при дирекция "Местни приходи", община М., мълчаливо потвърден от директор на дирекция "Местни приходи" при община М. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретно се твърди, че подадената от задълженото лице декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие и след като същото не е изпълнило задължението си по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ да уведоми общината за настъпили промени в декларираните обстоятелства, не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което се потвърди обжалвания АУЗД. Ответникът по касационната жалба - Д. К. в писмен отговор я оспорва изцяло. Моли съдът да отхвърли жалбата и остави в сила първонистанционното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение № 1534/02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2128/2017 г., Административен съд - П. е отменил Акт за установяване на задължения по декларация № 162 - 1/05.11.2015 г., издаден от М. Борукова - инспектор РКС при дирекция "Местни приходи", община М., мълчаливо потвърден от директор на дирекция "Местни приходи" при община М., с който по отношение на Д. К. са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2015 г. в размер на 392, 44 лв. и лихва в размер на 216, 81 лв. за недвижим имот, находящ се в с. В., област П., представляващ парцел 23, кв. ЗЗ по плана на с. В., стопански двор 1 с площ от 1874 кв. м., ведно с построената стопанска сграда с площ 460 кв. м. За да се произнесе по спора и приеме, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен, първонистанционният съд е установил от доказателствата по делото, че Д. К. не е била собственик на имота, поради което не е имала качеството на данъчно задължено лице. Според съдът в тежест на ответника е било да установи положителния факт, че Д. К. е собственик на имота, който е опроверган от представеният по делото нотариален акт и съгласно който задълженото лице и съпруга и са продали този имот на Д. М. на 13.07.2001 г., който с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1603-822/13.07.2001 г. го е декларирал. Предвид установеното, съдът е приел, че поради отсъствието на права върху процесния имот, жалбоподателката не носи отговорност за задължения за заплащане на ДНИ и такса битови отпадъци. Допълнителни аргументи за незаканосъобразност на обжалвания пред него АУЗД, съдът е намерил в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, а именно: органът по приходи не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е установил кой е действителният собственик на имота и също така в нарушение на чл. 36 от АПК, органът не е събрал служебно всички относими и достатъчни доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. По тези съображения, съдът е отменил оспореният пред него АУЗД. Решението е правилно постановено. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ и ТБО са регламентирани в чл. 11, чл. 15 и чл. 64 от ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ възлага в задължение на придобилия имота собственик да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождение на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Видно от чл. 14, ал. 2 ЗМДТ /редакция от ДВ, бр. 117/97 г./, при промяна на някое от обстоятелствата, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията към датата на осъществяване на разпоредителната сделка, службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратени вещни права върху недвижими имоти. Не е спорно по делото, че приходният орган при община М. е издал атакуваният акт за установяване на задължения за местни данъци и такси за периода 2010 г. - 2015 г. на Д. К., която от 13.07.2001 г. вече не е била собственик на процесният недвижим имот, продаден на същата дата с нот. акт № 135, том 3, рег. 3874, дело № 440 от 2001 г. на лицето Д. М. След като през 2001 г. собствеността е прехвърлена, за процесния период от 2010 г. - 2015 г. Д. К. не е имала качеството на данъчно задължено лице и по аргумент от разпоредбите на чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ, поради което постановената с АУЗД дължимост на публичното общинско вземане за периоди след 13.07.2001 г. за ДНИ и ТБО е в нарушение на материалните разпоредби на чл. 11, ал. 1, чл. 10 и чл. 64 от ЗМДТ. В конкретния случай Актът за установяване на задължения по декларация е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, като изрично е посочено основанието, поради неплащане в срок на задълженията по декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. В това производство при определяне размера на задълженията, приходният орган е длъжен служебно да събере всички относими доказателства, като няма пречка да събира данни от трети лица или организации, съответно да ползва собствени данни. В това производство органа по приходите е длъжен да докаже и установи всички предпоставки на чл. 11, ал. 1, чл. 10 и чл. 64 от ЗМДТ, включително и че, лицето по отношение на което е издаден акта има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, поради това че е собственик на имота. В конкретния случай приходният орган в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК не е събрал всички относими доказателства и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което незаконосъобразно са вменени задължения за ДНИ и ТБО на лице, което не е собственик на имота. Ако беше спазил цитираните по-горе разпоредби, органа по приходите щеше да установи, че процесният имот е прехвърлен на 13.07.2001 г. от Д. К. на Д. М., съгласно представеният по делото нотариален акт № 135/13.07.2001 г., а също така че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1603 - 822/13.07.2001 г., имотът е деклариран като собствен от декларатора Д. М. и той има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Като е достигнал до извода, че АУЗД е издаден в нарушение на материално правните разпоредби на чл. 11, ал. 1, чл. 10 и чл. 64 от ЗМДТ, а именно спрямо лице, което не е било собственик на имота, следователно няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и е го е отменил, Административен съд - П. е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Доводите в касационната жалба са изцяло неоснователни и обжалваният съдебен акт е правилен. Предвид изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото в размер на 500 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение