Решение № 5719 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2015 г.

Решение № 5719 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Сдружение [юрид. лице], [населено място], представлявано от Д. И. - председател на УС против решение № 2-ПР/2015 г. на Министъра на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. С обжалваното решение на основание чл. 93, ал. 2, т. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 40, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и газорегулиращи пунктове (ГРП) за Блокове от 1 до 8 на Т. [фирма] [населено място], общ. Р. Жалбоподателят твърди, че обжалваното от него решение е незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска да се отмени като неправилно, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Излага съображения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на изискванията за форма на акта. С представено на 22.03.2016 г. уточнение на жалба отново излага твърдения за допуснати нарушения на административно производствените правила и уточнява допуснати нарушения на материалния закон като счита, че в случая е налице нарушение на изброени от него актове на ЕС и вътрешното право. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и претендира присъждане на деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Заинтересованата страна - Т. [фирма], чрез процесуален представител в съдебно заседание и и в представени писмени бележки оспорва жалбата, като излага подробни съображения за законосъобразност на административния акт. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и осъди жалбоподателя да му заплати деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от оспорването й за жалбоподателя. В подкрепа на това становище представя за сведение медийни публикации, въз основа на които счита, че са налице данни за оспорване на административни актове в областта на екологията по финансови съображения с цел печалба за сдружението, а не за опазване на околната среда. Алтернативно излага подробно становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, след публикуване на административния акт на интернет страницата на МОСВ (констативен протокол от 09.02.2015 г.). Сдружението - жалбоподател, надлежно регистрирано в Софийски градски съд е вписано под № 20110711006 в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерство на правосъдието, с предмет на дейност: представляване на граждански интереси и защита на гражданските права в област опазване на околната среда и здравето на населението, при което същото по смисъла на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС е засегнато общественост и има признат по силата на закона правен интерес. С оглед на това настоящият състав намира, че жалбата е допустима, а наведените от ВАП доводи за недопустимост на жалбата не могат да бъдат споделени. Представените писмени данни в тази насока могат да послужат на Прокуратурата за осъществяване на правомощията й по чл. 13, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел за прекратяване на сдружението по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" от с. з., както и тези по НПК. С писма изх. № № 33118 от 15.09.2014 г. Т. [фирма] уведомява общините Н. З. и Р. и кметство [населено място] за инвестиционното си намерение: проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и ГПР за Блокове от 1 до 8 на дружеството. [община] на сайта си публикува обява за инвестиционното намерение, като определя 14 дневен срок (от 23.09.2014 до 06.10.2014 г.) за изразяване на становище от заинтересувани страни по постъпилата информация. След изтичане на този срок с писмо изх. № ех-05-26-00-458/07.10.2014 г. [община] уведомява РИОСВ С. З., че през посочения в обявата период няма изразени становища. На 31.10.2014 г. с вх. № ОВОС-76 в Министерство на околната среда е водите е прието уведомление за инвестиционното намерение изх. № 38649/30.10.2014 г. от [фирма]. С писмо изх. № ОВОС-76/04.11.2014 г. Началник отдел "ОВОС и ЕО" при дирекция "Превантивна дейност" на МОСВ изпраща копие от уведомлението до Директора на дирекция "Национална служба за защита на природата" за изготвяне на становище съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗБР и чл. 40 НУРИОВОС. Становището е предоставено с писмо изх. № ОВОС-76/09.11.2014 г. С писмо изх. № ОВОС-76/18.11.2014 г. Министърът на околната среда и водите уведомява [фирма], Изпълнителна агенция по околна среда, Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) С. З., общини Р. и Н. З. и кметства [населено място] и [населено място], че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от НУРИОВОС и са дадени указания във връзка с изпълнение на разпоредбите на чл. 6 НУРИОВОС и чл. 31 ЗБР. Последните са изпълнени от дружеството с подадено с вх. № ОВОС - 84/02.10.2014 г., към което е представено и приложение № 2 към чл. 6 НУРИОВОС и писма с изх. № 42080/28.11.2014 г. до общини Н. З., Р. и кметства [населено място] и [населено място]. С писмо изх. № ОВОС-84/05.12.2014 г. дирекция "Превантивна дейност" изпраща искане за становища от дирекция "Национална служба за защита на природата" и Министерство на здравеопазването, които са писма съответно с изх. № ОВОС-84/16.12.2014 г. и вх. № ОВОС-84/19.12.2014 г. С писма вх. № 08-00-4569/23.12.2014 г.; 18-00-310/14.01.2015 г. и 08-00-. 531/24.01.2015 г. МОСВ е уведомено че в общини Н. З. и Р. и кметства [населено място] и [населено място] са поставени на обществено достъпни места и са обявени в Интернет, като в определените срокове няма постъпили възражения и мнения от населението на тези общини и кметства. На 09.02.2015 г. е постановено обжалваното пред ВАС решение № 2-ПР/2015 г., като съобщение за постановяването му е публикувано същия ден на интернет страницата на МОСВ, а вносителя на инвестиционното предложение (ИП), Изпълнителна агенция по околна среда, РИОСВ- С. З., общини Н. З. и Р. и кметства [населено място] и [населено място] са уведомени с писма с изх. № ОВОС-84/11.02.2015 г. От представените от заинтересованата страна, с искането за допускане на предварително изпълнение на обжалваното решение, писмени доказателства се установява, че с Решение № 755 от 21.09.2004 г. за утвърждаване на Списък на стратегически обекти от национално значение в енергетиката в раздел II. Електропроизводствени обекти под. 3. е включено [фирма], а същото фигурира и в Списъка на стратегически обекти и стратегически дейности от значение за националната сигурност. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Обжалваното пред настоящия състав, Решение № 2-ПР/2015 г. е издадено на основание чл. 93, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗООС, според която министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на ОВОС за ИП, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет, какъвто е [фирма], съгласно т. 1, II от приложението на Решение № 755 от 21.09.2004 г. на Министерския съвет. Процесното ИП е за изменение на обект по Приложение № 2 на ЗООС, т. 3 Енергийно стопанство, б. "б" промишлени съоръжения за пренос на газ (невключени в приложение 1), а именно изграждане на вътрешна газопроводна мрежа и 8 броя газорегулиращи пунктове за блокове от 1 до 8 на централата, при което обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган - министърът на околната среда и водите. Същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, както и предвидените такива в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 НУРИОВОС. Органът излага обосновано съображенията си в подкрепа на извода, че в случая не се налага извършване на ОВОС по въведените в ЗООС, НУРИОВОС, ЗБР и Наредбата за ОС критерии. При извършената проверка за законосъобразност на акта, съдът намира, че при постановяването му са спазени нормативно установените административно-производствени правила за издаването му. Неоснователни и недоказани са наведените в жалбата доводи, че процесното решение е издадено в нарушение на чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК, поради неизясняване в пълнота на фактите и обстоятелствата от значение за случая и не събиране на всички необходими доказателства. От представената административна преписка и събраните по делото доказателства безспорно е установено, че са изпълнени предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. т. 1 и 2 НУРИОВОС. Спазени са изискванията по чл. 4 НУРИОВОС за уведомяване на най-ранен етап за ИП, като предоставената от възложителя информация съдържа реквизитите по чл. 4, ал. 3 ОВОС. В. основа на последната в изпълнение на задълженията си по чл. 6 НУРИОВОС компетентният орган извършва преценка на вида и характера на ИП и приема, че в случая са налице предпоставките по ал. 1, т. т. 1, 2 и 4, на цитирания законов текст, за което възложителят и компетентните органи са уведомени и съответно са дадени указания за представяне на необходимите документи и предприемане на законоустановените процедури. От представените с административната преписка документи се установява, че са изпълнени процедурите предвидени в чл. 6, ал. 9 и чл. 9 НУРИОВОС, след което актът е издаден от органа при изпълнена хипотеза на чл. 7 НУРИОВОС, като съдържанието на решението изпълва изискванията на чл. 8 от същата. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно и в съответствие със ЗООС, ЗБР и наредбите за тяхното прилагане компетентният административен орган приема, че за конкретното инвестиционно предложение следва да бъде направена преценка за необходимостта от извършване на ОВОС по смисъла на чл. 93 ЗООС, като преценката на органа е била обоснована по всички критерии, посочени в ЗООС, ЗБР и наредбите за тяхното прилагане. След запознаване с характеристиките на ИП и отчитане на факта, че същото не засяга защитени със закон територии и местообитанията; планински и гористи местности; влажни и крайбрежни зони; силно урбанизираните територии; защитени територии на единични и групови културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство; териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита, както и факта, че със същото ще се подобри качеството на околната среда. Направена е характеристика на потенциалните въздействия, като е съобразен факта, че същото е свързано с изграждане на вътрешна газопроводна система на дружеството, като ще се реализира изцяло в пределите на площадката на Т. [фирма]. При това всички строителни дейности и експлоатацията при реализация на ИП не са свързани с действия извън тази площадка и съответното въздействие върху урбанизирани територии. Същевременно в ИП се предвижда използване на съвременни строителни материали, със сертификати и лицензи за производство и същото не е свързано с увеличение на газовите мощности на самата централа, а с него се цели използване на газ като гориво за разпалване на котлите. При това наведените доводи в жалбата за пропуски в издадения акт - липса на оценка на влиянието върху градската среда или липса на преценка за наличие на евентуална опасност от влошаване на параметрите на здравословна и благоприятна околна среда са неоснователни. В хипотезата на чл. 93 ЗООС компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да реши да се извърши ОВОС или да приеме, че не е необходимо извършването на подобна оценка. Съгласно чл. 8, ал. 3 НУРИОВОС при преценка на необходимостта от извършване на ОВОС независимо от заключенията по останалите критерии по чл. 93, ал. 4 от ЗООС компетентният орган задължително се произнася с решение да се извърши ОВОС когато: а/ са налице обстоятелства по чл. 31, ал. 8 ЗБР, или б/ със становището си съответният специализиран компетентен орган - в случая Министерство на здравеопазването ("МЗ"), мотивира предположение за значително въздействие и възникване на риск за човешкото здраве от осъществяване на ИП. В конкретния случай е безспорно, че и двете хипотези не са налице, което обосновава преценката на МОСВ, че не е необходимо извършване на ОВОС. Неоснователен е и наведеният в жалбата довод относно липса на произнасяне в диспозитива на решението за вероятността на въздействие върху човешкото здраве, както и възражението относно необосноваността на становището на Министерството на здравеопазването (МЗ). Въздействието върху човешкото здраве е описано подробно в част IV от мотивите на обжалваното решение, а жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на твърденията си за необоснованост на становището, издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му в случая МЗ. Възраженията на оспорващия относно формалността на начина на взаимодействието с обществеността по реализацията на ИП са неоснователни. Процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не включва обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към ИП, ако такъв е бил проявен. В случая нормата на чл. 99, ал. 2 от ЗООС е неотносима, тъй като в случая се обжалва решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, а не решение по ОВОС. И. на изискванията за информиране на засегнатото население и осигуряване на обществен достъп до информацията за преценяване необходимостта от ОВОС са описани в част V на обжалваното решение. Видно от посоченото, възложителят е спазил изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 9 от Наредбата за ОВОС. Неоснователни и недоказани са твърденията в жалбата относно съдържащи се в процесното решение на министъра на околната среда и водите за неверни констатации и обещания, пропуски, бланкетни пожелания за безопасност и контрол. За изясняване на очакваните въздействия, свързани с дейностите по осъществяване и експлоатация на ИП, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС, МОСВ е изисква и получава становище от ИАОС, в рамките на компетентността й, а оспорващият не сочи и не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, а декларира собственото си мнение. Съгласно информацията по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, представена от възложителя не се очаква въздействие, включително кумулиране с други предложения, които са на различни етапи на реализация, експлоатация и/или в процес на процедура по ОВОС върху компонентите и факторите на околната среда предвид факта, че от една страна ИП ще се реализира в рамките на площадката на действаща централа, а освен това безспорно ще доведе до намаляване на вредните емисии, предвид факта, че със същото ще се подмени стара технология с нова, която от друга страна е по-щадяща околната среда. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя в представеното допълнително становище, че в обжалвания акт не е мотивирана липсата на отрицателно въздействие, тъй като от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че преценката на компетентния орган е извършена в съответствие с критериите на чл. 16 от Наредбата за ОС. О. е обстоятелството, че ИП не е свързано с усвояване на нови площи и изграждане на нова инфраструктура, няма да се усвояват допълнителни природни ресурси, а генерирането на отпадъци и емисии няма да се измени в сравнение с досегашното. Отчетено е и отстоянието от най-близко разположените защитени зони, като в тази връзка няма да се засегне площта и да се фрагментират местообитания и популации на видове. Предвид спецификите на предложението настоящият състав намира, че в случая са спазени изискванията на Наредбата за ОС. По отношение на наведените в жалбата доводи за необходимост от извършване на пълен ОВОС за конкретното ИП, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗООС, процедури по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС се извършват на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. В конкретния случай, заявените от възложителя дейности проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и ГПР за Блокове от 1 до 8 на дружеството, се считат за ИП по смисъла на т. 17, буква "а" от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗООС - предложение за изграждане на инсталации и подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС съгласно чл. 93, ал. 1, т. З от ЗООС. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че при постановяване на акта е спазена и целта на закона. Следва да бъде посочено, че всички представени доказателства от жалбоподателя са неотносими към предмета на настоящето дело, а представляват копия от документи, подбрани по неясни и неразбираеми критерии, тъй като нито едно от тях не е свързано с административния акт, оспорен от сдружението, представлявано от И. Отделно от това наведените доводи за незаконосъобразност на акта изложени в уточнението на жалбата не са конкретно за обжалвания административен акт, тъй като след формално изброяване на нормативни актове в областта на екологичното законодателство се навеждат доводи изобщо, а не свързани с конкретния административен акт. По така изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен - не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК, при което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва жалбодателят да бъде осъден да заплати на ответника и заинтересованото лице направените деловодни разноски, представляващи възнаграждение за по един юрисконсулт. При това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника МОСВ сума в размер на 350 лв., представляваща минималния размер по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, доколкото за МОСВ не е налице материален интерес. По отношение на заинтересованото лице [фирма] обаче са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от цитираната Наредба. В случая се касае до административен акт, с който е преценена необходимостта от ОВОС на ИП, чиято реализация е на стойност най-малко 19 033 073 лв. - най-ниската от посочените четири варианта в Доклад за замяна на мазута с природен газ като разпалващо гориво на котлите, приложен към административната преписка, при което съгласно чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК размерът на дължимото минимално юрисконсултско възнаграждение е в размер на 48563,07 лв. Макар по делото да не е направено възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя, настоящият състав намира, че предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и действително извършената работа от страна на юрисконсулта на заинтересованото лице този размер следва да бъде намален на 20 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение