Решение № 13916 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2020 г.

Решение № 13916 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на "Еурозак" ЕООД, гр. София, ЕИК 121267000, чрез адв. С. Жеков, против решение № 813/11.02.2020 г. постановено по адм. дело № 3300/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221017009196-091-001 от 10.09.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1987/20.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който са установени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 130 000 лв. за 2016 г., ведно с определените лихви за забава от 27 843, 89 лв. В жалбата се излагат и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че дивидентът не е разпределен и че съдът не е съобразил събраните в тази насока доказателства. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за производството. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - София не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Еурозак" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22221017009196-091-001 от 10.09.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1987/20.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, с на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 130 000 лв. за 2016 г., ведно с определените лихви за забава от 27 843, 89 лв. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Спорно по делото е било дали се дължи данък върху дивидента, ако е взето решение за изплащането му, но реално дивидент не е изплатен. За да приеме за законосъобразен начисления данък върху дивидентите, съдът е установил, че в процесният период дружеството е регистрирано като такова с ограничена отговорност до 05.01.2018 г., когато е вписано прехвърляне на дружествените дялове и преобразуване на дружеството в еднолично дружество с ограничена отговорност. Установил е, че в хода на ревизията, от дружеството е представен протокол от общото събрание на съдружниците от 27.05.2016 г., съгласно който е взето решение за разпределяне и изплащане на дивидент общо в размер на 2 600 000, 00 лв., разпределен между двамата съдружника, които дивиденти ще се изплатят след приспадане на дължимия данък. От констатациите на приходните органи съдът е приел, че дружеството не е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която да декларира дължимия данък върху дивидент, не е подадена и справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения, нито разпределението на дивидента е намерило счетоводно отражение през 2016 г. Съгласно констатациите на приходните органи начисленият данък дивидент в размер е намерил счетоводно отражение през 2017 г. Съдът е приел още, че съгласно оборотна ведомост към 31.07.2017 г. са отчетени налични парични средства в брой в общ размер на 61 169,61 лв., като съпоставено с данните от 31.12.2016 г. е констатирано намаление на паричните средства в брой за този период в размер на 4 605 158,12 лв. Съдът е установил, че на 05.10.2017 г. ревизиращите са извършили посещение на адреса, на който по данни на дружеството се съхраняват парите, с цел проверка на фактическите наличности на парични средства, но на адреса е установена заключена метална каса, поради което с оглед че невъзможността за установяване на паричните средства в брой е формиран извод, че парите не са налични. При така установеното от фактическа страна, съдът е споделил извода на ревизиращите органи, че въз основа на представения протокол от 27.05.2016 г. на Общото събрание на дружеството, с което е взето решение за разпределение на дивидент в общ размер на 2 600 000,00 лв., е налице облагаем доход по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане с окончателен данък. Мотивирал е, че законът обвързва изискуемостта на данъка върху дивидентите по чл. 38, ал. 1 не с факта на реално изплащане на дохода, а с вземането на решение за разпределение на дивиденти. Приел е, че меродавен за изискуемостта на данъка по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ е моментът, в който е взето решение за разпределение на дивидентите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства и заключението на съдебно–счетоводната експертиза е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА. По спорния между страните въпрос съдът е анализирал подробно приложимите разпоредби и е формирал правилен правен извод, че законът обвързва изискуемостта на данъка върху дивидентите по чл. 38, ал. 1 не с факта на изплащането на дохода, а с вземането на решение за разпределение на дивиденти. Правилно е посочил съдът, че меродавен за изискуемостта на данъка по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ е моментът, в който е взето решение за разпределение на дивидентите. В случая се установява, че такова решение за ревизирания период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е взето на 27.05.2016 г., след проведено Общо събрание и взето решение за разпределяне и изплащане на дивидент общо в размер на 2 600 000, 00 лв., разпределен съответно между съдружниците. Предвид чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ, според който данъкът по чл. 46 за доходи по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределение на дивидент и доколкото от справка в информационната база данни на НАП е установено, че дружеството през 2016 г. не е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която да декларира дължимия данък върху дивидент в размер на 130 000,00 лв., то правилно същият е вменен като задължение със спорния РА. Правилно като аргумент за дължимост на данъка съдът е съобразил и установената липса на касова наличност в дружеството в началото на 2017 г., чийто размер е много сходен с разпределените дивиденти. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изчерпателност на изложеното от първоинстанционния съд следва да се добави следното: съгласно легалната дефиниция на понятието дивидент, дадена в § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е и скритото разпределение на печалба, а по отношение на понятието скрито разпределение на печалба § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" - доходи от акции и доходи от дялови участия. Цитираната разпоредба е допълнителен мотив за законосъобразност на посочените по-горе изводи за дължимост на данъка върху дивидент, който е начислен, независимо от фактическото му изплащане. В контекста на изложеното, обосновано съдът е посочил, че дължимостта на данъка върху дивидента не се променя и от обстоятелството, че в последствие при промяна в правноорганизационната му форма едноличният собственик на капитала е взел решение за отмяна на решението от 2016 г. за изплащане на дивидент. Изложеното от касатора в този смисъл, както и твърдението, че не е извършено реално разпределение на дивидент е ирелевантно за спора, предвид изложеното по-горе, че законът свързва изискуемостта на данъка с момента на взетото решение за разпределяне на дивидент, а не с фактическото му изплащане. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,