Решение № 918 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 4368/26.04.2024 г. по адм. дело 644/2023 г. на Административен съд Варна, с което е отменено по жалба на Диана Агро 2017 ЕООД, уведомително писмо /УП/ с изх. 01 -2600/6985 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г, в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане за 11 земеделски имота, находящи се в землището на Антоново, подробно изброени в решението, както и в частта, с която оторизираната сума в размер на 10153, 95 лв. е прихваната е прихваната на основание чл.28 от Регламент за изпълнение 908/2014 г. на Комисията. Със същото решение преписката е върната на от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на Диана Агро 2017 ЕООД в частта за кампания 2020 г. за посочените по горе 11 земеделски имота със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно необосновано и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и направените разноски, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Диана Агро 2017 ЕООД, гр. Варна, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да отмени УП в посочените по горе части, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в писмено форма. Приел е, че по отношение на извършеното прихващане с част от от УП не са посочени фактически основания и от съдържанието му не е е ясно сумите по кой акт са прихванати и на какво основание са дължими. Отделно от това от таблиците и разясненията към тях не може да се установи кои конкретно изисквания не са спазени от бенефициера, по отношение на кои конкретни парцели и кои от законовите хипотези за отказ за финансиране за кампания 2020 са налице. Посочено е, че становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ от 01.03.2023 г., изготвено три месеца след издаване на УП, няма характер на мотиви по смисъла на ТР 16/13.03.1975 г. на ОСГС на ВС. Независимо от това, АС е посочил, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод и за материалноправна незаконосъобразност на акта, доколкото между страните е спорно дали най малко 70 процента от растенията /сливови дървета/ в процесните 11 парцела са живи, предвид изискването на чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимостта земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства протокол от проверка на място, неоспорено от страните, прието по делото и кредитирано от съда заключение на комплексна съдебно техническа експертиза и представените на диск снимки и е посочил, че предвид заключението на вещите лица джанките са вид сливови дървета и същите следва да се включват при преброяването и определянето на процента живи дървета. Освен това само в два от парцелите е извършено преброяване на живите дървета, но не и в останалите 9 парцела, за които е отказано подпомагане. Отделно от това АС е споделил извода от експертизата, че изискването на Инструкцията за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 2020, версия 06, парцелите да се заснемат в двата им диагонално срещуположни и най отдалечени страни е спазено само по отношение на един парцел и в нито една от 193 снимки няма указани посоки. Предвид посоченото АС е изложил мотиви, че не е доказано наличието на основанието на чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г. по отношение на постановения отказ за подпомагане на процесните 11 парцела. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда за пълна липса на мотиви по отношение на извършеното прихващане и частична липса на мотиви по отношение на отказа за финансирани на спорните 11 парцела. Независимо, че констатираната липса на реквизит по чл.59, ал.2, т.4 АПК е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, то съдът не е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение, обсъждайки събраните по делото доказателства, а е спазил изискването на чл.172, ал.2 АПК за съдържание на мотивите му. Мотивите кореспондират със съдържанието на неоспореното заключение на приетата по делото комплексна съдебно техническа експертиза и не се опровергават от съдържанието на протокола за проверка на място и приложените на диск снимки. Доводите относно междуредията на касатора са неотносими към разпоредбата чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г., същите имат отношение към разпоредбата на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба 2/26.03.2018, чието спазване не е коментирано от АС, нито пък същият е излагал фактически установявания във връзка с изискванията на този текст на наредбата. Обосновани са доводите на АС, че предвид събраните по делото доказателства, административният орган не е доказал наличието на правните основания по чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г. за всичките 11 парцела предвид извършеното преброяване на живи растения само в два от парцелите. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение на касатора. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 2000 лева, платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение