Решение № 13172 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), чрез процесуален представител юрк. И., против решение 1793 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело 1136/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че не е доказан фактическият състав на дискриминация под формата на [заличен текст] по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ДР на ЗЗДискр.) по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак пол за лицето М. К. Д.. Излага съображения, че съдът неправилно тълкува и прилага разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Посочва, че са налице доказателства ( се е почувствала унизена от начина, по който била извършена проверката пред други колеги . и се е почувствала много зле, тъй като съм сама жена в тази група и отношението на ръководителя К. е тенденциозно единствено спрямо мен , и изпаднала във временна нетрудоспособност, .. бил й издаден болничен лист с диагноза тревожно разстройство, като посетила психиатър ), от които може да се направи обоснован извод за осъществено неблагоприятно третиране и тормоз по посочен признак пол , както и [заличен текст], спрямо служителката М. Д., с което се установява задължението на ответната страна да ангажира и реализира защитата си по начин, по който напълно да обори така изложените факти и да опровергае наведените твърдения. Според касатора трябва да се изследва начинът на възприемане на посочените действия и субективното усещане на служителката, което с оглед личните й възприятия става ясно, че е създало негативно усещане и страх у нея. Излага съображения, че за доказване на наличието на тормоз, не е необходимо лице - сравнител, както е приел съдът. Моли обжалваният съдебен акт да се отмени и да се потвърди решение 168/27.04.2023 г. на КЗД по преписка 176/2021 г. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско и/или юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. З. К., чрез пълномощника си адв. В. Димитров, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът М. К. Д., чрез пълномощника си адв. С. Тодоров, в писмен отговор излага съображения за основателност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, засягащ я по негативен начин. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение 168/27.04.2023 г. на КЗД, Втори заседателен състав, в частта, с която е прието, че с действията си Г. З. К. е осъществил [заличен текст] по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак пол по отношение на М. К. Д., и наложеното във връзка с това, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., административно наказание глоба в размер на 250 лева, и даденото му, на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. предписание да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия на основата на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за това. За да достигне до извод за незаконосъобразност на решението на КЗД в оспорената му част, първоинстанционният съд, след извършен обстоен анализ на доказателствата по делото, включително разпит на свидетели и приложимата материалноправна уредба, е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Не се доказва осъществяване на фактическия състав на установените в решението на КЗД нарушения на ЗЗДискр. дискриминация под формата на [заличен текст] по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. спрямо М. К. Д. на основата на признак пол . В тази връзка е посочил, че се касае за изолиран случай, тъй като не се установява предходно поведение на Г. К. спрямо Д., представляващо неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр. Според съда сериозността на еднократно настъпилия инцидент следва да бъде безспорно доказана, което не е сторено в настоящия случай. Прието е, че извършената от Г. К. проверка на торбата на М. Д. /без значение от нейното съдържание/, не би могло да бъде оценено като достатъчно сериозен отделен инцидент, оправдаващ настъпването на правните последици, които поначало следват от извършването на нежелано поведение от [заличен текст] естество, характеризиращо се с определена системност. Според съда М. Д. не е установила факти, въз основа на които обосновано да се предположи, че спрямо нея е извършена проява на дискриминация по посочения от нея признак съгласно изискването на чл. 9 от ЗЗДискр. Счита, че за да се констатира наличието на дискриминация е необходимо лице база за сравнение, поставено в по-неблагоприятни условия спрямо служителката. Не са налице данни за различно третиране от страна на Г. К. спрямо М. Д. в сравнение с друг служител, който е от мъжки пол, на сектора, в който работят, нито пък е налице причинно-следствена връзка между такова третиране и защитен от закона признак. Решението е правилно като краен резултат при следните коригиращи и допълващи мотиви. Релевантните към предмета на спора факти са точно и ясно изяснени от решаващия съдебен състав, поради което същите не следва да бъдат излагани подробно в мотивите към настоящото съдебно решение. В конкретния случай се касае за приложимостта на материалноправните разпоредби, уреждащи съставите на дискриминационно отношение под формата на [заличен текст] и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., съставляващи нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. Изложените от съда доводи в подкрепа на становището за недоказано осъществяване на посочените нарушения на дискриминационното законодателство се подкрепят изцяло от касационния съдебен състав като правилни съответни на материалния закон и обосновани с оглед наличните по делото доказателства. Тормозът като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. [заличен текст] е самостоятелна форма на пряка полова дискриминация, признаците на която са определени в закона. Според съдебната практика, от значение за осъществяване състава на [заличен текст] е нежелаността на поведението от гледна точка на обекта му. В тази връзка е Препоръка 92/131/ЕЕС на Европейската комисия за защита на достойнството на жените и мъжете на работното място, съгласно която същностната характеристика на [заличен текст] е, че той е нежелан от получателя и всеки индивид трябва да определи какво поведение е приемливо за него и какво счита за обидно. [заличен текст] внимание се превръща в [заличен текст] тормоз, ако продължава след като е станало ясно, че се счита от получателя за обидно, въпреки, че един случай на тормоз може да представлява [заличен текст] тормоз, ако е достатъчно сериозен. Сериозността на инцидента следва да бъде безспорно доказана. За доказване на нежеланието от страна на потърпевшия е необходимо да са налице обективни факти, свидетелстващи за това, че ответникът по ясен и недвусмислен начин е могъл да възприеме отрицателната оценка, с която потърпевшият определя поведението му спрямо себе си. В настоящия случай не са налице доказателства, от които да е видно, че веднага след проведения разговор пред смесената баня в сектор СПС при ОД на МВР - Варна на 19.01.2021 г., М. Д. е реагирала негативно спрямо случката. Свидетелските показания сочат, че М. е била видимо разтроена от случката два дни след нея, след което й е издаден болничен лист и рецепта. Служителката Д. не e показала, че поведението на К. е възприето от нея като нежелано и неприемливо в деня на процесното събитие - 19.01.2021 г. От данните по делото също така не се установява поведението на К. към подчинената му М. Д. да е продължило и след проведения разговор на 19.01.2021 г. Извършената проверка на багажа, изразяваща се в поглеждане на торбата, носена от служителката, е еднократна, оправдана и е явно предизвикана от обстоятелството, по което не се спори, за ранното й прибиране от дежурство в участъка. Въпросите зададени от началника към подчинената му Защо си се преоблякла и Какво носиш в тази торба , не може да бъде оценено като достатъчен сериозен отделен инцидент, оправдаващ настъпването на правните последици, които поначало следват от извършването на нежелано поведение от [заличен текст] естество, характеризиращо се с определена системност. Съставът на [заличен текст] изисква кумулативното реализиране на две отделни материалноправни предпоставки, като всяка една от тях подлежи на самостоятелно доказване с нежеланото поведение от [заличен текст] естество 1) да са накърнени честта и достойнството на лицето и 2) да е създадена враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда. Подкрепя се становището на съда, че с деянието си на 19.01.2021 г. спрямо М. Д. (изразяващо се в преглеждане на багажа на служителката пред смесената баня в сектор СПС при ОД на МВР - Варна), Г. К. като началник на служителката, не е извършил нарушение по смисъла на ЗЗДискр., тъй като поведението му не може да се определи като такова, целящо накърняване достойнството на лицето и като такова, създало особен, специфичен резултат - враждебна, обидна или застрашителна среда. Дори и да се приеме, че е налице отрицателно поведение на Г. К. спрямо М. Д., предизвикало в лицето стресиращо в негативен аспект и нежелано от самото лице емоционално преживяване, то не може да се приеме, че същото е последица от дискриминационно поведение на К. по смисъла на ЗЗДискр. От свидетелските показания, дадени в хода на административното и съдебното производство, безспорно се доказва, че прекият ръководител на М. Д. само е погледнал багажа на подчинената си, без да извършва проверка на неговото съдържание. Твърденията за тенденциозност на поведението на Г. К. спрямо подчинената му, не може да се квалифицира като [заличен текст] по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. Субективното усещане за обида и накърняване на достойнство в резултат на нечие нежелано поведение, не следва да се тълкува разширително в контекста на приложимите материалноправни норми /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 2 и чл. 4 от същия закон/. Тези норми не изискват за осъществяване фактическия състав на тормоза кумулация между целта на дискриминатора и резултата, но този резултат като евентуално създадената негативна среда при всички случаи следва да съществува като обективен факт от действителността, който подлежи на установяване в проведеното производство. Това, както се отбеляза по-горе в процесния случай не е сторено. Правилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 9 от ЗЗДискр., предвиждаща, че в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана представи факти въз основа, на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индикация, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак, е налице неравенство, за да може да се презюмира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. В случая М. Д. не е представила такива доказателства в подкрепа на твърденията си. Болничният лист и рецептата от психиатър не установяват факти, от които може да се направи предположение за извършено неравно третиране спрямо служителката Д. от страна на началника й К., в съответствие с изискването на цитираната по-горе законова норма. Такива не се установяват и от събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства. Наведените в обратен смисъл възражения в касационната жалба са неоснователни. Неправилно Административен съд - Варна е приел, че за наличие на дискриминация на признака по чл. 4 от ЗЗДискр. е необходимо да има лице сравнител, поставено в по-неблагоприятно положение от жалбоподателя. Пряката/непряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и тормозът по смисъла на чл. 5 от същия закон са две различни, самостоятелни форми на дискриминация. Фактическите им състави разкриват съществени разлики. Пряката/непряката дискриминация е различно третиране, докато при тормоза различното третиране е ирелевантно. Поради това дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. изисква сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1 т. 1 от ЗЗДискр. - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За дискриминацията чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и за резултатния състав на тормоза, умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Именно обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по ЗЗДискр. В случая такъв защитен признак не е доказан. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, пето отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника Г. З. К. разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като присъдената сума не надвишава предвидения минимум в чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,